Решение № 21907 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21907 с, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110156349 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 255232/07.08.2024 г., с която ЗК „л“ АД е предявило срещу с обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 632,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „*“, рег. № *** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 22.05.2022 г., в с, по **, с посока на движение от * към ч, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /24.09.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 160,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода 27.09.2022 г. – 24.09.2024 г., дължима върху претендираната в производството главница.

Ищецът твърди, че на 22.05.2022 г., в с, водачът на лек автомобил „*“, рег. № *** се движил по **, с посока на движение от * към ч, където попада с автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лекия автомобил са нанесени щети на стойност 632,26 лева /включваща разходи за отстраняване щетите по автомобила и разходи за репатриране на автомобила/. Твърди, че процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № ***, със срок на застрахователно покритие от 31.05.2021 г. до 1

30.05.2022 г. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗК „л“ АД е подадено уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета ***, по която е изплатено обезщетение в размер на 632,26 лева. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство сума, но задължението не е изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на 160,47 лева за периода 27.09.2022 г. – 24.09.2024 г.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната дупка на пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не се доказвало в процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни размери, която да е била от естество да причини твърдените вреди. Поддържа се, че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на процесното събитие, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за съпричиняване с аргументи, че водачът на лек автомобил „*“, рег. № *** не е положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне дупката. Оспорва размера на вредите.

Оспорва се и иска за лихва за забава.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно – да бъде намалено претендираното от ищеца обезщетение.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач – т, не заявява становище по предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното 2 вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „*“, рег. № ***.

От представената по делото застрахователна полица по застраховка „к“ № *** от 27.05.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 31.05.2021 г. до 30.05.2022 г., се установява по делото, че към датата на реализиране на процесното ПТП /22.05.2022 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил „*“, рег.

№ *** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „к”.

От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 632,26 лева /включваща включваща разходи за отстраняване щетите по автомобила и разходи за репатриране на автомобила/ за щети от ПТП по щета № ***, заведена във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 22.05.2022 г., като сумата е изплатена в полза на правоимащото лице по застраховка „к”.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.05.2022 г. е било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Събитието е настъпило в с, на **, като застрахованият при ищеца автомобил се е движил с посока на движение от б* към ч, като в района на улицата срещу № 6 /на ** – в района на сграда Гора - GORA/ е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ, свидетелските показания на свидетеля С. И.

3

Г. и представения по делото протокол за ПТП, който представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място наличието на дупка на платното за движение (видно от посоченото в протокола). Описаният механизъм на ПТП се установява и от гласните доказателства и представената декларация на водача на МПС, която представлява частен свидетелстващ документ, изготвен от трето за процеса лице. От показанията на свидетеля С. Г. /водач на процесния лек автомобил „*“, рег. № *** към датата на реализиране на процесното ПТП/ се установява по делото, че ПТП е настъпило поради наличие на дупка на пътя.

Свидетелят разказва, че е попаднал в дупка, намираща се на платното за движение, в резултат на което били причинени щети по автомобила,. Изложеното от свидетеля Г. се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза и представения по делото протокол за ПТП, в който изрично е посочено, че констатираната от автоконтрольора дупка на платното за движение е била несигнализирана и необезопасена.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на урбанизираната територия на с, поради което отговорност за поддържането му в изправно състояние носи **, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната 4 маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.

От представените по делото писмени доказателства (заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били необходими 598,09 лева. Към тази сума следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева и сумата от 72,00 лева, представляващи извършени разходи за репатриране на автомобила, поради което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 632,26 лева, доколкото по делото се установи, че за отстраняване на причинените вреди върху процесното ПТП, към датата на реализиране на последното, е необходима сума в по-голям размер.

Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „*“, рег. № ***.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 5

623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.