Решение № 1472 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1472 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Д. М., с ЕГН ********** чрез пълномощника по делото адв. Л. К. против Решение №3673 от 21.07.2025 г., постановено по гр. д. №1566/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. с., с коeто e отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК на В. Д. М., ЕГН **********, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225 за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3401,17 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем № 5700065961, сключен на 14.05.2013 г. с „Профи Кредит България“ ЕООД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.11.2016 г. по т. д. № 8082/2016 г. по описа на Софийски градски съд, въз основа на който е образувано изп. дело № 453/2017 г. по описа на ЧСИ К.П., с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив и В. Д. М. е осъден да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД направените разноски за производството по делото в размер на 124 лева.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни доводи. Поддържа се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че давността била прекъсната на 22.11.2019 г. чрез предприемане на действия по принудително изпълнение, тъй като на 05.04.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, получавано от работодателя „Би Ей Глас България“ ЕАД, който трудов договор бил прекратен, както и на 1 същата дата е наложен запор на банковите сметки в две търговски банки и вписана възбрана на недвижимия имот в СВ-Пловдив. Посочва се, че последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е от 05.04.2017 г. Поддържа се, че петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на вземането на главница по процесния договор е изтекла, считано от 05.04.2017 г. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /с предходно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/, с ЕИК 202423225 чрез пълномощника – юрк. С.П., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че е неоснователно възражението на въззивника за прилагане на петгодишната давност по реда на чл. 110 ЗЗД, като се излагат доводи, че изпълнителните действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, като същата не е изтекла. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищеца В. Д. М., с ЕГН ********** против ответника "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /с предходно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника-цесионер сумата в размер на 3401,17 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем № 5700065961, сключен на 14.05.2013 г. от ищеца с цедента „Профи Кредит България“ ЕООД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.11.2016 г. по т. д. № 8082/2016 г. по описа на Софийски градски съд, въз основа на който е образувано изп. дело № 453/2017 г. по описа на ЧСИ К.П., с рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че по арбитражно дело № 6477/2016 г. по описа на Арбитражен съд – „Арбитър Юстициарум“ СНЦ било постановено арбитражно решение от 15.07.2016 г., с което ищецът бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3770 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от момента на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 80 2 лева– разноски по арбитражното дело, сумата от 493,90 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50 лева – за образуване на дело пред СГС по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. По молбата за издаване на изпълнителен лист било образувано т. д. № 8082/2016 г. и издаден изпълнителен лист от 29.11.2016 г. за посочените суми. По молба на първоначалния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД въз основа на изпълнителния лист на 15.02.2017 г. било образувано изп. дело № 453/2017 г. на ЧСИ К.П. с район на действие – Окръжен съд-Пловдив. По изпълнителното дело бил конституиран ответникът въз основа на сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за цесия от 08.08.2018 г., както и държавата като присъединен взискател за дължимите публични вземания. В исковата молба се навеждат доводи, че по изпълнителното дело били извършвани следните изпълнителни действия: на 05.02.2019 г. – запор на банкова сметка в „Общинска банка“ АД, на 22.11.2019 г. – запор на трудово възнаграждение, изплащано от „Би Ай Глас България“ ЕАД, на 17.12.2021 г. – изпратена призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, на 14.11.2023 г. – изпратена призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, на 07.01.2025 г. – наложени запори на банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, в „Изи Пей“ АД, „Пейнетикс“ АД, НОИ. Ищецът сочи, че на 20.11.2018 г., 30.10.2019 г., 11.03.2021 г., 28.09.2021 г. и 20.03.2024 г. по изпълнителното дело са постъпвали молби от ответника за извършване на изпълнителни действия. Излагат се в исковата молба доводи, че претендираното вземане по изпълнителното дело е погасено по давност. В тази насока се излагат съображения, че в периода 22.11.2019 г. – 22.11.2024 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като петгодишната погасителна давност била изтекла. С оглед изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е прекъсната със следните действия: на 13.04.2017 г. изпратена покана за доброволно изпълнение, молба за конституиране на ответника като взискател и за извършване на опис на движими вещи от 20.11.2018 г., наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД от 05.02.2019 г., молбата за насрочване на опис на движими вещи от 30.10.2019 г., наложен запор на трудово възнаграждение на 22.11.2019 г., молбата за извършване на справки и налагане на запори от 11.03.2021 г., молба за насрочване на опис на движими вещи от 28.09.2021 г., призовка за извършване на опис на движими вещи на 14.03.2022 г. от 17.12.2021 г., призовка за извършване на опис на движими вещи на 23.01.2024 г. от 14.11.2023 г., молба за извършване на справки и налагане на запори от 20.03.2024 г. и запорни съобщения от 07.01.2025 г. Предвид изложеното се посочва, че не е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по образуваното изпълнително дело № 453/2017 г. по описа на ЧСИ К.П.

3 действия, съдът е приел, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. Съдът е приел, че с молба вх. № 17048/11.03.2021 г. по описа на ЧСИ К.П. е поискано от ответника да се извърши справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху получавано от него трудово възнаграждение, в случай, че се установи такова, като за извършване на посоченото действие е заплатена такса – л. 119. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, респ. с посочената молба е прекъснат петгодишният давностен срок, поради което и от този момент е започнал да се отброява нов давностен срок, който не е изтекъл, като междувременно, обаче, са извършени и други изпълнителни действия, включително през 2025 г. по налагане на запор на банковите сметки на длъжника, които също прекъсват давността.

Процесното изпълнително дело №453/2017 г. по описа на ЧСИ К.П. е образувано с разпореждане от 15.02.2017 г. на ЧСИ П. по молба на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, с вх.№09301/15.02.2017 г. въз основа на Изпълнителен лист от 29.11.2016 г. издаден от Софийския градски съд, ТО, VI-17 с. по т.д.№8082/16 г. във вр. с подлежащо на изпълнение Решение от 15.07.2016 г. по арбитражно дело №6477/2016 г. по описа на Арбитражен съд – „Арбитър Юстициарум“ СНЦ. Изпълнителния лист срещу В. М. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД е за следните суми: сумата от 3770 лева, ведно със законната лихва от момента на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 80 лева– разноски по арбитражното дело, сумата от 493,90 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50 лева – за образуване на дело пред СГС по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение.

Между страните по делото няма спор, че искът е предявен за сумата от 3401,17 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем, поради което давността за процесното вземане е петгодишна на осн. чл. 110 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства в т.ч. приложеният препис от изпълнително дело №453/2017 г. по описа на ЧСИ К.П. се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 15.02.2017 г. е поискано от взискателя налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, както и са възложени на ЧСИ П. действия по чл.

18 ЗЧСИ /л.67 от първоинстанционното гр.д.№1566/25 г. на РС-Пловдив/. С молба, с вх.№84860/20.11.2018 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството му на цесионер на „Профи Кредит България“ ЕООД съгласно договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. и е поискал да се насрочи дата за извършване и да се извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, като е възложено извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ П. /л.87 от гр.д.№1566/25 г. на РС-Пловдив/.