Решение № 143 от 12.06.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Шумен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело № 20263600100010 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът Гаранционен фонд твърди , че на 29.12.2015 г., в с. Веселиново, обл. Шумен на ул. „...., в близост до дом ... водачът на л.а. ... с peг. № ...... Р. А. К., ЕГН **********, управлявайки лекият автомобил с посока от гр. Върбица към гр. Смядово, реализирал ПТП като навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в греблото на насрещно движещият се снегорин „Волво ФМ9“ е peг. № ........ При произшествието пострадала малолетната Д.М. пътуваща на задната седалка на лекия автомобил. По случат било образувано НОХД № 421/2017 г. по описа на PC - Велики Преслав, приключило с одобрено от съда споразумение на 29.01.2018 г., по силата на което Р. К. бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП.

По силата на чл. 300 от ГПК гражданските съдилища, които разглеждат гражданскоправните последици от деянието били обвързани от влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Вследствие на процесния инцидент пострадалата Д.М. получила счупване в горната част на лява бедрена кост. Съгласно справка за автомобил с рег.№ .... от Информационния център на Гаранционен фонд за наличие на застраховка по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“ ставало ясно , че същият не бил застрахован към момента на настъпване на произшествието. Същото било установено и прието в мотивите на решение №261192/12.11.2020г. по гр.д.№10002/2018г. по описа на СГС. Във връзка с процесния инцидент пред Гаранционен фонд била предявена претенция с №210190/2018 г. Образуван бил исков процес с главни страни в него: ищец – пострадалата Д.М. действаща чрез законния си представител Д.Д. ответник Гаранционен фонд, трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - Р. К..

1

С Решение № 261192 от 12.11.2020 г. по г.д. № 10002/2018 г. по описа на СГС, Гаранционен фонд бил осъден да заплати на Д.М. следните суми:

1. Сумата от 40 000 лв., изплатена на 13.01.2021 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.М. вследствие на ПТП от 29.12.2015 г.

2. Сумата от 10 078.58 лв., изплатена на 13.01.2021 г., представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото обезщетение;

3.

Сумата от 1 726.76 лв, изплатена на 26.01.2021 г., по сметка на СГС, представляваща разноски по г.д. № 10002/2018 г., от които 1 600 лв., представляват държавна такса за образуване на исковия процес и 126.76 лв. съдебна експертиза.

Ищцата, действаща чрез своя законен представител, се снабдила с изпълнителен лист и образувала срещу Гаранционния фонд и.д. № 1/2021 г. по описа на ЧСИ М.Д. Въз основа на покана за доброволно изпълнение по и.д. № 1/2021 г. по описа на ЧСИ М.Д. Гаранционния фонд изплатил гореописаните суми с платежно нареждане от 13.01.2021 г. по сметка на ЧСИ М.Д.

Обща стойност на изплатената сума била 51 805.59 лв., като не се претендирали сторените в изпълнителния процес разноски.

В мотивната част на решението, постановено по г.д. № 10002/2018 г. по описа на СГС било прието, че към момента на настъпване на пътното произшествие увреждащия автомобил л.а. „Сеат Кордоба” с peг. № ...... не е имал сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено било противоправното поведение и вината на водача Р. А. К., ЕГН **********, както и настъпилите вредни последици, определено било обезщетение за търпените от Д.М. болки и страдания вследствие на процесното ПТП, поради което исковете били уважени.

С изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпвал в правата на увреденото лице срещу деликтоотговорното лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за опреД.ето и изплащането му на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ.

На основание чл.223, ал. 2 от ГПК Р. А. К. бил обвързан от мотивите на Решение г. д.

№ 10002/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

С оглед на гореизложеното, ищецът моли да бъде призован на съд и след като съдът установи, че исковете са доказани по основание и размер да осъди на основание чл. 288, ал.

12 във вр. с ал.8 от КЗ (отм.) Р. А. К., ЕГН ********** да заплати на Гаранционния фонд сумата от 51 805.34 лв., ./ в исковата молба е допусната сборна грешка и погрешно ищецът е посочил ,че общата сума е 51 805.59лв./, която сума се явявала изплатено от Гаранционния фонд обезщетение, лихви и разноски за причинените на Д.М. ЕГН ********** неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 29.12.2015 г. в с. Веселиново, обл. Шумен на ул. ,....., в близост до дом .... при нарушение на правилата за движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

2

Претендираните суми можели да бъдат преведени по следната банкова сметка на Гаранционен фонд: Уникредит Булбанк, IBAN - BG66 UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) на Уни Кредит Булбанк - UNCRBGSF.

Ответникът Р. А. К. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се явява и в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеният по делото протокол №5 от 29.01.2018 г., по НОХД№421/2017г. по описа на ВПРС е ободрено споразумение по силата на което подсъдимият Р. А. К. е признат за виновен в това ,че на 29.12.2015г. в село Веселиново обл.Шумен ,при управление на МПС , а именно лек автомобил марка ... с peг. № .... нарушил правилата за движение по пътищата чл.16 ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.1 от З ДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Д.М. от гр.Върбица изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв долен крайник , като при извършване на деянието управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност , с което осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 б.а пр.ІІ във вр. с чл.343 ал.1 б. пр.

ІІ във вр. с чл.342 ал.1 пр. ІІІ във вр. с чл.129 ал.2 от НК . Видно от Решение № 261192 от 12.11.2020 г. по г.д. № 10002/2018 г. по описа на СГС, Гаранционен фонд бил осъден да заплати на Д.М. следните суми:

1. Сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.М. вследствие на ПТП от 29.12.2015 г.

2. Сумата от 10 078.58 лв., представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото обезщетение;

3. Сумата от 1 726.76 лв, представляваща разноски по г.д. № 10002/2018 г., от които 1 600 лв., представляват държавна такса за образуване на исковия процес и 126.76 лв. съдебна експертиза. Това решение е постановено с участието на Р. А. К.

, който е бил помагач на страната на ответника Гаранционен фонд и поради това

Р. А. К. е обвързан от установителната сила на мотивите на решението в отношенията си с Гаранционният фонд .

Предвид на това направените констатации от съда във връзка с наличието на ФС на чл.45 от ЗЗД и липсата на застраховка гражданска отговорност досежно МПС , с което е било причинено процесното ПТП са обвързващи спрямо него , поради което настоящата инстанция приема за установено ,че на

29.12.2015г. в село Веселиново обл.Шумен ответникът Р. А. К. е извършил виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД , като е причинил ПТП от което за Д.М. са настъпили неимуществени вреди.

Същият не е имал сключен договор за застраховка гражданска отговорност , предвид което е била ангажирана отговорността на ГФ на осн.чл.288 ал.1 т.2 б.а от КЗ/отм./ , който текст е бил действащ към момента на извършване на деликта и следователно е приложимия закон в настоящият случай. Ищецът е представил изпълнителен лист , издаден въз основа на решението на СГС , покана за доброволно изпълнение, платежните нареждания , с които е 3 наредил сумите по сметката на ЧСИ М.Д.и в полза на СГС .

От заключението на назначената пред ШОС съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че процесните суми са заплатени ,както следва :

1. Сумата от 40 000 лв., изплатена на 13.01.2021 г. по сметка на ЧСИ М.Д., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.М. вследствие на ПТП от 29.12.2015 г.

2. Сумата от 10 078.58 лв., изплатена на 13.01.2021 г. по сметка на ЧСИ М.Д. представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото обезщетение;

3.

Сумата от 1 726.76 лв, изплатена на 26.01.2021 г., по сметка на СГС, представляваща разноски по г.д. № 10002/2018 г., от които 1 600 лв., представляват държавна такса за образуване на исковия процес и 126.76 лв. съдебна експертиза.

Общо изплатените суми са в размер на

51 805.34 лв.

От всички тези доказателства може да се проследи , че ищецът е заплатил обезщетенията определени от съда.

Към настоящият момент липсват доказателства ответникът да е погасил задължението си.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Предявеният иск е с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отменен , но действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма/ във вр с чл.45 от от ЗЗД . Искът е регресен суброгационен иск , който дава право на ГФ при условие , че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото лице , да се суброгира изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и разходите по ал.8 и да предяви иск срещу прекият деликвент. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т.

2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4) и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288 ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за опреД.е и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл.288 ал.8 от КЗ (отм.).

Предвид всичко установено по делото , съдът намира , че предявеният иск е основателен и доказан , тъй като е доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав.

Видно от приложеното съдебно решение и одобрено споразумение по НОХД №421/2017г. по описа на ВПРС прекият деликвент и ответник в настоящото дело е причинил процесното ПТП , като се установяват всички елементи от фактическият състав на чл.45 от 4

ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените от противоправното му поведение неимуществени вреди на пострадалото лице , като към момента на настъпването на което същият не е имал застраховка гражданска отговорност за МПС-то с което е извършеното процесното ПТП.

Предвид представените платежни нареждания, съдът приема за доказан факта на заплащане на процесните суми от ГФ на увреденото лице в общ размер от 51 805.34 лв. равняващи се на 26 487.65 евро. В резултат на това ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите .

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен за пълният предявен размер от 51 805.34 лв. равняващи се на 26 487.65 евро.