Определение № 2505 от 11.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502264 по описа за 2026 година

Разгледа в закрито заседание г.д. № 2264/26г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от Б. Б. и И. Б. против определение на СГС 1-5 състав от 13.05.26г. по г.д. № 13113/25г. /постановено при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК/.

Съображенията на жалбоподателите са изложени по делото.

Жалбата е неоснователна:

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС, съдържащи се в атакуваното определение /които кореспондират с правилото на чл. 129, ал.

3 от ГПК/ и към мотивите на първоинстанционния съдия, съдържащи се в разпореждането от 07.01.26г./които кореспондират с разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК/.

В допълнение:

Жалбоподателите се явяват /съобразно изричното им твърдение в тази насока в исковата молба/ както ипотекарни длъжници, така и съдлъжници. Поради това Б. Б. и И. Б. имат правен интерес /това е и целта им/ да „анулират“ не само процесната ипотека, но и самото парично задължение. С други думи: ищците имат правен интерес да водят два иска /доколкото съдебен диспозитив относно спорната ипотека не може да формира СПН по отношение на самия паричен дълг/. Този извод следва от постановката по т. 18 от ТР № 1/01г. на ВКС, съобразно която със СПН се ползва само съдебен диспозитив, но не и мотивите на съдебното решение. В този смисъл: мотивите на съда относно това, че процесното парично задължение е погасено /евентуално/ по давност /с каквото твърдение ищците обосновават иска, касаещ ипотеката – съобразно уточняващата молба от 02.02.26г./ не могат да формират СПН.

В контекста на изложеното:

Съдържанието на всички молби на ищците - преценени в съвкупност /в това число и посочената уточняващата молба от 02.02.26г./ налага извод, че Б. Б. и И. Б. искат да установят /при условията на чл. 124 от ГПК – със съдебни диспозитиви/, че и процесното ипотечно право, и процесното парично вземане вече не съществуват /са погасени/. С други думи: предмет на делото са два отделни – различни /кумулативно съединени/ иска /всеки от които защитава различен правен и материален интерес – по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ГПК/. В такава хипотеза се дължи държавна такса и за двата иска.

Пряко потвърждение на горните изводи е подаването на самата частна жалба /с която се атакува именно връщането на първия иск – касаещ дължимостта на самото вземане/; ако такъв 1 самостоятелен иск не е предмет на делото – процесната жалба би се явила лишена от предмет /и от правен интерес/.

Цитираната от жалбоподателите съдебна практика касае друга /различна/ хипотеза – когато предметът на делото обхваща само един иск /за несъществуване на ипотечно право/.

С оглед изложеното /доколкото в случая действително е налице основанието по чл. 129, ал. 3 от ГПК/ частната жалба следва да бъде оставена без уважение /атакуваното определение следва да бъде потвърдено//.

Не е налице процесуална пречка ищците да сезират съда с нова искова молба /относно дължимостта на спорното вземане/ и да се ползват от правната възможност по чл. 213 от ГПК.

Ищците могат да ползват и правната възможност по чл. 83, ал. 2 от ГПК /ако удостоверят предпоставките по този законов текст/.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Б. и И. Б. против определение на СГС 1-5 състав от 13.05.26г. по г.д. № 13113/25г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на ищците.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2