Решение № 3376 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3376 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110107311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я.” 23Б, срещу М. В. М., ЕГН ******* и И. Н. Н., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, 1172, обл.

София, общ. „И.“, ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. А, ет. 4, ап. 10, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат в условията на разделна отговорност, сума в общ размер на 4064,23 лева - главница за периода 01,05.2018г. до 30.04.2021 г„ 602,72 лева - моратория лихва за периода 15.09.2019г, до 26.04.2022г„ ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“ - 69,36 лв. - главница за периода 01.04.2019г. до 30.04.2021 г., 12,97 лв. -мораторна лихва за периода 31.05.2019г. до 26.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и ри следните квоти, както следва:

•

М. Н. М., ЕГН ********** 1/2 сумата от 2032,12 лева - главница за периода 01.05.2018г. до 30.04.2021г., 301,36 лева - мораторна лихва за периода 15,09.2019г. до 26.04.2022г„ ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“ - 34,68 лв. - главница за периода 01.04.2019г. до 30.04.2021г., 6,49 лв. - мораторна лихва за периода 31.05.2019г. до 26.04.2022г„ ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски за държавна такса и 1 юрисконсултско възнаграждение;

•

И. Н. Н., ЕГН ********** – 1/2 - сумата от 2032,12 лева - главница за периода 0l.05.201.8r. до 30.04.2021 г., 301,36 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 26.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“ - 34,68 лв, - главница за периода 01.04.2019г. до 30.04,2021г„ 6,49 лв. - мораторна лихва за периода 31.05,2019г. до 26.04.2022г„ ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на 2 исковата молба. Оспорват иска по основание. Признават че до процесния топлоснабден имот през процесния период е доставяна топлинна енергия.

Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество.

Правят възражение за непоискана доставка. Оспорват исковете за дялово разпределение и мораторна лихва. Сочат че не са представени доказателства кога са публикувани задълженията на интернет страницата на дружеството.

Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесният имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца.

Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според 3 легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото е представено заявление-декларация, подадено от М. Н. М., до ищеца с която се иска открИ.е на партида на нейно име.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл.

13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Ето защо съдът намира, че между ищеца и М. Н. М. са налице облигационни отношения и същата е потребител на топлинна енергия.

По отношение на И. Н. Н. обаче не са налице договорни отношения тъй като такъв е налице с неговата сестра М. М..

Действително той е собственик на ½ идеална част от процесния имот но доколкото е налице договор с ответницата то съдът намира, че едниствено тя е отговорна за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

Ето защо съдът намира, че искът за главницата за доставена топлинна енергия се явява установен по основание, а доколкото не се оспорва неговият размер то съдът намира, че същият се явява и установен по размер а именно 4

4064,23 лева.

По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..

Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.