Определение № 249 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Варна, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500434 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2208/24.03.2025г. подадена от адв. Г. С. – процесуален представител на А. В. А. и Ф. И. А., за изменение на постановеното по делото решение № 20/17.02.2025г., в частта за присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. С. за предоставената безплатна адвокатска помощ на А. А. и Ф. А. в производството пред въззивния съд. Отправено е искане за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение, над определеното до размера от 15 000 лева.

Искане е обосновано с доводи, че определеният от съда размер на възнаграждението за безплатно оказана адвокатска помощ не е справедлив.

Молителката счита, че възнаграждението следва да бъде определено в размер от по 7 500 лв. за всеки от въззивниците с включен ДДС (т. е. в общ размер от 15 000 лв.). Твърди, че съдът не е изложил мотиви защо е приел, че нормата на чл. 101 от ДФЕС е нарушена с искането за определяне на справедливо възнаграждение, както и защо не е приложил чл. 101, параграф 3 от ДФЕС.

Излага, че неравноправното третиране на адвокатите ще въздейства отрицателно на конкуренцията, на качеството на адвокатската услуга, което ще доведе до нарушаване на интересите на защитаваните страни. Не е отчетен икономическият риск, който носи адвоката. Посочва че практиката на СЕС 1 няма за цел да предостави на националния съд средство за бланкетно отхвърляне на приложимостта на текстовете на Наредба № 1/2004г., поради потенциалната възможност за колизия между механизма за определяне на минимално възнаграждение и чл. 101, пар. 1 от ДФЕС.

В рамките на едноседмичния срок насрещната страна – Гаранционен фонд е подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че изразената в молбата теза е в противоречие с практиката на ВКС формирана при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, и с Определение № 1016/06.03.2024г. по ч. гр. дело № 4123/2023 г. по описа на ВКС.

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, налице е и представен списък по чл. 80 ГПК за разноските, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

А. А. и Ф. А. са обжалвали решение № 22/23.05.2024г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по т. д. № 19/2023 г., в частите, с които са отхвърлени предявените от тях срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД за разликите над 160 000лв., до претендираните размери от по 250 000лв. за всеки от въззивниците, като искали присъждане на претендираните суми в цялост. Гаранционен фонд е обжалвал решението в частите, с които исковете са уважени за разликите над сумите от по 90 000 лева за всеки от ищците до горницата от по 160 000 лева.

С решение № 20/17.02.2025г. постановено по настоящото в. гр. д.

№ 434/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърдено решение № 22/23.05.2024г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по т. д. № 19/2023 г., с което частично се уважени предявените от А. В. А. и Ф. И. А. срещу Гаранционен фонд искове с пр. осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД искове в размер на сумите от по 160 000 лева и същите са отхвърлени за разликите до претендираните размери от по 250 000 лева за всеки ищец, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от 22.02.2023г. до окончателното им заплащане.

С решението, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв е определено и възнаграждение в полза адв. Г. С. С. – процесуален представител на въззивниците А. А. и Ф. А., в размер на сумата от 4 320 лв. с вкл. ДДС.

2

При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът е взел предвид определените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и е съобразил задължителния характер на даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК).

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, настоящият състав на съда е съобразил, че в случая се касае за предоставена безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция, при обжалваем интерес в размер на по 70 000 лева за всеки от въззивниците. Осъществената защитата се изразява в изготвяне и депозиране на въззивна жалба, на отговор на въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд и на писмена молба, с която е изразено становище по изготвения доклад на делото, отправено искане за разглеждане за даване на ход на делото в отсъствието на страните и представителят им и становище по съществото на спора. Делото се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не са присъствали страните и техните представители.

При преценката относно размера на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат отчитани процесуалните усилия, положени за подаване на частна жалба срещу определение № 142/08.08.2024г. по т. д. № 193/2023г. по описа на ОС – Силистра, с което е оставена без уважение молбата на адв. С. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Предвид изложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът е счел, че е дължимо адвокатско възнаграждение под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност.

Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззивниците, съдът намира, за неоснователни възраженията на молителката, че размера на определеното адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно присъденото в полза на процесуалния представител на въззивниците – адв. С. адвокатско възнаграждение, поради което и искането за изменение на същото по реда на 3 чл.248 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2208/24.03.2025г., подадена от адв. Г. С. – процесуален представител на А. В. А. и Ф. И. А., за изменение на решение № 20/17.02.2025г., постановено по в. гр. д. 434/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за определеното й адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4