Решение № 36 от 08.07.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Чепеларе, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от С. Гемишева Гражданско дело №

20235450100166 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Г. И. ЕГН ********** с адрес гр.С. ул.

„****“ №**, действащ чрез адв. В. Р. срещу ****, Булстат **** с адрес гр.Ч., ул. „****“ № ****, представлявана от **** Б. Х., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.280 ЗЗД, вр.с чл.36 ал.2 ЗАдв и чл.86 ЗЗД. Твърди се, че въз основа на договори за правна защита и съдействие, сключени между него, в качеството му на адвокат и **** му било възложено правна защита и съдействие по множество изпълнителни дела, по които **** била взискател, с които е уговорен и размера на възнаграждението по всяко от възложените му дела. Твърди, че по така сключените договори **** до момента не е изплатила дължимите възнаграждения, като в исковата молба договорите подробно са описани и индивидуализирани в позиции от №1 до №45. Общият размер на дължимите на ищеца адвокатски хонорари по тези договори възлизат на сумата от 20 275,00 лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл.2, ал.3 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., заплащането на възнаграждението по адвокатските договори е авансово и платимо към датата на сключването му.

Независимо от това, плащане по описаните договори не е извършено до момента. За това длъжникът е в забава, от което търпи вреди, които под формата на лихви също претендира да му бъдат изплатени от О.. Размерът на законната лихва за забава върху общият размер на адвокатските възнаграждения по описаните договори за правна защита и съдействие за периода 14.06.2020г. 14.06.2023г. е в размер на 6172,61 лв. Ответникът дължи законна лихва и след тази дата до окончателното плащане на главницата от 20 275,00 лв., тъй като не погасява свое изискуемо и ликвидно задължение; Излага, че въз основа на негово заявление по чл. 410 ГПК в РС – Чепеларе е образувано ч.гр.д. № 111/2023 г. и е издадена Заповед за изпълнение №59/16.06.2023 год. срещу, която длъжникът ****, подал възражение по чл. 414 ГПК. С това обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск, по който съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че между **** и ищеца бил сключен договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г., съгласно който е уговорено, че ищеца се 1 задължава да предоставя допълнително правно обслужване. Така в договора било уговорено, че възложителя ще заплаща месечен абонамент на изпълнителя за дейностите предмет на договора, като страните са се уговорили какво не включва тази сума. Счита, че образуване на изпълнителни дела и изобщо представителство по изпълнителни дела не е уговорено като изключение от сумата за абонаментно обслужване. Намира, че от съдържанието на договорите става ясно, че **** ще заплаща сумата от 1000 лева на месец на ищеца след предоставяне на отчет за извършената месечна работа по договора и издаване на съответния документ - договор за правна защита и съдействие въз основа, на който общината да извършва съответното плащане. В случая обаче в деловодството на **** не били открити такива отчети за срока на договорите за абонаментно правно обслужване сключени с ищеца, съответно не били открити и представените с исковата молба договори за съответните изпълнителни дела изрично сключени за процесните претенции между общината и ищеца. Ответникът моли съда да приеме, на първо място, че такива изрични договори липсват, предвид обстоятелството, че ищеца се е намирал в договорни отношения с ****, като изготвянето на еднотипни молби, каквито са представени по делото е включено в обема на предоставяната правна помощ съгласно договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г. Отделно от това **** няма задължения към ищеца по договорите за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015г.

На следващо място, ответникът счита, че упълномощаването от страна на **** за образуване на въпросните изпълнителни дела е недействително, тъй като кметът на общината няма правомощия на орган по приходите и не е процесуално легитимиран да събира вземания по актове за установяване на вземания по чл.107, ал.3 от ДОПК, а такъв се явява ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който изпълнява правомощията на териториален директор на НАП, съгл. чл.4, ал.5 от ЗМДТ. В подкрепа на това навежда доводи, че съгласно чл.4, ал.1 изр.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, както и че съгласно чл.38, ал.1 от ЗМСМА кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, а не орган на приходите.

В отговора на исковата молба се сочи, че в случая ищецът в качеството си на адвокат не е положил изискуемата от общите и специалните разпоредби на закона – ЗЗД и ЗАдв. грижа, дължима от адвоката при изпълнение на сключените договори за абонаментно правно обслужване.

Счита, че съгласно уговорките в тези договори адвокатът първо е следвало да представи отчет за извършената работа и евентуално да поиска изплащане на възнаграждение, ако страните намерят, че същото не се обхваща от абонаментната такса, докато в случая той е пристъпил към претенция по съдебен ред. Твърди се, че в деловодството на **** не са налице данни, че ищецът е образувал изпълнителни дела, при което и да е ЧСИ и че това негово поведение е в нарушение на сключените договори и на изискуемото се, съгласно етичния кодекс на адвоката поведение, включително като го консултира относно възможността за постигане на спогодба. Ответникът счита, че с поведението си ищецът застрашава **** от понасянето на отговорност за разноските, направени от длъжниците по изпълнителните дела, най-малкото, защото същия е следвало да знае, че **** на общината не е процесуално легитимиран да образува такива изпълнителни дела по реда на ДОПК. По тези съображения моли за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени. Представя писмена защита и претендира разноски.

Процесуалния представител на ответника поддържа подадения отговор, като оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. В с.з. допълва, че вземанията по изпълнителните дела, които са били събрани, са заплащани от длъжниците в брой на каса или по банкова сметка на общината, а не по образуваните изпълнителни дела. Навежда твърдения, че общината не е била запозната с образуваните изпълнителни дела. А по така образуваните изпълнителни дела ищецът единствено подал молби за тяхното образуване, след което не представил никакви искания за събиране на вземанията и е допуснал делата да бъдат прекратени.

Изготвянето на тези молби били включени в задълженията му по договор за абонаментно правно обслужване от 06.11.2015 год., като представените към исковата молба договори не са известни на О.. Представя и писмена защита и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 2 съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр. с чл.280 ЗЗД, вр.с чл.36 ал.2 ЗАдв и чл.86 ЗЗД. В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. На установяване при условията на пълно и главно доказване подлежи съществуването на правоотношението, по което за ищеца е възникнало право на вземане срещу ответника, изпълнението на задължението от страна на ищеца по процесните договори, изразяващо се в оказване на правна защита и съдействие и неизпълнението на задължението от страна на ответника по заплащане на оказаната услуга.

По делото е прието ч. гр. д. №111/2023 год. по описа на РС – Чепеларе, от което се установява, че на 15.06.2023 год. ищецът е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №59/16.06.2023 год. за сумите по заявлението.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу вземането по издадената заповед, поради което съда е указал на ищеца за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на сумите по реда на чл.422 ГПК. В указания срок е предявена настоящата искова молба.

Видно от представените по делото копия от изпълнителни дела образувани от ЧСИ П. М. с рег.№***, с район на действие Окръжен съд – Смолян, ищецът К. И. в качеството на адвокат на 07.11.2016 год., 13.09.2017 год., и 26.09.2017 год. бил упълномощен с изрични писмени пълномощни от ****, представлявана от **** С. Ч., да образува изпълнителни дела срещу 5 броя лица за събиране на задълженията, посочени в актове за установяване на такива от 2016 год. и 2017 год. по смисъла на чл.107 ал.3 от ДОПК и да представлява взискателя по тези дела до приключването им. Въз основа на подадени от адв. И. от името на **** молби били образувани 1) изп. дело №629/2016 год. с длъжник „****“ ЕООД; 2) изп. дело №233/2017 год. с длъжник С. А. С.;

3) изп. дело №232/2017 год. с длъжник Й. Р. Д.; 4) изп. дело №231/2017 год. с длъжник Н. Н. К. и 5) изп. дело №256/2017 год. с длъжник „****“ ООД, всички по описа на ЧСИ П. М..

От приложените материали по изпълнително дело №629/2016 год. е видно, че делото е образувано на 17.11.2016 год. във връзка с АУЗ №85-1/07.04.2016 год. срещу длъжника „****“ ЕООД, по което е извършено проучване на имущественото състояние и на 05.07.2018 год. е вписана възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Във връзка със събиране на задължения по АУЗ №2018-182-1/29.08.2018 год. на същия длъжник, на 17.04.2019 год. **** представлявана от **** С.

Ч., упълномощила К. И. да я представлява по изпълнително дело за събирането на тези задължения и на същата дата бил сключен договор за правна защита и съдействие между **** и К. И., който договор е предмет на настоящото производство. Съгласно раздел II на договора, ищецът се задължил да оказва правна защита и съдействие на ответника, които се изразяват в присъединяване на АУЗ по изп. дело №629/2016 год. по описа на ЧСИ М.. В раздел III от същия било уговорено адвокатско възнаграждение на ищеца във абсолютен размер – 900 лева, без да е посочен начина на плащане. В изпълнение на възложената му работа ищецът И. подал молба до ЧСИ М., с вх.

№05758/23.04.2019 год., с която представил оригинала на АУЗ №2018-182-1/29.08.2018 год. и поискал настоящото задължение да се присъедини към изп. дело №629/2016 год., като поискал също така да му присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

От приложените копия на изпълнителни дела №233/2017 год., №232/2017 год., №231/2017 год. и №256/2017 год. е видно, че в подадените до ЧСИ М. молби за образуване ищецът посочил и размера на претендираните адвокатски възнаграждения по всяко от изпълнителните дела, като същите са приети и са включени в размера на дълга. Впоследствие, на 21.03.2019 год. между **** и ищецът К. И. били сключени 4 броя договори за правна защита и съдействие, по които адв.И. поел задължение да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнителните дела, за които е бил упълномощен срещу същите четири лица. В раздел III на всеки един от договорите е уговорено отделно адвокатско възнаграждение на ищеца във абсолютен размер по всяко от изпълнителните дела, без да е посочен начин на плащане.