Определение № 50520 от 09.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50520 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110144514 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 284107/26.08.2025 г., уточнена с молба с вх. № 308373/23.09.2025 г., от Г. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: град С* срещу „Е*“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: град София, район Мл*, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. осъдителен иск, с който ответникът да бъде осъден да възстанови електрозахранването на имот, на имот, находящ се в град Бо*, с клиентски №*,, на следните кумулативни основания: чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 124 от ЗЕ , на основание изпълнение на договор да продажба на електрическа енергия при ОУ негаторен иск чл.109 ЗС, на основание, че действията на ответника пречат на собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост чл.45 ЗЗД, на основание, че действията на ответника от 13.10.2023 г. осъществява деликт – бездействие, непредприемане на мерки за възстановяване на тока – ответникът да извърши съответните действия като възстанови положение преди деликта (Решение № 195/04.04.2025 г. по гр. д. № 3278/2023 г.)

2. чл.82 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14 и чл.30 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева – договорна неустойка за неправомерно прекъсване в периода от 13.10.2023 г. до 26.08.2025 год. на електрозахранването в собствения му недвижим имот, находящ се в град Бо*, ведно със законната лихва от 26.08.2025 год.-датата на подаване на 1 исковата молба, до окончателно изплащане на главницата

3. чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, /предявен като частичен от 5 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) – пряка и непосредствена последица от преустановяване на електрозахранването, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (26.08.2025 г.) до окончателното изплащане;

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в град Бо*, а именно: ДВОРНО МЯСТО с пространство от 1200 кв. м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и лятна кухня, два гаража и една стопанска постройка. Имотът бил електрозахранен и имал клиентски номер *.

Твърди, че на 13.10.2023 г.. е спряло електрозахранването и служители на електроразпределителното дружество посетили адреса на 15.10.2023 г., но не са отстранили проблема.

На 18.10.2023 год. подал жалба в електроразпределителното дружество с вх. №1205253748 от 18.10.2023 г. и помолил незабавно да бъде пуснат тока.

На 17.11.2023 г. ищецът получил следния отговор, че установили обстоятелства, относно местоположението на захранващия обекта трафопост. Дружеството е извършило проучване и е създало план за техническо изпълнение. Били предвидени строително-монтажни дейности, които включват изграждането на нов трафопост и мрежа ниско напрежение.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е подадено електрозахранването.

Счита, че ответникът не изпълня задълженията си по договора.

Ответникът по настоящата искова молба е в пълно неизпълнение на поетите договорни задължения — да предостави електроенергия на посочения недвижим имот, който е посочен в сключения между страните договор. Той не осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата престация. Твърди се, че ищецът е изпълнил общите условията, но ответникът не е възстановил електрозахранването.

Твърди се, че електрозахранването е преустановено без посочена конкретна причина през октомври 2023 година. Твърди, че иска ответникът да бъде задължен да възстанови тока и да заплащи обезщетение за забавата, предвидено в ОУ. Позовава се на чл.28, т.1, чл.30, ал.1 ОУ. Твърди, че ответникът не е уведомил ищеца за причините, срока и времето, необходимо за отстраняване на проблема.

Твърди, че от 13.10.2023 г. до 14.02.2024 г. са изминали 485 дни или това се 19 400 лева.

Сочи, че на 04.12.2023 год. е отправена покана за доброволно плащане за сума в размер 2040 лева, представляваща обезщетение за 51 дни без ток, както 2 и по 40 лева за всяко денонощие до дата на възстановяване на захранването.

Дружеството е поканено да заплати и сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди- стрес, безпокойство, безсъние, разочарование.

Твърди, че ответникът изпратил отговор, че ищецът не е осигурил достъп до имота и не могли да го намерят.

Твърди се че, вече две години ищецът живее без ток. Това предизвиква силно чувство на гняв, раздразнение, стрес и безпокойство, а вече чувство на безпомощност след многократните опити, чрез сигнали и жалби до дружеството, за уреждане на проблема. През студените зимни месеци се налага ищецът да отсяда при приятели и да търси подслон все едно е бездомник. Спирането на електрозахранването в дома му е предизвикало силен стрес, промяна на ежедневието му, довело е до влошаване на личния и професионалния му живот- станал е по-избухлив и раздразнителен от обикновено, което води до множество негативни преживявания и е основание за заплащане на неимуществени вреди.

Сочи, че първите опити за уреждане на проблема с електрозахранването са започнали от 13.10.2023, като до този момент промяна в положението няма.

Ищецът е крайно притеснен, защото отново идват зимните месеци и той отново ще трябва да търси при кого да отседне, за да си осигури елементарна човешка потребност в 21 век, а именно електрозахранване.

Твърди, че е налице деликт от ответника и моли да бъде осъден за причинените неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на оставане без захранване от 13.10.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението.

В допълнителна молба от 23.09.2025 г., уточнява, че предявява осъдителен иск по трите основания, кумулативни, за възстановяване на тока – чл.109 ЗС, чл.79 ЗЗД, чл.45 ЗЗД.

Твърди, че е потребител на електрическа енергия и е собственик на цитирания имот, като от 13.10.2023 г. електрозахранването е прекъснато и не е възстановено до ден днешен. Позовава се, че като потребител има право на неустойка.

Сочи, че претенцията за неустойка се основава на преустановяването на електроснабдяването по причина, за която ответникът отговаря. Претендираме заплащане на договорна неустойказа продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача за гореописания недвижим имот, с клиентски №* за периода от 13.102023 год. до 26.08.2025 год., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В Общите условия е предвидена неустойка за вреди в случай на неправомерно /нерегламентирано/ прекъсване на електрозахранването по вина на продавача. Такава е уговорена в клаузата на чл. 30, ал. 1 от Общите условия от 2007 г., одобрени от ДКЕВР, приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно 3 която ако потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия.

Счита, че в настоящия случай се доказват правопораждащите предпоставки на вземането за неустойка по обсъжданата клауза. Снабдяването с електрическа енергия е било преустановено по причина, за която ответникът отговаря, следователно е осъществено нарушение на задължението, установено в разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Твърди, че прекъсването на електрозахранването е осъществено по инициатива на продавача. Несъмнено е също така, че потребителят е останал без електрическа енергия за период по-дълъг от 24 часа. Продавачът на електрическа енергия отговоря за вредите на потребителя, причинени от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор. Това спиране на електроподаването е неправомерно, следователно доставчикът отговаря за вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл.82 ЗЗД. /Вж. решение №9 от 20.02.2014 г. по гр. дело №4605/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение №366 от 30.12.2015 г. по гр. дело №2874/2015 г. на ВКС, IV г.о./.

В уточнителната молба претендира обезщетение от вреди от датата на предявяване на иска.

Моли съда да уважи исковете. Претендира обезщетение. Представя съдебна практика.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Прави искането делото да се гледа в негово отсъствие и за постановяване на неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: 1.Нотариален акт № 38, том II, дело № 530/1991 год., на районен съдия при Сливнишки районен съд — Н., 2.Жалба в електроразпределителното дружество с вх. №1205253748 от 18.10.2023 год,; 3.Отговор на жалба от 17.11.2023 год.; 4.Покана за доброволно плащане за прекъснто електроподаване за 51 дни от 04.12.2023 год. 5.Общи условия за продажба на електроенергия 6.Становище във връзка с постъпила жалба от Г.

Г.. 7.Молба до „ЕРМ- ЗАПАД“ ЕАД от 17.01.2024 год. 8.Решение на КЕВР № Ж-221/ 14.03.2024 год. 9.Фактури

Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО, ІV-В въззивен състав на Софийски градски съд, • Решение от 28.03.2016 год. по гр. дело № 4164/2015 г , Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд, с което е оставено в сила Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО, ІV-В въззивен състав на Софийски градски съд

Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице електроинженер, след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите проучвания, и след като направи справка в деловодството и регистрите на ответника, както и да извърши оглед на място на процесния имот, да даде отговори на следните въпроси: 2)Кога е 4 преустановено електрозахранването? 3)Колко време липсва електрозахранване в процесния имот? 4)Каква е дължимата сума, представляваща обезщетение за забава за липса на електроенергия?

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковата претенция. Ответникът оспорва да е преустановявал ел. захранването на ищеца.

Твърди се, че обектът на ищеца е присъединен към МТП Ч*, който е частна собственост на трето лице - Б*, с ЕГН **********, преди действаща като *, ЕИК * /заличен търговец/. Твърди се, че ответникът е предлагал на това трето лице да изкупи трафопоста, но от собственика не е имало съдействие и към момента МТП Ч* не е собственост на „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД и последният няма достъп до него. Излага в тази връзка, че с Решение № Ж 221/14.03.2024 г. на КЕВР, КЕВР е отхвърлила като неоснователна жалба на ищеца, като в решението е посочено, че обект „къща“ в гр. Божурище, кв.

„Ч*“ с точка на доставка * и абонатен № * се захранва с електрическа енергия чрез въздушна мрежа ниско напрежение от трафопост „Ч*“, трафопостът не е собственост на електроразпределителното дружество и е разположен в имот частна собственост. В решението е посочено, че обектът е посещаван многократно, включително и по повод на жалбата, като достъп до имота не е осигурен.

Ответникът посочва, че доколкото „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД не е собственик на енергийното съоръжение и няма достъп до него, вина не следва да се търси и неустойка за преустановено захранване не следва да се дължи.

Възразява се, че ищецът не е конкретизирал какви действия са извършвали натоварените лица, с което са причинили вредоносния резултат, както и не е посочил конкретната работа, която им е възложил ответникът.

Навежда се довод, че деликтна отговорност би могла да се търси единствено от собственика на трафопоста, а не от „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД.