Решение № 138 от 16.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло М.

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902526 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С решение № 796 от 01.06.2022г. по в.гр.д. № 1081/2022г. на Апелативен съд – София е отменено решение № 267034 от 20.12.2021г. по гр.д. № 13783/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ (отм.) на А. Ж. Р. срещу Гаранционен фонд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Г.С.Р. след пътнотранспортно произшествие от 23.10.2014г. в гр. Стара Загора, по причина на Ж. Н. М., водач на лек автомобил „Нисан Примера“, ДК № СТ 9970 АН, за чиято отговорност не е имало сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до размера от 60 000 лева, със законната лихва за забава от 29.03.2019г. до окончателното плащане, и Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Ж. Р. сумата от 60 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, със законната лихва. В останалата част – за отхвърляне на иска на А. Ж. Р. срещу 1

Гаранционен фонд в пълния предявен размер от 180 000 лева, със законната лихва от 11.01.2019г., първоинстанционното решение е потвърдено.

С подадена касационна жалба А. Ж. Р. обжалва решението на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд в отхвърлителната част – за разликата от присъдените 60 000 лева до размера от 150 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното плащане.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Оспорва се правилността на изводите на въззивния съд относно базовия размер на присъденото обезщетение. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в нарушение на материалния закон.

Определен е занижен размер на обезщетението в сравнение с прието в решение на ВКС обезщетение за загуба на родител при ПТП, реализирано през 2014г. Това обезщетение следва да е в размер на 150 000 лева. Страната оспорва още наличието на съпричиняване, обосноваващо намаляване на обезщетението с 40%. Нарушенията на пострадалата не са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Пешеходката Г.С.Р. се е опитала да се върне назад, а водачът на лекия автомобил не е задействал изобщо спирачната уредба. Дори да бъде възприето, че е налице поведение на пострадалата, което е допринесло за настъпване на инцидента (съпричиняване), то същото, съгласно съдебната практика, варира между 1/3 и 1/4. При определяне размера на съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд е разгледал единствено поведението на пешеходката, като е пропуснал да съпостави същото с действията на водача на лекия автомобил. Липсата на съпоставка на поведението на участниците в ПТП е възпрепятствало съда да установи липсата на пълна адекватност от стана на водача на лекия автомобил. Той погрешно е определил приноса на пешеходката за съпричиняване на инцидента.

Тези оплаквания се поддържат и в писмени бележки, представени след проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

А. Ж. Р. иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено 2 и бъдат присъдени още 90 000 лева обезщетение, със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното плащане.

От насрещната страна по жалбата Гаранционен фонд е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Жалбата се оспорва и от третото лице подпомагаща страна Гаранционния фонд - Ж. Н. М.. на

От Гаранционен фонд е подадена касационна жалба срещу въззивното решение в осъдителната му част. Неправилно, според фонда, от съда е прието, че са налице основания за ангажиране на отговорността му. Липсва извършено нарушение от страна на водача - не са налице каквито и да са предпоставки за това. Налице е висящо наказателно производство спрямо виновния водач, който до момента не е осъден с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Липсва акт, ползващ се със задължителна сила в гражданския процес съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Същевременно при определяне на вината на отговорния водач не е било съобразено, че началото на възникване на опасността следва да се прецени с оглед конкретната фактическа обстановка.

Не е доказан още източникът на развилата се при пострадалото лице масивна белодробна тромбемболия. Причините за усложнението могат да са от различно естество. Също съгласно касационната жалба определеният процент на съпричиняването в случая от 40% е изключително занижен.

Оплакванията се поддържат в проведеното открито съдебно заседание.

Гаранционен фонд иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и искът на А. Ж. Р. - отхвърлен.

А. Ж. Р. оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата не се оспорва от Ж. Н. М..

3

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса на А. Ж. Р. за задължението на въззивния съд да обсъди (съобрази) в съвкупност всички релевантни обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД за конкретно претърпените неимуществени вреди. Обжалването е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителните постановки на Постановление № 4 от

23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), както и с практиката на Върховния касационен съд (решение № 179 от 21.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Касационно обжалване, също на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато по въпроса на А. Ж. Р. дали при определяне на размера на съпричиняване съдът е длъжен да обсъди в съвкупност и да съпостави поведението на делинквента с поведението на пострадалия. Допускането на касационно обжалване е за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.

Касационно обжалване е допуснато и по въпрос на Гаранционния фонд – относно това кога се счита за разрушена презумптивната сила на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на водач при нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Обжалването, допуснато на основание чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК, е за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд в решението му с ТР № 28 от 28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОС на ВС относно режима на скоростите по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по-конкретно момента, считан за начало на възникване на опасност, от когато водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

4

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 23.10.2014г., около 16.00 часа, в гр. Стара Загора, в района на кръстовището на ул.“Цар Иван Шишман“ и ул.“Генерал Столетов“, Ж. Н. М., управлявала лек автомобил „Нисан Примера“, ДК № СТ 9970 АН, е предприела маневра „завой на ляво“ от ул.“Цар Иван Шишман“ към ул.“Генерал Столетов“ в посока запад. Движението на автомобила е било на зелен сигнал на светофара.

Било е светла част на деня, при дъжд с умерен интензитет. По същото време пешеходката Г.С.Р., на 44 години, е предприела пресичане на платното за движение на метри от пешеходната пътека на ул.“Генерал Столетов“ в посока от север на юг. При пресичането тя е била блъсната от управлявания от Ж. Н.

М. лек автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е била 23.44 км/ч, без да е била намалявана. В резултат на удара с предната дясна част на автомобила (бронята) пешеходката е получила счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, счупване на главичката на дясната малкопищялна кост на десен долен крайник, сътресение на мозъка от типа на зашеметяване (без пълна загуба на съзнание), кръвонасядания. На 30.10.2014г., докато е продължавала лечението си в домашни условия, Г.С.Р. е починала от масивна белодробна тромбоемболия.

Тя е била резултат на получените при пътния инцидент травматични увреждания. Към 23.10.2014г. относно лек автомобил „Нисан Примера“, ДК № СТ 9970 АН, не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

А. Ж. Р., тогава на 21 години, е дъщеря на Г.С.Р.. Въз основа на разпита на изслушан в първоинстанционното производство свидетел (Живко Господинов Рашев, баща) от въззивния съд е било прието, че между майка и дъщеря е съществувала силна емоционална връзка. Още от самото раждане майката полагала грижи за дъщерята, а в последствие я е подкрепяла. След като А. станала студентка, двете са поддържали ежедневен контакт – чували са се по няколко пъти на ден по телефона и са си пишели, като по този начин са имали възможност да споделят взаимно преживяното, тъй като живеели в различни градове. Внезапната и неочаквана смърт на пострадалата е лишила А. от установената по между им трайна и дълбока емоционална връзка на майка и дъщеря и й е причинила продължителни болки и страдания. Загубата на майката я е направила затворена, мълчалива, без желание да разговаря. А. търпи неимуществени вреди от смъртта на пострадалата.

5

За справедлив размер на обезщетението за случая от въззивния съд е била приета сумата от 100 000 лева. Ищцата не е била малолетна или непълнолетна и не се е нуждаела от грижите на майка си, а по-скоро от присъствието в живота си. Ищцата се ползва от подкрепата на баща си.

Въззивният съд, съгласно посоченото в решението, не е омаловажил скръбта на А., но обезщетение по-голяма от 100 000 лева, не би било съответно на застрахователните лимити от 2014г. и на съдебната практика за събития от тази година.

Сумата от 100 000 лева е била намалена с 40 000 лева поради принос от страна на пострадалата от 40 %, или за дължими са били приети 60 000 лева обезщетение.

Възприетото от въззивния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е, че Г.С.Р. е предприела пресичане на неопределено за целта място и без да съобрази приближаващите превозни средства (чл. 113, т. 1 от ЗДвП). Въз основа на тези обстоятелства, като водещи до настъпване на пътния инцидент и вредите, претърпени в резултат на него, съдът е приел 40% съпричиняване.

Според въззивния съд лихви за забава върху присъденото обезщетение са били дължими от изтичане на тримесечен срок за произнасяне на претенцията, съгласно Правилника за устройство и дейността на Гаранционния фонд (чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.)), при съобразяване на изричния отказ по претенцията (28.03.2019г.), или лихви за забава са били присъдени от 29.03.2019г. до окончателното плащане.

От въззивния съд е било отречено другото възражение за съпричиняване на „Гаранционния фонд“ – че починалата пешеходка не се е лекувала (не е приемала предписаните й антикоагуланти). Изводът е бил на основание изслушаното в първоинстанстанционното производство заключение на съдебно-медицинска експертиза. В него, освен че са били установени травматичните увреждания при Г.С.Р. от пътния инцидент, е било посочено, че масивната белодробна тромбемболия (кръвни запушалки в разклоненията на белодробната артерия) са усложнение от счупването на лявата голямопищялна кост (кръвни запушалки в разклоненията на дълбоките вени на лява подбедрица) и наложилото се обездвижване на ляв долен крайник.

При изписването на Г.С.Р. от болница е дадена препоръка и рецепта да 6 продължи антикоагулантната терапия за още 15 дни в домашни условия и, според въззивния съд, няма доказателства тази терапия да не е била спазвана.