Решение № 260129 от 12.07.2021, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер:260129, 12.07.2021г., гр.Исперих

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и пети юни през 2021 година, в публично заседание, в състав:

Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 625 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.

Постъпила е искова молба вх.№ 260595/14.10.2020г., с последно уточнение по молба вх.№ 260162/13.01.2021г. и вписана на същата дата (вх.№ 260595/13.01.2021г.), от О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.М.Р.М.,***, съдебен адрес:***, партер, Адв.кантора М. Кинов, против А.Б.М., ЕГН–**********,

В.А.М., ЕГН-********** и Б.А.Б., ЕГН-**********,***, като молят съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено по отношение на първите двама ответници, че ищците са собственици на «Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място, находящ се в строителните граници на с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.“Борис Савов“ № 8 (адресът уточнен в хода на делото), с площ от 697 кв.м., представляващ УПИ IХ в кв.57, образуван от имот с пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г., при граници: УПИ ІV от кв.57, УПИ Х от кв.57, УПИ ХLІХ от кв.0, УПИ VІІІ от кв.57 и УПИ VІІ от кв.57”, който имот са придобили в режим на СИО въз основа на покупко-продажба;

- да отменени ползващия същите ответници НА за собственост на недвижим имот по давностно владение № 11, том I, рег.№ 278, дело № 11/20.01.2020г. по описа на Нотариус

Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с район на действие Окръжен съд-Разград, както и

- да осъди третата ответница Б.А.Б., ЕГН-**********, да отстъпи на ищците собствеността и да им предаде владението върху същия имот, а при условията на евентуалност, в случай че не владее имота, съдът да приеме за установено по отношение на същата ответница, че ищците са собственици на имота, придобит в режим на СИО въз основа на договор за покупко-продажба.

Претендират за разноските по делото. Ищците твърдят, че са закупили процесния имот от Росица И. Гьокова и Евгений Колев Гьоков с Договор за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 41, том І, дело № 61/16.03.1990г. по описа на РС-Исперих. Тогава селата Малък Поровец и Драгомъж били обединени, а понастоящем имотът е в чертите на с.Драгомъж. Ищците декларирали имота на свое име и заплащали дължими данъци и такси за него. Имотът бил загреден и се ползвал от тях, като след изселването им в Турция се завръщали всяка година в България и посещавали имота си. Не са го изоставяли и не са го продавали на трети лица. През 2020г. синът им И. О.И. установил чрез справка в Имотния регистър в България, че първите двама ответници са признати за собственици на процесния имот въз основа на цитирания горе констативен НА № 11/2020г., като впоследствие – на 02.07.2020г. прехвърлили имота на дъщеря си – третата ответница чрез Договор за покупко-продажба по НА № 113, том ІІ, рег.№ 3066, дело № 275/2020г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с район на действие Окръжен съд-Разград. При оглед на имота ищците установили, че третата ответница е премахнала част от оградата и е във фактическа власт на имота. С горните обстоятелства обосновават правния си интерес от предявените искове.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците А.Б.М., ЕГН–********** и В.А.М., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Т.М., АК-гр.Варна, съдебен адрес:***, представят отговор, като оспорват предявените срещу тях искове. Претендират, че са придобили имота по давност през 2020г., въз основа на непрекъснато давностно владение през периода от 1993г. до 2019г., а ищците са изгубили правото си на собственост върху имота, като твърдят, че всъщност никога не са го владяли, нито са го посещавали, нито са имали достъп до него.

Ищците твърдят, че имотът, в който живеят (къщата им) на посочения горе адрес в с.Драгомъж, се намира в близко съседство с процесния имот, като се допират в североизточния ъгъл на процесния УПИ ІХ-429, откъм дъното му, като парцелът изобщо няма изход на ул.”Н.Й.Вапцаров”, нито граничи с нея. Процесният имот нямал нищо общо и с имота на ул.”Ком” № 1, където е регистрацията по постоянен адрес на ищците. Когато ответниците се установили да живеят в с.Драгомъж през 1986г., в процесния имот имало един стар сайвант откъм улица „Борис Савов”, който след 3-4 години се съборил. Преди да завладеят същия имот през 1993г. двамата ответници установили чрез справка в Техническата служба на Община-Исперих, че имотът се води на лице с име Зейнял Мехмедов. Познавали го като техен съселянин, тъй като е живял през няколко къщи в посока с.Малък Поровец, но от заселването им през 1986г. никога не са го виждали в процесния имот. Той имал други имоти в селото, които продал и се изселил в с.Свещари. Впоследствие починал, но не са виждали и наследниците му в процесния имот. Въз основа на справка в Данъчната служба ответниците установили, че никой не е дакларирал същия имот, нито били плащани данъци от някого. Имотът бил изоставен, пустеещ, неограден, което създавало проблеми за ответниците, тъй като отглеждали животни. Оттам идвали бездомни кучета, които нападали животните им. Приличало на поляна, през която минават хора и животни, децата играели футбол, а от този имот, през съседния откъм дъното му, се излизало направо на пътя гр.Исперих-с.Малък Поровец. Затова ответниците решили за заградят имота заедно с този, който граничи с него откъм дъното му и излиза на ул.”Н.Й.Вапцаров”, за да преустановят достъпа на хора и животни, и да ползват двата имота за себе си. Направили справка и за другия имот УПИ ІV-593 от кв.57, който също бил пустеещ, не бил деклариран от никого и никой не е плащал данъци за него. По този начин от 1993г. започнали да ползват заграденото от тях място за себе си, почиствали го, ползвали го за паша на животните си и не допускали външни лица в працела. До началото на 2020г. никой не е смущавал или попречил на владението им, не ги е гонил оттам, нито е предявявал претенции, поради което считат, че с пълно основание се снабдили с нотариален акт за имота по давност. Твърдят, че не са виждали ищците в селото от изселването им през 1989г. Оспорват и твърдението да са го декларирали на свое име, тъй като ищцата В. *** в селото, за който е плащала и данъци, но не и за процесния имот. Не са виждали в имота и праводателите им Росица Гьокова и Евгений Гьоков.

В същия срок по чл.131 от ГПК отговор представя и третата ответница Б.А.Б., ЕГН-********** ***, действаща чрез упълномощен адв.Е.К., АК-гр.Силистра, съдебен адрес:***, като оспорва предявените срещу нея искове и претендира за отхвърлянето им. Също претендира за деловодни разноски. Не оспорва че владее имота, като твърди, че го е придобила от родителите си с цитирания горе Договор за покупко-продажба от 02.07.2020г. и понастоящем е негов собственик. Поддържа твърдението, че родителите й са придобили същия имот по давност през периода от 1993г. до 2019г., като излага същите факти, обсъдени горе по писмения отговор на родителите й – първите двама ответници, като впоследствие правомерно се разпоредили с този имот в нейна полза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Ищците О.И.И., ЕГН–********** и В.С.И.,

ЕГН-**********, са законни съпрузи, сключили граждански брак с Акт № 0002/02.09.1965г на Община-Исперих., видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 25.06.2021г., като установява, че съпругата е приела фамилното име на съпруга си И., а не както е записана в исковата молба с фамилно име И. (предбрачното й фамилно име е Емин). Жената се идентифицира и с българските имена Весела Сабинова Игнатова, съгласно представено Удостоверение № 000731/07.05.2007г. на Община-Исперих, за идентичност на лице с различни имена.

През време на брака им, съпругата е закупила с Договор за покупко-продажба от 16.03.1990г. спорният по делото недвижим мот, индивидуализиран като Дворно място в чертите на с.Малък Поровец, обл.Разградска, с площ от 685 кв.м., с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ІХ-429 в кв.57 по плана на селото, при съседи: улица, собствен парцел, Станчо Велев и Михаил Михайлов. Закупила имота от продавачите-съпрузи Росица И. Гьокова и Евгений Колев Гьоков, като договорът е оформен с НА № 41, том І, дело № 61/1990г. по описа на РС-гр.Исперих.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, с изготвено заключение вх.№ 261507/10.06.2021г., констатира, че понастоящем този имот се намира в чертите на с.Драгомъж, обл.Разградска и представлява УПИ ІХ в кв.57, образуван от имот с пл.№ 429 по действащия към момента застроителен и регулационен план (ЗРП) на селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г., като е отреден за жилищно строителство. Парцелът представлява незастроено дворно място, с площ 697 кв.м. и има административен адрес: с.Драгомъж, ул.“Борис Савов“ № 8. По разписен лист пл.№ 429 е записан на Зейнял Мустафов Мехмедов и за него са отредени УПИ ІХ-429 и УПИ ІV-429 в кв.57. С ПУП-ПР, одобрен със заповед № 374/20.05.2020г., е изменен регулационния и кадастралния план в тази му част и УПИ ІV получава самостоятелен кадастрален номер 593 с площ от 998 кв.м., като регулационните му граници дублират кадастралните. В разписния лист не е отразена промяна в собствеността на имота.

По стария регулационен план на с.Малък Поровец, действащ в периода 1929г.-1982г., когато с.Драгомъж е било част от с.Малък Поровец, процесният имот е бил част от парцел ІV-421 в кв.94. По разписния лист, придружаващ регулационния план от 1929г., имотът е записан на името на Осм.Хас.Чаушев, с площ от 2805 кв.м. и няма отразена промяна в собствеността му. Този парцел и целият квартал 94 впоследствие са претърпели регулационни изменения и от него са образувани парцел ІV-421 в кв.95а и парцел ІХ-421 в кв.95а. Първият парцел ІV-421 в кв.95а по стария регулационен план на селото е идентичен с процесния УПИ ІХ-429 в кв.57 по сега действащия ЗРП на с.Драгомъж, одобрен със

Заповед № 609/25.09.1982г. Според експертното заключение, този имот е идентичен с имота, описан в цитирания горе НА за покупко-продажба на недвижими имот № 41, том І, дело № 61/1990г. по описа на РС-гр.Исперих, с който ищците легитимират собственост върху имота.

На 20.01.2020г., с констативен НА № 11, том І, рег.№ 278, дело № 11/2020г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ответникът А.Б.М., ЕГН–********** е признат за собственик на същия имот, на основание давностно владение. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза идентифицира в заключението си, процесния имот с този описан в т.1 от обсъждания констативен Нотариалния акт, индивидуализиран, както следва: Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място, находящ се в строителните граници на с.Драгомъж, обл.Разградска, ул.“Н.Й.Вапцаров“, с площ от 697 кв.м., представляващ УПИ IХ в кв.57, образуван от имот с пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г., при граници: УПИ ІV от кв.57, УПИ Х от кв.57, УПИ ХLІХ от кв.0, УПИ VІІІ от кв.57 и УПИ VІІ от кв.57.

На 02.07.2020г, същият ответник А.Б.М., ЕГН–**********, заедно със съпругата си В.А.М., ЕГН-**********, продали на дъщеря си - третата ответница Б.А.Б., ЕГН-**********, същият недвижим имот, с Договор за покупко-продажба по НА № 113, том ІІ, рег.№ 3066, дело № 275/2020г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК и с район на действие Окръжен съд-Разград – имотът, описан в т.І.1 от НА.

В момента кадастралната граница между спорния УПИ ІХ-429 с административен адрес ул.“Борис Савов“ № 8 и УПИ ІV-593 с административин адрес ул.“Н.Вапцаров“ № 8, не е материализирана и имотите се ползват общо в граници, отразени на приложената скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, като само спорният имот е защрихован с червен цвят (л.115 от делото).