Определение № 320 от 02.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Ловеч, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА С.СКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600321 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.341 и сл. от НПК.

По описа на Ловешкия Окръжен съд/ЛОС/ е образувано ВЧНД № 321/2026 г. въз основа на частен протест против разпореждане №513/01.06.2026год. по АНД №478/2026год. по описа на Районен съд Ловеч, връчено на РП - Ловеч, ТО -Н Луковит на 02.06.2026год., с което е прекратено съдебното производство по делото на осн. чл.377 ал.1 вр. чл.249 ал.4 т.1 от НПК поради констатирани от Съда допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Сочи се,че АНД №478/2026год. по описа на Районен съд Ловеч е образувано въз основа на Постановление от 22.05.2026год. на наблюдаващия прокурор по ДП №188/2025год. по описа на РУ - Ловеч, преписка №1453/2025год. по описа на РП - Ловеч, ТО - Луковит, с което е направено предложение на осн. чл.375 от НПК обвиняемият Д. С. Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Прокурора намира извода на Съда за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на 1 процесуалните права на обвиняемия, за неправилен.

Твърди се на първо място, противоречие в обстоятелствена част на предложението, доколкото е посочено, че липсват обективни данни на пострадалия М. от деянието на обвиняемия да са причинени наранявания, които могат да се квалифицират като разстройство на здравето, а му е причинена само болка. Според Съда е невъзможно да се изпита болка без да е налице нараняване, който извод счита за напълно противоречащ на правната и житейска логика. Безспорно е, че когато е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. когато е причинено временно и неопасно за живота разстройство на здравето, деянието се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Внимателния прочит на обсъждания абзац не оставя място за съмнение относно това, че липсата на наранявания е третирано от прокурора като липса на причинено разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Заявява,че не може да се съглася и с извода на Съда, че назначаването на съдебномедицинска експертиза на осн. чл.144 ал.2 т.2 от НПК е задължително, доколкото в настоящия случай липсва съмнение относно характера на причинената телесна повреда. Наличните по делото доказателства сочат на причинена на пострадалия лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, в резултат на нанасянето на множество удари с ръце и крака по гърба и кръста му, след като той се е свлякъл на земята и е заел защитна ембрионална поза , свивайки тялото си в странична позиция. На обвиняемия е повдигнато обвинение именно за това деяние, именно то е описано в обстоятелствената част на постановлението по чл.375 от НПК, както и в неговата заключителна част. В този смисъл, разсъжденията на Съда, че не е посочено от прокурора с какви удари и в коя област на тялото, обвиняемият е свалил пострадалия на земята, са напълно безпредметни.

Като допуснато процесуално нарушение е посочено и това, че не е назначена по делото съдебнопсихиатрична експертиза досежно свидетелската годност на свидетел. Макар това да не е изрично посочено, явно се касае за показанията на св. В.Й.В. който към датата на деянието е бил пациент на първо мъжко отделение в ДПБ - Ловеч. Заявява,че не може да се съгласи и с това твърдение, доколкото експертизата е задължителна в случай на съмнение относно свидетелския потенциал на лицето. Наличието на психично 2 заболяване не изключва по презумпция свидетелската годност, и при положение, че лицето възпроизвежда в показанията си логично и последователно своите възприятия относно инцидента, за решаващия орган е досъдебното производство не е било налице такова съмнение.

Последното сочено от Съда процесуално нарушение очевидно касае неуважаването от страна на наблюдаващия прокурор на направени при предявяване на материалите по делото доказателствени искания от страна на защитата, с което според Съда е нарушено задължението на разследващите органи да събират доказателства и в подкрепа на защитната теза на обвиняемия. Не споделя горния извод, доколкото в подкрепа на защитната теза са приобщени по делото писмени доказателства, представени от защитата, и същите са кредитирани в почти пълен обем, видно от обстоятелствената част на постановлението по чл.375 от НПК, в което е прието, че пострадалият М. е проявил агресия спрямо обвиняемия, след което последният е извършил вмененото му във вина престъпление.

Макар да счита, че нито едно от обсъжданите в съдебния акт нарушения всъщност не е допуснато, смята, че с изключение на твърдяното противоречие относно вида на причинената телесна повреда, всички останали по естеството си не предполагат и на съставляват годно основание за връщане на делото във фазата на досъдебното производство, доколкото касаят събирането на доказателствените материали по делото - TP №2/2002год. по н.к.

№2/2002год.на ОСНК на ВКС.

Смята, че нито едно от твърдените от Съда нарушения не е накърнило правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, респ. липсва допуснато процесуално нарушение от категорията на посочените в чл.249 ал.4 т.1 от НПК (доколкото останалите хипотези са неотносими), поради което протестираният съдебен акт е опорочен.

Постъпило е и становище от адвокат ХРИСТИЯН СТЕФАНОВ БОЙНИН от Адвокатска колегия -Плевен, с личен № 1000028958,служебен адрес: град Плевен, улица „Димитър Константинов" № 16, ет. 2, офис 6. В качеството ми на упълномощен защитник на обвиняемия Д. С. Д..

В същото сочи,че оспорва и възразява срещу подадения частен протест на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит против разпореждане № 513/ 01.06.2026г. по АНД № 478/ 2026г. по описа на Районен съд - Ловеч и моля 3 същият да бъде оставен без уважение.

Съображенията му за това становище са следните:

1. Правилен и законосъобразен е изводът на Районен съд - Ловеч, че при внасяне на предложението по чл. 375 от НПК са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемия.

A.

На първо място в постановлението липсва ясно, конкретно и непротиворечиво описание на съставомерните признаци на престъплението.

Б. Не са посочени конкретните действия на обвиняемия, довели до твърдяното причиняване на болка и страдание, не са индивидуализирани конкретните удари, техният брой, начин на нанасяне и причинната връзка между тях и настъпилия резултат.

B.

Липсват и обективни медицински данни, които да подкрепят твърдението за причинена телесна повреда.

Г. Считам, че дори самият протест съдържа признаци на признание, че липсват обективни данни за наранявания на пострадалия, което поставя под съмнение фактическата основа на обвинението.

Д. На следващо място, обвинението се основава преимуществено на показанията на свидетел, страдащ от психично заболяване и намиращ се към инкриминираната дата на лечение в психиатрично заведение.

При тези обстоятелства органите на досъдебното производство са били длъжни да извършат пълна и всестранна проверка на неговата свидетелска годност и способността му правилно да възприема и възпроизвежда фактите.

2.

Съдът правилно е констатирал, че не са обсъдени и проверени всички събрани по делото доказателства, включително тези, сочещи на противоположна фактическа обстановка.

Особено значение имат обстоятелствата, че срещу обвиняемия е призната трудова злополука във връзка със същия инцидент, съществуват официални актове на НОИ по трудовия спор дисциплинарното уволнение е отменено от въззивния съд.

Тези доказателства са относими към предмета на доказване и не могат да бъдат игнорирани.

3.Сочи също така,че освен горното в етапа на предявяване на 4 разследването в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Д. направил редица доказателствени искания за събиране на относими, релевантни и важни доказателства по делото, с които би се изяснила изцяло обективната истина по случая, но наблюдаващият прокурор не уважил направените искания.

Счита, че с оглед фактическата обстановка, повдигнатото обвинение и събраните доказателства по досъдебното производство следвало:

А. Задължително да бъде извършена съдебно - медицинска експертиза на свидетеля В.Г. М. със задачи към вещото лице: да установи дали вследствие на инцидента от 21.11.2024г. са налице телесни увреждания на В. М..

-ако са налице - кога и по какъв механизъм биха могли да бъдат причинени.Колко време е необходимо за пълното оздравяване на лицето?

Б. Следвало да бъде извършена и съдебно - медицинска експертиза спрямо обвиняемия Д. Д. със задачи: да установи дали вследствие на инцидента от 21.11.2024г. са налице телесни увреждания на обвиняемия Д. Д..

-ако са налице - кога и по какъв механизъм биха могли да бъдат причинени.

Колко време е необходимо за пълното оздравяване на лицето?

В. Също така да бъдат изискани копия от въззивно гражданско дело № 634/ 2025г. по описа на Окръжен съд - Ловеч и гражданско дело № 592/ 2025г. по описа на Районен съд - Ловеч, тъй като по тях са налични писмени и гласни доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото.

Г. Задължително трябвало в досъдебното производство да бъде изискана и приложена от Държавна психиатрична болница - Ловеч пълната медицинска документация на пациента В. М., включително история на заболяването за датата на инцидента 21.11.2024г., епикризи и медицински документи установяващи телесни увреждания вследствие на инцидента.

Д. Трябвало да бъде изискана и приложена от Държавна психиатрична болница -Ловеч рапортната тетрадка на дежурните лекари по болница и рапортната тетрадка на отделението, когато се е случил инцидента на 5

21.11.2024г.

Е. Следвало да бъде извършена съдебно - психиатрична експертиза на свидетеля (В.Й.В. със следните въпроси:

Страда ли от психично заболяване и от кога лицето?

Дали може свидетелят да възприема факти и да дава достоверни показания?

По - специално дали свидетелят е можел правилно да възприеме фактите от инцидента случил се на 21.11.2024г.?

Ж. Задължително трябвало по досъдебното производство да бъде разпитан като свидетел дежурният лекар по болница във въпросният ден 21.11.2024г., който е отговарял за цялата болница в конкретния ден, а именно: д-р С.Б.П.

Освен горното изложените в протеста доводи представляват по същество спор по доказателствата, който не отстранява констатираните от първоинстанционния съд процесуални нарушения.

С оглед на гореизложеното, моли Ловешки Окръжен съд, да остави без уважение частния протест и да потвърди разпореждане № 513/ 01.06.2026 г. по АНД № 478/ 2026г. по описа на Районен съд - Ловеч.

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства,възраженията в частния протест и мотивите на РС- Ловеч /РС/,приема същия за подаден в законно установения срок,разгледан по същество въззивната инстанция приема за неоснователен, поради което и следва да бъде потвърдено определението на РС като обосновано и законосъобразно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Процесното адм.наказателно дело е образувано въз основа на Постановление от 22.05.2026г. на Весела Дакова прокурор при РП - гр. Ловеч, ТО - гр. Луковит, по ДП № 188/2025 г. по описа на РУ - Ловеч, с което е направено предложение на основание чл.375 от НПК обвиняемият Д. С. Д., да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

6

130, ал.2 от НК.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 377, ал. 1 от НК, РС-Ловеч,/РС/, е приел за установено, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Д. С. Д. по чл.249, ал.4, т.1 от НПК, изразяващо се в следното:

Видно от обстоятелствената част на цитираното Постановление прокурорът е посочил, че липсват обективни данни за причинени на свидетеля М. наранявания, вследствие на нанесените от обвиняемия удари. Веднага след това е посочено, че в резултат на действията на обвиняемият Д., пострадалият е изпитал болка. Тоест налице е противоречие и неяснота, как без да си наранен изпитваш болка.