Определение № 4197 от 20.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4197 гр. София, 20.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Розинела Янчева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20228002104609 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. и Н. Г. Н., чрез адв. П.

Белелиева, срещу решение № 261450 от 29.04.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 8378/2018 г., с което е частично отменено решение № I-49-43 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 42730 по описа 2012 г. на СРС и вместо това е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответниците Н. А. Д., В. Г. Д., Н. Г. Н., К. О. Д. и Е. О. Д., че ищцата З. Л.

С. е собственик на реална част с площ 289 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „Василий Врач“.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба З. Л. С., чрез адв. К. Г., е подала в срок отговор на касационната жалба, с който оспорва същата. Твърди, че не 1 са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв. Б. М. в качеството на особен представител на Е. О. Д., с който моли да бъде отменено обжалваното решение на основанията, изложени в подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел за установено, че ищцата З. Л. С. е наследник на З. П. Д., починала през 2009 г. С нотариален акт № ...., т. V, нот. дело № 747/15.03.1960 г. З. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д. закупили от ТКЗС ”Витоша”, с. Драгалевци дворно място от 1046 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 550 кв.м., съставляващо парцел ІІ-.... в кв.2 по плана на в.з. „Симеоново- Драгалевци”. С нотариален акт № ..... от 11.08.1960 г. тримата са признати за собственици по регулация на 190 кв.м. придаваемо място от имот на СГНС и на 360 кв.м. придаваемо място от имот на ТКЗС ” Витоша”.

Със строителен протокол № 34 от 31.10.1960 г. на Зарка Дачева, Петър Дачев и Георги Дачев са определени регулачните линии на парцел II, кв. 2, м.

"Симеоново-Драгалевци" I част. В протокола е отбелязано, че се издава на основание позволителен билет № 81 от 19.08.1960 г., съгласно който собствениците на парцела могат да построят ограда.

С писмо от отдел "Архитектура" при СГНС от мес. 12. 1960 г. П. Д. е уведомен, че е разрешен строежът за вила в парцел II от кв. 2, м. вилна зона "Симеоново-Драгалевци", с максимална квадратура от 70 кв. м. и височина 1 и 1/2 етажи.

2

През 1962 г. на З. Д., П. Д. и Г. Д. е бил издаден позволителен билет № 184 от 28.07.1962 г. за построяването на вила в имота със застроена площ от 35 кв.м.

Съдът е посочил, че във въззивно производство са представени удостоверение, издадено от РНС "Девети септември", книга на обекта и архитектурни проекти за сграда в парцел ІІ-....., кв. 2 по плана на в. з.

"Симеоново – Драгалевци – І част".

Съдът е приел, че не е спорно, а и и се установява от представеното удостоверение, издадено от Столична община, отдел "Кадастър и регулация", че УПИ II-231, кв. 2 по действащ регулационен план на гр. София, вилна зона "Симеоново-Драгалевци", отговаря на парцел II-166, кв. 2 по предходна регулация.

С решение № 8974/24.11.2005 г. на ОСЗГ "Овча купел" е признато правото на собственост на наследниците на К. Д. Л. /С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 5, 760 дка, находяща се в регулационен план на вилна зона "Симеоново-Драгалевци" - II част, в землището на с. Драгалевци, м. "Симаница", имот № ...., в кад. лист № 735 от кад. план, изработен през 1958 г., и е възстановено правото на собственост на нива от 1, 018 дка, като е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху останалата част от имота, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Постановеният от ОСЗГ отказ за възстановяване правото на собственост е отменен с решение от 10.12.2008 г. по гр.д. № 773/2006г. на СРС и преписката е изпратена на ОСЗГ "Овча купел" за произнасяне съобразно указанията, дадени с решението на СРС.

С решение № 10026/29.05.2009 г. на ОСЗ "Витоша"е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. Л. /С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,439 дка, находящи се в строителните граници на Драгалевци в м. "Симаница", имот № ...., кад. лист № 735 от кадастрален план, изработен през 1950 г. и е отказано възстановяването на 4, 321 дка от имота поради действието на чл. 10, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Към решението на ОСЗ "Витоша" е издадена скица № 04/27.05.2009 г. по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, представляваща неразделна част от удостоверение по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ, изх. № 04/27.05.2009 г. на Столична община, съгласно които 328кв.м. от бившия имот .... от стар кад. план от 1950 3 г. попадат в ПИ с пл. № ... . От тези 328 кв.м. могат да бъдат възстановени 289 кв. м. с образуване на улица – тупик за осигуряване на достъп до УПИ II-..... в южната част на имот пл. № ..... .

Въз основа приетото във въззивното производство заключение на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че сграда в имота е изградена през 1962 г. по време на действие на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, като са спазени всички изисквания при разрешаване строителството на сградата.

Съдът е отбелязал, че според вещото лице сградата е изпълнена по проекта – спазени са всички размери, разпределение, изглед и квадратура, т. е. спазени са изискванията на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и сградата е законно построена.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за основателност на иска. По спорния по делото въпрос относно наличието на предпоставките на земеделска реституция на процесната реална част с оглед приложението на разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, респ. какъв е видът и характерът на изградената в имота сграда и доколко тя отговаря на изискването на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за законен строеж, са изложени мотиви, че по време на извършване на строежа са действали разпоредбите на чл. 66з ЗПИНМ отм. и чл. 189 и сл. ЗПИНМ, според които строежите на частни лица се извършват само ако има издадено строително разрешение по писмено искане на инвеститора /собственика на имота или лицата, които имат право да строят върху чужд имот/, което строително разрешение се издава от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице. В случая по делото е установено, че строежът е извършен след надлежно издадено разрешение за строеж /описаният по-горе позволителен билет/, т. е. спазени са законовите изисквания за разрешаване на строителството. Съдът е приел, че процесната сграда е изпълнена по проекта - изградена е в съответствие с издаденото разрешение за строеж и при спазване на строителните правила и норми при разрешаване на строителството. Направен е извод, че не е установено наличието на предпоставките за възстановяване на процесния недвижим имот на наследодателя на ответниците, че реституцията е проведена незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, предвид на което и ищцата се легитимира като собственик на реална част от процесния недвижим имот, която реална част е от 289 кв. м., до който 4 размер се явява и основателен предявеният ревандикационен иск.

С оглед тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въведените от страните доводи и при съобразяване с дадените му с отменителното решение на ВКС задължителни указания по прилагането на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са посочили кое доказателство не е обсъдено от въззивния съд и по кой техен довод липсва произнасяне. Доводите на касаторите, че съдът не е възприел оплакването им за неотносимост към спора на писмени доказателства, както и че във връзка със събирането на доказателства е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, касаят правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция не се произнася в производството по чл.

288 ГПК.

По поставения в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК въпрос :“ Следва ли да се кредитира неистински документ като годно основание за уважаване на иска по чл. 108 ЗС?“, не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като не е във връзка с приетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Въззивният съд при постановяване на решението си не е приел, че някой от представените документи е неистински и въпреки това да го е кредитирал и да е основал решението си на него. Следва да се отбележи, че при представянето на писмените доказателства по делото не е правено оспорване по реда и в сроковето по чл. 193 ГПК и съответно не е провеждано доказване, че същите са неистински документи.

5

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касаторите доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата и доводите на страните, както и че е ограничено правото им на защита и е нарушено равенството на страните в процеса, са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

С оглед изхода на спора в полза на З. Л. С. следва да се присъди сумата от 2200 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.