Решение № 3233 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3233 гр. С., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110144140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2 35 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Р. Н. К. срещу Столичната община, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищцата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нараняване на краката и корема при попадане на 26.11.2024 г. в дупка на тротоара на бул. „М. Л.“ в С., до № ** с посока от Ц. г. към Л. м., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на увреждането – 26.11.2024 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 26.11.2024 г. около 17: 30 часа ходела по бул. „М.

Л.“ в С. от Ц. г. към Л. м., като при пресичане на пешеходна пътека до № 97 стъпила на наклонена плочка, която пропаднала в шахта, дълбока около 1 метър, и получила при падането напред наранявания по двете подбедрици, кръвонасядания и травма на корема. Двама минувачи изправили ищцата, която едва можела да ходи и се възстановявала около месец. Поддържа се, че общината като отговорна за тротоарите следва да обезщети вредите, за което е предявен искът. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – Столичната община, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се, че става въпрос за падане в дупка на тротоар, като се твърди, че е налице шахта за отводняване на зелена площ (край дърво), непригодена за пешеходно движение. Поддържа се, че не са доказани вредите на ищцата. Поради това, че става въпрос за улично озеленяване, нямало задължение да се поддържа площта равна и ответникът не носи отговорност. Оспорва се размерът на обезщетението и се прави евентуално възражение за съпричиняване на вреди от ищцата. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

1

В съдебното заседание ищцата поддържа иска си, заявява, че според нея ответникът създава опасност за гражданите, което я мотивирало да потърси съдебна защита, като в писмени бележки подробно поддържа, че увреждането е доказано от свидетелите, като акцентира и върху характера на мястото, където е настъпил инцидента, и обстоятелството, че укрепване е имало едва след него. Поддържа липса на основания да се приеме съпричиняване. Иска уважаване на иска в цялост. Ответникът в пледоария поддържа, че мястото на падането не е площ за ползване от пешеходци, че има съпричиняване поради навлизане на място, което не е тротоар, както и че са установени вреди в помалък размер поради по-кратък възстановителен период.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

В съдебното заседание на 10.12.2026 г. е разпитан свидетелят на ищцата П. К. (на лист 46), който дава показания, че е колега и приятел на ищцата, като около година преди разпита, през есента – през ноември или декември, ищцата паднала пред дома си в С., на бул. „М. Л.“, след Л. м.т. Мястото на падането била малка тревна площ до дърво, засадено на улицата, като имало шахта, покрита с недобре закрепена плочка. Ищцата стъпила отгоре и пропаднала в дупка с двата си крака, ударила се силно, и веднага след това по крачолите потекла кръв. Тогава свидетелят и ищцата отивали да работят, тъй като са музиканти, но се върнали. Били напът да пресекат бул. „М. Л.“, като там има локално платно, на което спирали автомобили, и за да преминат между паркиралите коли, се наложило да стъпват около дървото. Шахтата била дълбока поне 60 см. След падането не потърсили веднага лекар, тъй като били до дома на ищцата, като я върнали обратно там, където била другата свидетелка – майката на ищцата. Били с друга тяхна приятелка, после оставили ищцата на грижите на майка .

В съдебното заседание на 10.12.2026 г. е разпитана свидетелката на ищцата Е. Ш. – нейна майка (на лист 46), който дава показания, че дъщеря е паднала през месец ноември, в тъмно време на денонощието. Качили я нейните колеги и била в кръв, което уплашило свидетелката, тъй като ищцата била бременна по това време. Ищцата била притеснена инцидентът да не се отрази на здравето на нероденото дете. Останал белег на десния крак.

Ищцата имала и морави места по корема, като се изплашила да бебето, после станали и кръвонасядания. Сънят се нарушил, а освен това и не можела да приема обезболяващи поради бременността. Ищцата има засилена чувствителност. На крака после се появила допълнителна инфекция.

Съдът намира, че следва да се довери на показанията и на двамата свидетели, тъй като са логични, подробни и последователни, като се подкрепят взаимно и с останалите (писмени) доказателства по делото. Няма основания за съмнение в достоверността им, вкл. и поради заинтересованост на свидетелката, която макар и роднина, дава обективни показания, които съдът цени като истинни по правилата на чл. 172 ГПК.

Съгласно представен на лист 5 от делото Болничен лист № 2

Е20243134588/09.12.2024 г. на ЛКК при „ДКЦ ΙΙΙ С.“ ЕООД на ищцата са дадени 30 дена отпуск от 26.11.2024 г. поради открита рана на подбедрицата, която да лекува в дома си.

Съгласно представено на лист 6 от делото Съдебномедицинско удостоверение № 400.12/2024 г., неоспорено от страните, на 02.12.2024 г. ищцата е прегледана от съдебния лекар д-р А. Х., който е установил, че по предната повърхност на дясната подбедрица има охлузване с кафеникава коричка, с три лъча с размери 3 х 1 см; 2 х 1 см, и 1 х 1 см, и жълтокафеникаво кръвонасядане с диаметър 10 см. Има и охлузване на лявата подбедрица с диаметър 2 см. Уврежданията съвпадат по вид и белези с дадените от ищцата сведения, че е паднала в шахта на 26.11.2024 г.

Съгласно изслушаното заключение на съдебномедицинска експертиза по делото, прието в заседанието от 10.12.2025 г. (на лист 46) а в писмен вид – представено на лист 38 – 42 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, ищцата е претърпяла охлузвания и кръвонасядания на дясната подбедрица в средната трета и охлузване на лявата подбедрица в долната трета, които са причинили болка, като не се установяват допълнителни увреждания от документите по делото, а установените могат да се причинят при попадане в шахта. Периодът за оздравяване, описан при изслушването на вещото лице в откритото заседание, е до 14 дена за охлузванията и 21 дена за кръвонасяданията.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане чрез бездействие – неположени усилия за поддръжка на тротоар, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП, и чл. 52 ЗЗД, и съединен иск за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът прави възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от ищцата – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Искът за неимуществени вреди се уважава, ако съдът установи, че на участък от тротоар, за чиято поддръжка ответникът отговаря, е било налице препятствие за преминаване, при съприкосновение с което ищцата е претърпяла вреди – болки и страдания, които се намират в причинна връзка с наличието на препятствие, а кумулативно съединеният иск се уважава, ако се уважи главният от датата на увреждане. Ответникът следва да установи поведение на ищцата, с което тя, поради неполагане на грижа, е причинила или увеличила вредите си.

За да може да се ангажира отговорност на общината в случая е необходимо да се установи задължение на служителите , като такова следва от чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП и чл. 31, ал. 1 ЗП – задължението за поддръжка на общинските пътища, което включва съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 и 4 ЗП – дейности по ремонт и поддръжка на пътищата, както и защитата на пътните съоръжения. Съгласно § 1, т. 3 ЗП пътни съоръжения са и укрепителните и 3 водоотвеждащи устройства.

Ответникът въвежда възражение, че шахтата, в която е пропаднала ищцата, не била част от пътя, предназначена за движение, поради което нямало основание да се поддържа безопасна за хората. Това възражение е неоснователно. Съгласно отдавна установената тълкувателна практика – т. 1 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 9/1966 г., отговорността на възложителя не е само за нарушаване на нормативно установени задължения за действие или бездействие на служителите му, но и за неспазване на техническите предписания за извършване на съответна работа, или за неспазване на други правила, които следват от характера на работата (т.нар. „опитни“ правила).

Така задълженията на поддържащия пътя не се ограничават само с това да има здравина на пътното платно, а включват и цялостната безопасност за движещите се по пътя и принадлежностите му – независимо дали с превозно средство или пеша, ако характерът на пътя е предвиден за движение на пешеходци. Така в чл. 2, ал. 2 ЗП е установено, че целта на този закон е „безопасността на движението“. Тази безопасност не се ограничава само до повърхностите на пътното платно и тротоара, а включва и полагане на такава грижа, която да не допуска рискове за ползващите пътя. В градска среда, където хората постоянно живеят и се придвижват и пешеходци с увреждания, малки деца и домашни любимци, очакваната такава грижа е в обхвата на пътя и в непосредствена близост до краищата му (напр. ако улица е на насип), да няма дълбоки незабележими дупки, или поне те да бъдат разумно оградени или поне обозначени.

Не отговаря на опитните правила и изискванията към градското движение в държава в Европа на пътя да има дупки с дълбочина 60 – 70 см или повече (трапове), които да нямат подходящ капак. Именно поради това, макар и да не е пряко нормативно закрепено, съществува задължение на ответника за обезопасяване на всякакви такива отвори, където може да попадне човек, дори да не са на площта на тротоара или уличното платно, стига разумно да може да се предположи, че някой би отишъл до тях. В случая става въпрос за дупка на границата между тротоар и пътно платно в съвсем малко ограждение до дърво. И ако е нормално на такова място да има известни неравности (и тогава общината няма да носи отговорност например, ако някой се спъне или подхлъзне), наличието на необезопасен трап, в който се пропада половин метър надолу не е неравност от такъв тип.

Следователно служителите на ответника е следвало да поддържат дупката до тротоара с капак, оградена, или поне ясно обозначена, а това не е направено – налице е противоправно поведение, за което съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общината отговаря.

Безспорно е по делото, че ищцата е претърпяла вреди от оставената необезопасена дупка в непосредствена близост до тротоара – болки и страдания от падането.

Вредите са в причинна връзка с неподдържания тротоар – ако дупката беше правилно затворена, ищцата не би паднала и не би се наранила, а от 4 медицинската експертиза, подкрепена от свидетелските показания, се установява, че нараняванията са получени при падането.

Вината на общинските служители се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и законовата презумпция не е оборена.

Следователно е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ответникът отговаря да обезщети вредите на ищцата.

Това обезщетение обаче се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като съгласно ППВС № 4/1968 г. съдът е длъжен да изложи критериите, от които ще определи обезщетението. В случая те са – видът на уврежданията – без трайно засягане на кости или други функции на органите; тяхната интензивност – ударени са и двата крака на ищцата, има белег все още на единия; период на възстановяване – около три седмици; възрастта на ищцата не е нито твърде млада, нито твърде голяма; обстоятелството, че ищцата е бременна, означава определяне на по-голямо по размер обезщетение; нивото на доходи в страната.