Решение № 1246 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100504589 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 20069464 от 30.11.2022 г., постановено по гр. д. № 62511/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 58-ми състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от Гаранционен фонд против П. Т. Я. иск по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за сума в размер на 1598,54 лв., претендирана като регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от Гаранционен фонд за щети на автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № С****ХР, причинени от ПТП от дата 23.07.2015 г. от П. Я. като водач на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № Е****АН, за когото се твърди, че към момента на произшествието не е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл. 259 КЗ (отм.).

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Гаранционен фонд, в която са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземането на ищеца е погасено по давност, доколкото правото му на иск спрямо регресно задълженото лице възниква с факта на плащане. Излага, че в хода на първоинстанционното производство са били доказани всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи уважаване на исковата му претенция, а решаващият съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика. Ето защо е отправена молба до 1 настоящата инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника П. Я..

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото обаче е неправилно поради следните съображения:

Пред СРС е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.). За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вземането на ищеца е погасено по давност. Този извод е неправилен, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства, което пък от своя страна води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав счита, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) и са налице основанията в закона за ангажиране отговорността на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника и при управление на моторно превозно средство (МПС) са причинени вреди, както и че на увреденото от деликта лице ищецът е изплатил обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че към датата на ПТП за управлявания от него автомобил е 2 бил налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (т.е., че е плащал своевременно вноските по премията) или погасяване на задължението.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че на 23.07.2015 г. в гр. София е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между автомобил „БМВ 318“ с рег. № Е****АН, управляван от ответника и лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № С****ХР, вследствие на което пострадалият водач е претърпял имуществени вреди в размер на 1598,54 лв.; че на 04.04.2017 г. ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 1598,54 лв. за причинените от процесното събитие вреди. Същите се установяват и от доказателствената съвкупност по делото и по-конкретно от протокола за ПТП и платежно нареждане от 04.04.2017 г.

Предвид изложеното, съдът счита, че настъпилото застрахователно събитие е вследствие на противоправното виновно поведение на водача на лек автомобил марка „БВМ 318“ с рег. № Е****АН, който при нарушаване правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП, при което са били причинени процесните щети. Вината му съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Както бе посочено, обезщетението е заплатено на 04.04.2017 г. По аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо, т.е. от датата на плащане на обезщетението от страна на Гаранционен фонд, от когато последният встъпва в правата на пострадалия срещу виновния водач и придобива регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. При липса на специална уредба се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която в настоящия случай е започнала да тече на 04.04.2017 г. и е била прекъсната с подаване на исковата молба по настоящото дело на 14.12.2020 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Ето защо давностният срок за предявеното по делото вземане не е изтекъл и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

С оглед изложените съображения и поради несъвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК и постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция в пълния предявен размер.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника (ищец) следва да се присъдят сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

В производството пред СРС ищецът е сторил следните разноски: 63,94 лв. за държавна такса и 300 лв. за депозит за особен представител.

Претендирал е и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско 3 възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред районния съд.

Пред настоящата инстанция въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 32 лв. и за депозит за особен представител в размер на 200 лв. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер от 100 лв. при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд.

С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20069464 от 30.11.2022 г., постановено по гр. д.

№ 62511/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 58-ми състав , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. Т. Я. ЕАД с ЕГН ********** да заплати на

Гаранционен фонд по иск с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б.

„а“ КЗ (отм.) сумата от 1598,54 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № С****ХР, настъпили от пътно-транспортно произшествие, причинено на 23.07.2015 г. в гр. София виновно и противоправно от ответника, управлявал лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № Е****АН без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Т. Я. ЕАД с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата о т 463,94 лв., представляваща разноски, направени в хода на исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК П. Т. Я. ЕАД с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата о т 332 лв., представляваща сторените в хода на настоящото производство разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4