Решение № 271 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200093 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0432000013/10.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на М. В. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 12.12.2023г., а жалбата е подадена на 20.12.2023г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че на 17.01.2023г. в 20,58ч. в гр.

Пловдив, ул. Остромила до номер 39а, жалб. И. управлявала МПС Мини Купър с рег. № ****, собственост на трето лице, когато била спряна от полицейски служители, като при извършената проверка се установило, че на 05..01.2023г. регистрацията на управлявания автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в АИС на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Полицейският служител К. съставил акт за така констатираното. Била сезирана РП-Пловдив, като с постановление от 07.02.2023г. било отказано образуването на досъдебно производство и преписката била изпратена на Началника на Сектор Пътна полиция – Пловдив за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от писмо вх. № 7423/22.01.2024г. от ОДМВР-Пловдив и от писмо вх.

№ 9223/25.01.2024г. от ОДМВР-Пловдив, липсват данни да е изпращано уведомление до собственика на МПС във връзка с прекратената регистрация.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства по делото.

Съдът дава вяра на описаното в АУАН № 653516/17.01.2023г., който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От там се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението, като описаните в АУАН факти не се оспорват от жалбоподателя. Изяснява се и причината за дерегистрацията, а именно липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

2

Безспорно се явява и обстоятелството, че към 17.01.2023г. регистрацията на управляваното от жалбоподателката МПС е била прекратена, като в тази насока е справката за регистрация, приложена към административнонаказателната преписка. Безспорно се доказва и че уведомление до собственика на превозното средство не е било изпращано, като в доказателствената тежест на административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено, а всички събрани доказателства – получените писма от ОДМВР-Пловдив сочат, че такова уведомление не е било изпращано.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и Н П са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателката, е несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като нарушение от съответния вид.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз "и" – "и се уведомява собственикът на пътното превозно средство ". По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от

3 административнонаказващия орган, а съгласно постъпилите писма, не са предприемани действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация. Следователно от обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението.

На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за уведомяване на собственика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване собственикът е уведомен за факта на прекратяването на регистрацията, а той от своя страна може да уведоми водача, на когото е предоставил автомобила.

За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80/25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора.

По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказано по делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с което процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.

Съдебната практика на административните съдилища по приложението на състава по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП също трайно и последователно приема, че тази хипотеза на прекратяването на регистрация на ППС е специална спрямо останалите случаи и включва задължение за администрацията по уведомяване на собственика на автомобила – така и Решение № 775 от 07.06.2022 г. по к. а. н. д. № 830/2022 г. на Административен съд – Варна "не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това", Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 4 г. на Административен съд – Стара Загора – „При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“; Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по к. а. н. д. № 1765/2021 г. на Административен съд – Бургас – „ Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът е наясно с прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС“; Решение № 104 от 09.03.2022 г. по к. а. н. д. № 46/2022 г. на Административен съд – Враца ; Решение № 116 от 01.06.2022 г. по к. а. н. д.

№ 113/2022 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 979 от 04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1114/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, Решение № 195 от 28.10.2022 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 205/2022 г., Решение № 783 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.

№ 734/2022 г. , Решение № 330 от 14.10.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д.

№ 375/2022 г. и много други

Липсата на уведомяване на собственика е прието като изключващо вината обстоятелство и в Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. а. н. д. № 312/2022 г. на Административен съд – Пловдив, разглеждащо казус относно прекратена регистрация на различно от процесното основание. Изводите по прилагането на материалния закон обаче намират съответно приложение и в настоящата хипотеза.

Нещо повече – гореизложеното разрешение на съдилищата в страната намира своето отражение и в Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС , с което изрично се прие, че „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“ и което се явява задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

5

Така мотивиран, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон, поради което и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание без разпит на свидетели, без да са били назначавани експертизи или да са били разпитвани вещи лица. Поради това и намери, че възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 400 лв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е наказващият орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0432-000013/10.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 -Пловдив, с което на М.