Решение № 288 от 24.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120200683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. М. К., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице от 24.02.2025г., издадена от М. Й. на длъжност *** РУ, гр. Бургас.

С жалбата се излагат съображения, че било незаконно задържането на лицето. Явило се в сградата на *** РУ ОД МВР Бургас, тъй като била получена призовка за явяване на 21.02.2025г., когато обаче не успял да се яви в РУ и разпита бил пренасрочен по устна договорка между адв. В. и разследващ полицай за 24.02.2025г. в 11,20 часа адв. В. заедно с К. се явили в РУ, но не били приети и било наредено чрез служител да се върнат в 13,30 часа. В посочения час се върнали, били приети и въпреки, че К. бил призован за разпит като свидетел от разследващ полицай, бил посрещнат от служители на криминална полиция, които провели беседа и били снети сведения. След снемане на сведения К. бил задържан.

Счита, че макар да съществува законово основание за задържане по чл. 72,ал. 1, т. 1 ЗМВР, то задържането било противозаконно. Твърди, че е образувано ДП и то следва да се работи от разследващ полицай, отделно от това други действия нямало да се извършват. Моли за отмяна на атакуваната заповед и за освобождаване на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и заедно със защитник адв. В. като се поддържа жалбата и се излагат подробни съображения от страна на защитника за незаконност на задържането.

Ответникът по жалбата полицейски орган *** РУ ОДМВР-Бургас М. Й., изразява 1 становище за неоснователност на жалбата.

За насроченото незабавно съдебно заседание от Началник на *** РУ ОД МВР Бургас се представя придружително писмо, в което се сочи, че К. бил задържан във връзка с ДП № ***. по описа на *** РУ Бургас за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК като се представя заповедта за задържане, протокол за полицейски обиск на лице, декларация за правна помощ, декларация за правата на задържано лице и се явява за разпит свидетел Я.Я..

Свидетелят Я., предупреден за отговорността по чл. 290 НК, потвърждава, че е образувано досъдебно производство за кражба като деянието, във връзка с което е задържано лицето К. е от 13.02.2025г., тъй като били изгледани записи от камери и била установена връзка на К. с разследвана кражба. Сочи, че задържаният бил съпричастен с това, че е управлявал автомобил и че се укривал като се опитвал да осуети проверката.

В обжалваната заповед за задържане на лице е посочено, че лицето се задържа, защото е заподозрян в извършване на *** от адрес ***************. Противно на възражението на жалбоподателя, този състав намира, че с даденото описание в заповедта се съдържат разумни твърдения и достатъчно факти относно състав на престъпление, като посочва фактически основания и формално съдът преценява, че липсва основание за отмяна на заповедта за задържане заради непосочване на достатъчно факти. Тези факти се извеждат и от разпита на св. Я., но предвид на оспорването на основанието за задържане на лицето, за да се извърши преценка за нуждата от неговото задържане, е преценено за необходимо да се представят всички материали, с които е разполагал и органа, за да предприеме действията за задържане.

Допълнително бяха изискани и представени материали във връзка с издадената заповед и посоченото като образувано досъдебно производство, с които е разполагал органа по задържането като са представени докладна записка от 24.02.2025г. от инсп. Я.Я., удостоверение, че М. Й. заема длъжността *** в група *** към *** РУ ОД МВР Бургас и длъжностна характеристика, ведно със сведение от К.. Посочено е в писмото, че е отпаднала необходимостта от задържане и лицето било освободено на 25.02.2025г. в 13,45 часа. От представената докладна записка става ясно, че в *** РУ се е явило лице, с твърдения за извършена домова кражба на подробно посочени вещи от апартамент на *** като се установило източване на *** с две транзакции на 13.02.2025г., от което следвало, че на тази дата е извършена кражбата. От проведените ОИМ се установило, че на 13.02.2025г. пред адреса на кражба било подходено с автомобил рег. № ***, собственост на Д. К. и имало вероятност да е управляван от Д. К. и било нужно да се проведе беседа с лицето и ПСД във връзка с образувано ДП.

Следва да се посочи, че задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност и законодателят не предвижда необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Въпреки това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано 2 предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние и тази информация е била налична преди осъществяване на задържането. След изискване на материали от соченото ДП свързани със задържането на лицето съгласно издадена заповед за задържане се представя уведомително писмо, с твърдение за образувано ДП за престъпление по чл. 195,ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, представя се нова докладна записка от разпитания по делото свидетел Я., но с дата следваща задържането на лицето – 26.02.2025г., в която отново е посочено, че адреса, от който е извършена кражба е подходено с автомобил, собственост и управляван от Д. К. и било необходимо да бъдат предприети неотложни действия по претърсване и изземване в жилището, където живее К. и автомобила като при откриване на вещи свързани с престъплението да бъдат иззети и приобщени към образуваното ДП. Представена е и докладна записка от 19.02.2025г. отново от св. Я., в която се сочи, че се установили съпричастни лица, след които Д. К. и била нужна справка от мобилните оператори. Отново е представено, дадено от К. сведение. Съгласно отговор на РП Бургас освен докладна записка от Я. не се установяват други материали като се представя в приложение сочената докладна записка.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Следва да се посочи, че решението на районен съд по обжалване на заповедта не подлежи на незабавно изпълнение и няма предварително изпълнение, за решението е предвидена възможност за обжалване, а органа, който е извършил задържането има задължението да освободи незабавно лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Като цяло съдът се доверява на събраните доказателства и намира, че в показанията си св. Я.Я., сочи за възможна, а не за сигурна съпричастност на задържаното лице към кражбата, тъй като заявява, че му било известно от камери в района, че е подходено към адреса с автомобил, собствен на К. и за който се предполага, че е управляван от К., а той своя страна не се е явил за разпит съгласно призоваването.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В случая оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган. Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Попълнена е декларация от задържаното лице, съгласно която са му разяснени правата. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че 3 лицето се задържа, защото е заподозрян в извършване на *** от адрес ***************.

По правната си същност задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 вр. с чл.

73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Задържането, както се посочи, като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност и за прилагането й законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. В тази връзка достатъчно е по преписката да има определени данни, от които да може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, а въпросът дали това престъпление ще се докаже, респ. дали лицето е неговия извършител, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.

В конкретния случай от показанията на св. Я. в първото заседание се установи такава възможна съпричастност, тъй като се заяви, че се касае за автомобил, собственост на К., който е бил управляван поради което е било нужно да се събере информация дали К. е съпричастен и в тази връзка е представил и сведения. Няма данни да са били предприети обаче действията, посочени в докладната на св. Я., а именно по претърсване и изземване в жилище или автомобил и да са били установени вещи от значение за ДП. Макар да се сочи в показанията на св. Я., за необходимост от изясняване на обстоятелствата във връзка с автомобила и лицето, което го е управлявало и възможността това да е К., то по мнение на съдебния състав извършеното задържане е в нарушение на принципа за съразмерност.

По мнение на съдебния състав в настоящия случай се касае за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, предвиждащ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл изрично разпоредбата на чл. 72, ал. 7 ЗМВР предвижда, че полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

По своята правна същност задържането като принудителна административна мярка административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. За да се прецени дали използваната административна принуда в 4 конкретния случай е пропорционална на ограничаването на правата на адресата, следва да се прецени дали налагането й е в преследване на легитимна цел. По мнение на настоящия състав – в случая това не е сторено. Целта на задържането, както се посочи, е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В случая от показанията на разпитания свидетел по делото и от представените докладни записки следва, че органа е имал за цел да предотврати опасността К. да се укрие както и да се прикрият следите от престъплението като се сочи и нуждата от извършаване на действия по претърсване и изземване. Няма обаче данни такива да са били предприети в рамките на задържането, но въпреки това е било ограничено правото на свободно предвижване на жалбоподателя за време малко по-малко от 24 часа. Не се сочи спрямо задържаното лице да са били извършвани каквито и да било действия освен снетите сведения. К., макар и не в определения във връчената му призовка ден, се е явил в РУ, не се представиха доказателства да е бил издирван, предоставил е сведения, няма данни и представени доказателства да са извършени сочените претърсване или изземване (като и докладната записка за необходимост от такива действия е изготвена след задържането на лицето – на 26.02.2025г.) и не се представиха доказателства за това какви действия са били извършени за времето, в което лицето е било задържано, освен, че са били снети сведения.