Решение № 112 от 31.08.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр.Мадан, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100060 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. АС. Б., ЕГН **********, с адрес с.Р., обл. С., чрез пълномощника адв. Д. В. М. против „******”, ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“*****“ **, партер, представлявано от Б. Н. в качеството му на управител, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 720,60 лева, неустойка по Договор за предоставяне на кредит № 368925, на основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила Договор за предоставяне на кредит № *******, с „*****“ ЕООД, съгласно който следвало да върне сумата в общ размер на 2690.64 лева, при сума на получаване 1970.04 лева и неустойка в размер на 720.60 лева. По договора бил уговорен ГПР от 48,3%, както и ГЛП от 40.15 %., при срок на кредита от 540 дни или 18 месечни вноски. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора ищцата следвало в срок от 5 дни от подписване на договора да предостави едно от изброените обезпечения: банкова гаранция или две физически лица-поръчители. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № *********, ако ищцата не представи едно от посочените обезпечения, дължи заплащането на неустойка в размер на 720.60 лева. Ищецът счита, че не дължи сумата от 720,60 лева – неустойка по Договор за предоставяне на кредит № ****** поради нищожност на неустоечната клауза на осн. чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Посочва, че основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 3, ал.2 от договора била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 720.60 лева била в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда 1 заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Уговорената неустоечна клауза се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водило до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Налице било и заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл, би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Счита, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 720.60 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че клаузата на чл. 3 ал. 2 от договора не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, тъй като била част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение по посочения в исковата молба договор. Посочва, че ищецът е приложил неподписан и бланков договор за кредит, който не установявал наличието на договорно правоотношение. Посочва, че дори и да се допусне, че ищцата е сключила договор за кредит, то същият е бил нищожен поради липса на основание.

Посочва се, че се съгласно приложената от ищеца разпечатка падежа на първата вноска по договора бил на 06.02.2022 г., исковата молба била входинара на 10.02.2022г, а датата на сключване на договора била 07.01.2022 г. Твърди, че от поведението на ищцата било видно, че не била целяла сключването на договор за кредит, а вероятно да има основание за завеждане на дело срещу „*******“ ЕООД. Това нейно поведение демонстрирало изначално нежелание за сключване на договор за кредит. Липсвало основание за встъпването й в договора, поради което същият бил нищожен. Оспорва като неоснователни възраженията на ищеца за нищожност поради противоречие с принципа на добросъвестност и добрите нрави.

Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че дори и да се допусне, че волеизявленията касаещи нищожността са валидни, то понятието „добри нрави“ следвало да се установява във всеки отделен случай. Било недопустимо да се приеме, че което и да е съдебно решение е в състояние да замести установяването на обществените отношения към датата на сключване на договор за кредит. Оспорва твърденията, че действителния ГПР е по-висок, като представлявал невярна информация и заблуждаваща реклама, както и твърденията за нарушение на Европейското законодателство. Твърденията, че ГЛП противоречи с добрите нрави било неоснователно. Посочва, че добрите нрави са категория, която се мени с течение на времето и при преценката дали са нарушени или не, се отчита обществения морал към датата на сключване на договора. Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че при липса на законодателен таван и на база на общия разум, като държи сметка за особеностите на всеки отделен вид договор за кредит, съдът по всяко конкретно дело следва да определя индивидуално допустима горна граница за договорна лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет като доказателство заверен препис от Договор за предоставяне на кредит № ****** от ****** г., сключен между *******ЕООД, в качеството на кредитодател и Е. А. Б. като кредитополучател, като съгласно клаузите на представения от ищеца договор кредиторът се задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 1500 лева. В чл.

2, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3 от договора е уговорено, че с предоставената сума от 1500 лева потребителят погасява непогасените задължения произтичащи от Договор № ****** от ***** г., сключен между същите страни, които задължения възлизали на сумата от 1272,52 лева, от които 1137,25 лева- главница, 37,62 лева – лихва, 97,65 лева- такси. Със сключване 2 на Договор за предоставяне на кредит № ****** от ******г., кредитополучателят изразил изричната си воля да изплати посочените задължения, като кредиторът счетоводно погасил предходния договор. Превод на сума от една сметка на друга не се извършвал, като тази сума се считала за усвоена от кредитополучателя по процесния Договор за предоставяне на кредит № ******* от ******г. В чл. 2, ал. 3 от договора е посочено, че разликата между предоставената сума от 1500 лева и сумата, с която са погасени задълженията по предходния договор в размер на 1272,52 лева, а именно сумата от 227,48 лева се превежда от кредитора на потребителя в деня на сключения договор по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на офис на ******* АД и представлява усвоена от потребителя сума. Като доказателство по делото е прието заверено копие от Разписка № ****** от 0*******г., издадена от *****АД, видно от която сумата от 227,48 лева е била заплатена от ***** ЕООД на Е. А. Б. на *******, с основание за превода „Договор *****“. От страна на ищеца е представена кореспонденция по електронна поща /л. 48/, видно от която от ****** ЕООД с имейл адрес ******* са изпратени 2 бр. напомнителни съобщения във връзка с просрочие от страна на ищеца в изплащането на вноски по договор № ******. Ответникът е задължен на осн. чл. 190 от ГПК да представи всички налични документи, във връзка с „Договор № *********“ със страни Е. А. Б. и Изи Финанс ЕООД, като ответникът е предупреден за последиците по чл. 161 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В настоящия случай съдът намира, че от ищеца са представени достатъчни и относими доказателства за постигнато съгласие между страните на Договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР, като съобразно чл. 18, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗПФУР в тежест на доставчика е да докаже изпълнението му на задължението по договора. От събраните по делото доказателства, с оглед постигнатите договорености между страните относно начина на усвояване на сумата – с част от нея да се погаси съществуващо задължение по сключен предходен договор за кредит и част от сумата да се преведе на кредитополучателя, съдът намира, че ответникът е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор. В представеното от ищеца заверено копие от договор за кредит липсват положени саморъчни подписи, тъй като договорът е сключен по реда на ЗПФУР и изявленията на страните се извършват в електронна форма. Представените от ищеца доказателства сочат, че била изпълнена процедурата по съгласуване на изявленията по ЗПФУР за сключване на договора, като ответникът е имал процесуална възможност да оспори представената от ищеца електронна кореспонденция и разписка от ***** АД, както и да представи всички документи по Договор № *****, в случай че твърди, че преведената на ищцата сума от 227,48 лева е била заплатена във връзка с друго правоотношение. В тази връзка не са предприети процесуални действия от ответника, с оглед на което съдът намира, че представения от ищеца Договор за предоставяне на кредит № ******* от ***** г. е действителния договор сключен между страните.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно клаузите на сключения между страните договор от 07.01.2022 г. предоставената на кредитополучателя сума от 1500 лева е била платима на кредитодателя в срок от 540 дни, при Договорна лихва, дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 40,15%, ГПР 48,30 %, обща дължа сума 1970 лева, както и обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и изплащане на погасителни вноски в срок 2690,64 лева. Задължението на кредитополучателя по договора било платимо на 18 погасителни вноски с намаляващ размер, като първата погасителна вноска била в размер на 3