Решение № 1160 от 14.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330113634 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М. А. срещу „Креди Йес“ ООД. Твърди се, че между страните бил сключен договор за кредит на 26.08.2020 г.. В същия била уговорена неустойка в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение за предоставяне на обезпечение по договора за кредит в определен срок. Ищецът навежда подробни съображения, с които счита тази клауза за противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, неравноправна и нарушаваща критериите за задължително съдържание на договор за потребителски кредит. Твърди също така, че по тази клауза е платила сума в размер на 240,43 лв. Въз основа на изложеното иска от съда да признае за установена нищожността на клаузата за неустойка и да осъди ответника да върне сумата от 240,43 лв, като недължимо платена по тази клауза, ведно със законната лихва.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът не оспорва сключването на договора за кредит, но се възразява срещу твърденията за нищожност на неустойката. Твърди се, че същата е индивидуално уговорена, както и че потребителят е бил изцяло запознат с последиците от непредоставяне на обезпечение. Клаузата била под отлагателно условие, поради което ищцата можела да влияе с поведението си върху нейната дължимост. Счита се, че тя има характер на разход поради неизпълнение на задълженията на длъжника, но същата не е разход по 1 управление на кредита, нито допълнителна печалба. Развиват се доводи за наличието на характерните за неустойката функции, като се оспорва противоречието й с добрите нрави. Твърди се, че тя съответства на характера на небанковата финансова институция и по-големия риск, който се поема от ответника. Всички тези аргументи, определящи действителност на неустойката, са били известни на ищцата, поради което ответникът счита, че незнанието не е оправдание. Моли да се отхвърлят исковете и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 22 ЗПК, вр. чл 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК, както и чл.55, ал 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на установителния иск – нищожност на клаузата за неустойка, следва е осъществен следният фактически състав – сключен между страните договор за кредит, съдържащ клауза за неустойка, както и такива характеристики на сочената уговорка, които я правят недействителна.

За основателността на осъдителната претенция следва да е осъществен следният фактически състав – предаване на сумата в размер на 240,43 лв. от ищцата на ответника без за това да има основание, а именно - по нищожна клауза за неустойка.

За безспорно по делото беше обявено сключването на договор за кредит между страните, а именно – Договор за паричен заем *** от 26.08.2020г., както и наличието в договора на клауза за неустойка за неизпълнение задължението за предоставяне на обезпечение. Установява се от представения договор, че в чл.6 от договора страните уговорили договорът да бъде обезпечен, а съгласно чл.8 от договора, ако заемателят не предостави така уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или обезпечението не отговаря на изискванията, посочени в общите условия, се дължи процесната неустойка в размер на 240,43 лв.

Краткият срок за изпълнение на задължението от 3 дни, високите изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, посочени в общите условия, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка в погасителния план на договора за заем, сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставена невъзможността за неговото изпълнение в този срок и при тези условия. Така още с уговарянето на неустойката, липсва обезпечителната й функция.

Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане 2 на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка.При непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на гаранта или на гарантиращата банка. Липсата на обезпечение не води до преки вреди, а до по-голям риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не може да се приеме и наличие на санкционна функция, тъй като същинското задължение на длъжника е да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва. Действително, между страните съществува свобода на договарянето и за други задължения на длъжника по договора, като няма пречка това да е задължение за представяне на обезпечение, но санкционирането би следвало да е съответно на неизпълнението. Когато кредитният риск е увеличен, съответна санкция би била намаляване срока за връщане на дължимото, за да се съкрати периода, в който се носи този риск.

Но предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а до по-голям риск за събиране на задължението, накърнява добрите нрави

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението, да обезщетява и санкционира при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно. Размерът на неустойката на собствено основание води до извод за накърняване на добрите нрави, доколкото представлява повече от половината от размера на заетата сума при срок на заема от 8 месеца.

Искът за прогласяване нищожността

3 на неустойката се явява основателен.

Основателен е и осъдителният иск за връщане на платената сума в размер на 240, 43 лв. по клаузата за неустойка. За безспорно се прие плащането на тази сума от ищеца на ответника, а при извод за нищожност на клаузата за неустойка, тази сума се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане, за което ответникът ще бъде осъден, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба

- 20.09.2023г., до окончателното плащане като законна последица от уважаване на иска.

При този изход от спора право на разноски има ищецът в размер на платената от него държавна такса в размер на 100 лв. Адвокатското възнаграждение се претендира в размер на 960 лв. с ДДС на основание чл.38 от ЗА.Основателни са възраженията на ответника относно размер на възнаграждението. По двата иска не е осъществена различна защита, правната и фактическата сложност на делото е ниска, не се е развил дълъг процес на доказване, а претенциите се доказват чрез писмените доказателства и признанията на ответника. Ето защо възнаграждението, което отговаря на тези критерии, е в размер на 480 лв. с ДДС.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от М. А. А., ЕГН: **********, с адрес:

***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.8 о т Договор за паричен заем ***, към искане № *** от 26.08.2020 г. , сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и М. А., с която уговорка се предвижда неустойка в размер на 240,43 лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение в сроковете и съгласно условията на договора.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545, да плати на М. А.

А., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 240,43 лв., платена от М. А. като неустойка по Договор за паричен заем ***, към искане № *** от 26.08.2020 г. и получена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545, да плати на М. А.

А., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 100 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545, да плати на ***, с Булстат № ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 480 лв.

4 за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5