Решение № 2941 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2941 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100507324 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. Б., в качеството й на длъжник срещу действия на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 261/2010 г., изразяващи се в отказ да прекрати производството по посоченото изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че при преглед на делото установила, че вземането на взискателя „Райфайзенбанк“ било прехвърлено на „М.“ АД, като тя не била уведомена за извършената цесия от първоначалния кредитор. Съдебният изпълнител указал на новия кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като такова уведомление й било изпратено на нейн стар адрес в с. Добри дол, като във върната обратна разписка било отбелязано, че тя вече не живее там. Твърди, че уведомлението за извършената цесия не е достигнало до нея, като неправилно съдебният изпълнител конституирал „М.“ АД като взискател по делото. Цесията не й била надлежно съобщена и нямала действие спрямо нея Поради това цесеонерът нямал за нея качеството на взискател и не можел надлежно да прави искания за предприемане на действия по събиране на вземането. Същевременно, липсвали извършени от първоначалния взискател действия по събиране на вземането в продължение на повече 1 от две години, поради което счита, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело - „М.“ АД, в законоустановения срок по чл.

436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като неоснователна. Заявява, че перемпцията е предвидена като средство за защита на длъжника при положение, че кредиторът се е дезинтересирал от изпълнителното производство в продължение на установения в закона двугодишен период. Такъв извод в случая не може да бъде направен, тъй като след сочената от длъжника дата са били предприети и други същински изпълнителни действия за събиране на вземането.

Оспорва твърденията, касаещи конституирането му като взискател и уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Сочи, че след като бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за станалата цесия, изпратил уведомление на известните адреси на същата в с. Добри дол, но също и на адреса й в гр. София,, ж к. „Надежда“, ул. *******, като тя била уведомена за станалата цесия на 21.09.2018 г. Впоследствие, било предприето повторно уведомяване, което било изпратено до жалбоподателката на същия адрес и било получено от нея на 11.06.2022 г. Поради това счита, че цесията е породила действие спрямо длъжника и всички трети лица, като сочи, че промяната на взискателя по никакъв начин не се отразява върху съществуването на задължението на длъжника и неговата изискуемост. По отношение на твърденията за липса на действия по събирането на вземането сочи изчерпателно всички действия предприети от дружеството след конституирането му като взискател по делото, като счита, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата на длъжника без уважение, като му присъди сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

По делото са представени мотиви на ЧСИ Г.Д. по чл.436, ал.3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че регулярно са извършвани изпълнителни действия и не са налице предпоставките, при наличието на които производството по делото би следвало да се прекрати.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело № 20158410410218 е образувано на 13.10.2015 г. по молба на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД до ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издаден на 30.07.2015 г.

2 изпълнителен лист от РС – гр. Лом, на основание влязла в законна сила заповед за изпълнение № 18.01.2010 г. по ч. гр. дело № 57/2010 г. по описа на РС –гр. Лом. Като длъжници в заповедта и изпълнителния лист били посочени частната жалбоподателка С. А. П. и Р.Е.П., на които било разпоредено солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 284902,99 евро или левовата им равностойст, от които сумата 271449,21 евро главница, просрочена лихва за периода 25.05.2009 г. до 27.12.2009 г. в размер на 13013,98 евро; просрочена наказателна лихва за периода 25.06.2009 г. до 29.12.2009 г. в размер на 439,80 евро, ведно с лихвата върху главницата от 30.12.2009 г. до окончателно заплащане на вземането, заедно с разноски в размер на 17166,65 лева и 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

С молбата, взискателят възложил на съдебния изпълнител да проучи цялостното имущественото състояние на солидарните длъжници, като извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и направил искане за налагане на възбрана при откриване на негово недвижимо имущество и запори върху и движимото му имущество, трудовото възнаграждение и банковите сметки.

С оглед това, съдебния изпълнител проучил имуществото състояние на длъжника, като предприел необходимите действия, като връчил покани за доброволно изпълнение на двамата длъжници, на частната жалбоподателка – на 08.04.2010 г., като връчването било осъществено на адрес в гр. София, ул. „*******.

По жалба на длъжника Р.П. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК било образувано въззивно частно гражданско дело № 6318 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия. Производството по това дело приключило с постановяването на решение № 3711/07.06.2018 г., с което частната жалба на длъжника Р.П. е оставена без уважение. Със същото решение съдът приел, че последното изпълнително действие, предприето от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е от 19.01.2018 г. и се изразило в искане за налагане на запори по банкови сметки на двамата длъжници, като със същото е прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като от тази дата е започнал да тече нов срок.

С молба от 20.04.2018 г. „М.“ АД уведомил съдебния изпълнител, че на 27.03.2018 г. е сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „М.“ АД, по силата който вземането, предмет на принудително изпълнение е цедирано от банката на дружеството, предвид което моли ЧСИ да го конституира като взискател по изпълнителното дело, като оттеглил упълномощаването на съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ и направил конкретни искания. Молба, уведомяваща съдебния изпълнител за прехвърляне на задължението по делото на „М.“ АД постъпила и от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като последното предприето от него 3 действие преди конституирането на „М.“ АД е подаването на становище по жалбата на длъжника Р.П..

С постановление от 04.08.2018 г. ЧСИ конституирал „М.“ АД като взискател по делото.

С молба от 12.09.2018 г. взискателят „М.“ АД направил искане за извършване на справка за наличието на трудови правоотношения на частната жалбоподателка, като наложи запор върху получаваното от нея трудово възнаграждение, като частния съдебен изпълнител изискал справка за трудовите договори на същата и за банковите й сметки.

С молби от 28.03.2019 г. и от 22.08.2019 взискателят отново поискал от съдебният изпълнител извършването на справки в ТД „НАП“ за съществуването на валидни трудови договори и регистрирани банкови сметки на длъжниците и за евентуалното тяхно запориране.

На 04.11.2020 г. е направено последващо искане за насрочване на дата за оценка и опис на движимите му вещи, находящи се в дома на длъжниците.

На 14.04.2021 г. взискателят направил искане за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника Р.П. и за неговото продължаване по отношение на С. Б. (преди развода – П.).

На 21.04.2022 г. взискателят направил искане за проучване на имущественото състояние на длъжника С. Б., като извърши справка за регистрирани на нейно име МПС и наложи запор върху тях, направи справка в Регистър на банковите сметки и сейфове“ в БНБ и го уведоми за резултата, за да посочи, върху кои сметки да бъдат наложени запори, като същевременно правил искане за запориране на сметките на длъжника в ДСК АД

С молба от 20.05.2022 г. длъжника С. А. Б. е направила искане за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 23.05.2022 г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, приемайки, че основанията на горната разпоредба не са настъпили.

Съобразно представените от взискателя „М.“ АД с възраженията на подадената от длъжника частна жалба документи, същия е бил упълномощен от цедента – първоначалния взискател „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да уведоми по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД длъжника за извършената цесия, в изпълнение на което задължение на частната жалбоподателка били изпратени няколко уведомления на адресите й в гр.

София и в с. Добри дол. Съобразно това, същата била уведомена за извършената цесия на 21.09.2018 г. и повторно – на 11.06.2022 г., като първото уведомяване станало по 4 пощата чрез обратна разписка, изпратена на адреса й в гр. София, ж. к. „Надежда“, ул.

„*******. Съобразно това ефектът на цесията е настъпил спрямо нея на посочената дата – 21.09.2018 г.

Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.

2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, 5 извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.