Решение № 37 от 10.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500033 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 33/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Г. Т. против решение № 1316/08.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1428/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд (допълнено в частта на разноските с определение № 5780/30.12.2025 г.), с което са отхвърлени исковете му срещу Районен съд Варна, Районен съд Елена, Районен съд Горна Оряховица и Окръжен съд Велико Търново за заплащане солидарно на ищеца сумата 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди: страдания и загуба на доверие в правосъдието, последица от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок на съединени по реда на чл.

213 ГПК съдебни производства по гр. д. № 15018/2023 г. на РС Варна, гр. д. № 436/2024 г. на РС Горна Оряховица, гр. д. № 385/2024 г. на РС Горна Оряховица и в. ч. гр. д. № 330/2024 г. на ОС Велико Търново, на основание чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от завеждане на исковете - 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; и въззивникът К. Г. Т. е осъден да заплати в полза на ВОС сумата 10 лв. държавна такса по отхвърлените искове, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, както и на Окръжен съд Велико Търново сумата 100 лв. възнаграждение за представителството от съдебен помощник, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е нищожно (поради липса 1 на мотиви), евентуално -недопустимо (поради неучастие на Прокуратурата на РБ като необходим другар, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ и даденото по т.15 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС разрешение), евентуално – неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост и постановено в противоречие с материалния закон, като е молил за прогласяване нищожността му, евентуално – обезсилването му и връщане на делото на първата инстанция с указания, евентуално – за отмяната му с уважаване на исковете. По правилността е навел оплаквания, че: съдът не направил изчерпателен доклад по делото в изпълнение на задълженията си по чл. 146, ал.1, т.2 ГПК; не обсъдил всички доводи на страните и събраните доказателства; не изложил мотиви по критериите, визирани в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, включително и констатации за началния и крайния момент на срока на „главното производство“ и характера и важността на предмета на делото за ищеца и се произнесъл в разрез с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти.

Окръжен съд - Велико Търново, чрез пълномощника си съдебен помощник М. В., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по изложени съображения за правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноски.

Районен съд – Варна, чрез председателя Д.Й., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по изложени съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаване на последното.

Останалите ответници - Районен съд Елена и Районен съд Горна Оряховица, не са подали отговор на въззивната жалба.

Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, не е подала писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните не са изпратили представител, като ответникът Окръжен съд - Велико Търнов, чрез пълномощника си – съдебен помощник, е депозирал писмено становище по съществото на спора и е претендирал присъждане на разноски по чл.10, ал.4 ЗОДОВ. Прокуратурата, чрез прокурор А., е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност (напр. акт, който не е постановен от надлежен съдебен орган; не е постановен в рамките на правораздавателната власт на решилия спора орган; актът не е в изискуемата писмена форма, респективно сега и в електронна форма; не е подписан; или волята на съда, изразена в акта е абсолютно неразбираема), включително твърдяният порок - непълнота на мотивите на решенето не води до нищожност.

2

Решението е и допустимо - постановено е по допустим иск при изпълнена предпоставка на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Делото е разгледано от първата инстанция при участието на прокурор в съответствие с изискването на чл.10, ал.1 ЗОДОВ, поради което и оплакването в тази насока е неоснователно.

По правилността на първоинстанционното решение след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от К. Г. Т. срещу Районен съд -Варна, Районен съд - Елена, Районен съд - Горна Оряховица и Окръжен съд - Велико Търново искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 33000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди: страдания и загуба на доверие в правосъдието, последица от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок на съединени по реда на чл. 213 ГПК съдебни производства по гр. д. № 15018/2023 г. на РС Варна, гр. д. № 436/2024 г. на РС Горна Оряховица, гр. д. № 385/2024 г. на РС Горна Оряховица и в. ч. гр. д. № 330/2024 г. на ОС Велико Търново, по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от завеждане на исковете - 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците са оспорили исковете по съображения за неоснователността им, молили са за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Навели са възражения за разглеждане на делото в разумен срок, при липса на забавени действия от съда, както и при процесуално поведение на самия ищец сочещо на злоупотреба с право (ищецът предявил иска едновременно пред общо осем различни районни съдилища във Видин, Варна, Сливен, Габрово, Трявна, Бургас, Дряново и Карнобат, на нито един от които, искът не е бил местно подсъден, при знание на постоянния адрес на ответника (посочен в исковата молба) и правилата за местна подсъдност (упражнявайки адвокатска професия) като целил да създаде основание за водене на настоящото дело).

Разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ предвижда ангажирането отговорността на държавата, чрез съответния съдебен орган, в хипотезата на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията. В ал.2 от цитираната норма примерно са посочени критериите, съобразно които следва да бъде извършена преценката за наличието на такова нарушение - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Наред с тях на общо основание приложение намират и установените в практиката на ЕСПЧ принципи и стандарти по 3 приложението на чл.6, §1. Съобразно приетото в Решение № 382/27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2023г., IV г. о., в практиката на ВКС, установена в ППВС № 4/1968 г., решение № 60242 по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., решение № 62 по гр. д. № 4227/2022 г., III г. о., е възприето разбиране, че при присъждане на обезщетение за вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи, размерът на обезщетението се определя по справедливост, съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. Такива са освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколкото се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. - процесуалното й качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценява от съда с оглед конкретния спор по чл.

2б ЗОДОВ.

Установено е със събраните доказателства, че производството по гр. дело № 15018/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, е било образувано на 21.11.2023 г. по искова молба на К. Г. Т. срещу М. Ал. М. за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от бездействие на ответника като главен длъжник по ч. гр. д. № 552 по описа за 2021 г. на РС Велико Търново. На 22.11.2023 г. (незабавно след докладване), съдът е разпоредил връчването на преписи от исковата молба и приложенията - на ответника по реда на чл.131 от ГПК. На 02.01.2024 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Ал. М., по който на 03.01.2024 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовност. Предвид направеното с отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на спора, на 11.01.2024 г. съдът е разпоредил да се връчи на ищеца препис от отговора за становище по възражението. Ищецът е депозирал становището си на 15.01.2024 г. Още на следващия ден, на 16.01.2024 г., Районен съд -Варна е прекратил производството пред себе си и на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 4 и чл. 105 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Елена. На 31.01.2024 г., незабавно след влизане в сила (на 30.01.2024 г.) на определението за прекратяване, Варненският районен съд изпратил делото на Районен съд - Елена и на 05.02.2024 г. там е било образувано гр. дело № 48/2024 г. Още в същия и в следващия ден, съответно с определения от 05.02.2024 г. и 06.02.2024 г., всички съдии са се отстранили от разглеждане на делото и то е било пратено на Окръжен съд - Велико Търново за определяне на друг районен съд, който да го разгледа. На 12.02.2024 г. е било образувано 4 производство в ч. гр. дело № 137/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, по което с определение от 15.02.2024 г. е било постановено изпращане на делото за разглеждане от Районен съд - Горна Оряховица. Пред последния, на 22.02.2024 г. е било образувано производство по гр. дело № 436/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, по което на 26.02.2024 г. ищецът К. Т. е депозирал искане за присъединяване за общо разглеждане на заведено от него в същия съд гр. дело № 385/2024 г. След извършени проверки и служебни справки, съдът с определение от 05.03.2024 г., на основание чл.

213 ГПК, е съединил исковете по гр. дело № 385/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица и гр. дело № 436/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, за общо разглеждане в производството по гр. дело № 385/2024 г. на Районен съд -Горна Оряховица и издаване на общо решение по тях. С определение от 18.03.2024 г. производството по гр. д. № 385/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица е било прекратено, на основание чл.

126, ал. 1 от ГПК, предвид заведените по-рано от ищеца идентични дела (общо осем идентични дела пред различни съдилища). На 19.03.2024 г. ищецът е подал частна жалба срещу прекратителното определение, която е била администрирана от районния съд и изпратена на Окръжен съд - Велико Търново и там е било обазувано ч. гр. дело № 330/2024 г. С определение от 30.04.2024 г. по ч. гр. дело № 330/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново прекратителното определение на Районен съд - Горна Оряховица от 18.03.2024 г. по гр. дело № 385/2024г. е било потвърдено.