Решение № 1858 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1858 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20223110114981 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от И. Б. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, с която срещу „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен отрицателен установителен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 775,53 лв. и законна лихва от 10.04.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,51 лв. разноски по делото, както и 40 лв. адвокатски/юрисконсултски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1318/2009 г. по описа на Районен съд-*, предвид погасяването им по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът И. Б. Ж. твърди, че в началото на месец септември 2022 г. получил покана за доброволно плащане от ответника, в която пишело, че при плащане задължението ще бъде заличено в ЦКР. Сочи, че е подал заявление до регистъра към БНБ каква информация е подавана за него и е установил, че ответникът е предоставил данни за активен кредит. Излага, че се е свързал по телефона със служител на „*“ ЕООД и е посочил, че задължението му е погасено по давност и няма да го плати, като е поискал да бъде коригирана информацията към ЦКР при БНБ, което му е било отказано. Счита, че е налице уведомен надлежно за извършената цесия на задължението му към ответника. Твърди, че вземанията са погасени по давност, доколкото същите произтичат от издаден на 16.04.2009 г. срещу него изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1318/2009 г. на РС-*, с който към настоящия момент не е било образувано изпълнително дело. В тази връзка счита, че всички вземания са погасени по давност до 16.04.2014 г., като същата не е спирана или прекъсване. Посочва практика на ВКС, която приема, че е допустимо да води отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, поради погасяването му по давност. Счита, че е налице интерес от търсената защита, доколкото ответникът подава информация за задължение към ЦКР.

Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Твърди, че в исковата молба не са представени в пълнота фактите. Посочва, че вземанията произтичат от договор за кредит, за същите е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1318/2009 г. на РС-Пазарджик и впоследствие с няколко договора за цесия ответникът е 1 придобил вземанията. Не оспорва, че вземанията са погасени по давност. Счита, че предявеният иск е основателен. С допълнителна молба посочва, че в системата му задължението на ищеца е закрито на 06.12.2022 г. поради изтекла давност и моли за прекратяване на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, но депозира молба, в която е посочено, че поддържа исковите си претенции и моли да бъдат присъдени сторените в хода на процеса съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба преди о.с.з., в която ответникът сочи, че поддържа подадения си отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представена е покана за доброволно плащане по договор № 4435310557 от „*“ ЕООД, адресирана до И. Б. Ж., в която е посочено, че задълженото на ищеца по договор № 4435310557 към 18.08.2022 г. възлиза в общ размер на 1 686,53 лв. Посочени са възможности за частично заплащане на претендираната сума, след плащането на която част задълженото ще се счита от кредитора за погасено изцяло и ще бъде заличено в Централния кредитен регистър при БНБ.

По делото е представен изпълнителен лист от 16.04.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 1318/2009 г. по описа на Районен съд – *, кредитор по който е „*“ ЕАД, а длъжникът И. Б.

Ж. е осъден да заплати сумата от 1 775,53 лв. и законна лихва от 10.04.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,51 лв. разноски по делото, както и 40 лв. адвокатски/юрисконсултски хонорар.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е предявен отрицателен установителен иск, който намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че процесните вземания са погасени по давност с изтичане на предвидения в закона срок, както и да обоснове правния си интерес от провеждане на настоящото производство, предвид твърденията на ответното дружество, че вземанията са заличени от неговата система, считано от 06.12.2022 г. Ответникът от своя страна е следвало да докаже спиране и/или прекъсване теченето на давността по отношение на вземанията.

Съдът намира предявения отрицателен иск от ищеца за допустим, доколкото в подкрепа на твърденията на ответното дружество, че считано от 06.12.2022 г. процесните вземания са заличени в системата на същото, не са представени доказателства, от които да е видно, че такова действие действително е било извършено. Твърденията на ищеца за недължимост на сумите, поради настъпила в негова полза погасителна давност, обосновават наличието на правен интерес у страната за предявяване на исковата претенция.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че вземанията произтичат от издаден на 16.04.2009 г. срещу ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1318/2009 г. на РС-*.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба се прилага съответно и по отношение на влязлата в сила заповед за изпълнение, която се приравнява на съдебно решение по отношение на посочените в нея вземания. В този смисъл по отношение на установените в заповедта и материализирани в изпълнителния лист вземания се прилага общата 5 годишна погасителна давност, а не специалната 3 годишна, независимо, че част от самите вземания имат характера на периодични такива или лихви по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Веднъж установени, с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, вземания се погасяват с изтичането на 5 годишна давност от влизането в сила на изпълнителното основание, което в случая се явява заповедта за изпълнение. Процесната заповед за 2 изпълнение е влязла в сила на най-късно на датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист /16.04.2009 г./, поради което и посочените в него вземания биха се погасили по давност най-рано на 16.04.2014 г., ако не са налице основания за спиране и/или прекъсване на давността. Такива основания не са релевирани от ответника и не бяха установени в производството.

По делото не се спори от ответното дружество, а и се установява от настоящия състав, че в полза на ищеца действително е изтекла предвидената в закона давност за сумата от 1 775,53 лв. и законна лихва от 10.04.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,51 лв. разноски по делото, както и 40 лв. адвокатски/юрисконсултски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1318/2009 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Предвид изложеното, ищцовата претенция се явява основателна и като такава следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Предвид изхода от спора, разноски се следват в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за което своевременно е направено искане, ведно със списък по чл. 80 ГПК. На страната се следва сума в общ размер на 554,05 лв., от които сумата от 74,05 лв., представляваща заплатена държавна такса за настоящото производство, както и сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за което е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че посочената сума е заплатена в брой, поради което и в тази част има характера на разписка /т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Б. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, НЕ ДЪЛЖИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 775,53 лв. и законна лихва от 10.04.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,51 лв. разноски по делото, както и 40 лв. адвокатски/юрисконсултски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 1318/2009 г. по описа на Районен съд-*, предвид погасяването им по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ И. Б. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 554,05 лв. (петстотин петдесет и четири лева и пет стотинки), сторени от ищеца разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3