Решение № 141 от 03.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Кърджали, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500167 по описа за 2025 година С Решение рег. № 138/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1620/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали е признато за установено по отношение на О., че дължи на „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Х.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Л. Б. Ч., посочените в Заповед за изпълнение № 573 от 12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1256/2024 г. на Районен съд – Кърджали суми: 1 251 лв. главница, представляваща стойност с ДДС на неизплатена сума по фактура № 0000000437/27.10.2023 г.; 151.40 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2023 г. до 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане. С решението ответникът О. е осъден да заплати на „С.“ ЕООД направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1256/2024 г. по описа на Pайонен съд – Кърджали в размер на 28.05 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 150 лева депозит за ССчЕ и 20 лв. депозит за свидетел.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 5221/07.05.2025 г. (п.кл.05.05.2025 г.), подадена от ответника О., чрез пълномощника адв. Г. Б., с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно и необосновано, несъобразено с доказателствата по делото и материалния закон.

Излагат се съображения.

1

Жалбоподателят оспорва като неправилен изводът на първостепенния съд, че между О. и ищецът „С.“ ЕООД е сключен неформален договор за търговска продажба на описаните във фактура № 0000000437/27.10.2023 г. стоки и извършена транспортна услуга, кредитирайки свидетелските показания на Х. А. И. и на Н. В..

На следващо място жалбоподателят счита, че липсват доказателства за възлагане на стоката и извършване на услугата, описани в процесната фактура, както и че не са налице доказателства за място, дата и на кого са доставени материалите. Изтъква се, че по делото са представени и приобщени доказателства за наличието на формални правила за поемане на задължения и плащането на такива, във връзка с които не са представени доказателства, че т са спазени при сключване на процесния договор за търговска продажба на описаните във фактура № 0000000437 от 27.10.2023 г. стоки и извършената транспортна услуга. Липсата на заявка за извършването на разход, която е задължителна за извършването на предварителен контрол преди поемане на задължение, пораждала основателни съмнения, че такъв договор действително е сключен и О. е задължена по него. Въпреки, че договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, и при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните, то при изпълнение на договорните задължения (доставката на стока), следвало да има приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането на стоката. Посочва се, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при договорите за прехвърляне на собственост на родово определени престации, правото на собственост се прехвърля само, когато вещите бъдат индивидуализирани по съгласие на страните (описани подробно с всичките им белези, които ги правят уникални вещи) или бъдат предадени на купувача, като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде признато поемането на задължение.

Жалбоподателят не оспорва факта на осчетоводяване на процесната фактура, установено от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Оспорва признанието, че процесният неформален договор е сключен между страните. В тази връзка сочи съдебна практика, според която счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по делото. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените исковете. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „С.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. М., в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът О. не се представлява. Представя се 2 писмено становище.

В съдебно заседание въззиваемата страна „С.“ ЕООД се представлява от процесуалния си представител адв. С. М., който поддържа подадения отговор.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по повод жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, от „С.“ ЕООД против О. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 327, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение № 573 от 12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1256/2024 г. на Pайонен съд –Кърджали, вземания за: сумата в размер на 1 251 лв. главница, представляваща стойност с ДДС на неизплатена сума по фактура № 0000000437/27.10.2023 г.; сумата от 151.40 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2023 г. до 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 28.05 лева – внесена държавна такса и 500 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

По делото е приложено ч.гр.д. № 1256/2024 г. на Pайонен съд – Кърджали, от което се установява, че в полза на „С.“ ЕООД против О. е издадена Заповед № 573/ 12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1 251 лева главница, представляваща стойност с ДДС на неизплатена сума по фактура № 0000000437/27.10.2023 г.; сумата от 151.40 лева лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2023 г. до 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 28.05 лева – внесена държавна такса и 500 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника/ответник О., и в дадения месечен срок заявителят/ищец „С.“ ЕООД е предявил настоящите искове по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, т.е. установява се допустимостта на производството по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК .

3

От фактическа страна по делото се установява, че на 27.10.2023 г. ищецът „С.“ ЕООД е извършил доставка, продажба на бетон С16/20 – 7,5 куб.м. и начислен превоз за 15 км., за които е подписан протокол от 27.10.2023 г. от Н. В. - ****** „***“ при О. и управителя на ищеца „С.“ ЕООД – Л. Ч.. За извършената доставка е издадена фактура № 0000000437/27.10.2023 г. за сумата от 1 251 лв. с ДДС и е подписан протокол от 27.10.2023 г. от представител на О. – Н. В. – ****** „***“ и Л. Ч. – управител на „С.“ ЕООД.

От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че издадената от „С.“ ЕООД фактура № 0000000437/27.10.2023 г. за извършена продажба на материали и транспортна услуга на стойност 1251 лв. с ДДС с получател О. е осчетоводена в счетоводството на О. на 27.10.2023 г., както и в счетоводството на „С.“ ЕООД на 27.10.2023 г. и включена в дневник продажби и справка-декларация по ЗДДС за данъчен период октомври 2023 г. По фактурата О. не е ползвала данъчен кредит и в писмо изх. № 19-7/25.01.2023 г. от О. до ищеца „С.“ ЕООД не е включено задължението по фактура №0000000437/27.10.2023 г.

Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са приети: фактура с № 0000000437/27.10.2023г., констативен протокол от 27.10.2023 г., Заповед № 566/02.06.2021г. за утвърждаване на Правила за функциониране на Системата за финансово управление и контрол в О., с приложени правила за СФУК, писмо изх. № 19-7/25.01.2023 г. на О. до ищеца „С.“ ЕООД относно потвърждаване на вземания за 418 859.48 лв. с ДДС и 0 лв. задължения. От представените доказателства по делото се установява, че със Заповед № 566/02.06.2021 г. на Кмета на О. са утвърдени като част от Системата за финансово управление на О. и Правила за функциониране на Системата за финансово управление и контрол в О..

От показанията на свидетелите Х. А. И. и Н. Н. В. се установява, че материалите са доставени и използвани по предназначение.

Св. Х. А. И. сочи, че подписът на процесната фактура е негов, положен докато е изпълнявал длъжността ***** на О.. В показанията си сочи, че материалите са поискани от хората и от кмета на с. Б., където се откривал религиозен храм и се изисквало да се направят възстановителни работи, които впоследствие благодарели за тази помощ. Плащанията, които се извършвали, се подписвали от главния счетоводител и от ***** на О..

Св. Н. Н. В. потвърждава, че подписът, положен в констативния протокол е негов. Същият бил съставен и подписан в присъствието на кмета на с. Б. от свидетеля в качеството му на ****** „********“ в О.. Протоколът бил съставен след доставката на 7 кубика и половина бетон за направата на ограда, подпорна стена за укрепването на молитвен дом в с. Б.. Свидетелства, че не е установил липса или неточно изпълнение, затова били съставени протокола и фактурата. В счетоводството на О. били представени фактура, протокол и искане за извършване на разход.

Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна и от настоящата съдебна инстанция фактическа обстановка, е формулирал 4 правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл.

272 от ГПК препраща към тях, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

В случая, ищецът основава вземането си по отношение на ответника на двустранно подписана от страните по делото фактура

№

0000000437/27.10.2023 г. С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение № 96/26.11.2009 г. по т. дело № 380/2008 г. на ВКС, І т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/09 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 62/25.06.2009 г. по т. дело № 546/2008 г., Решение № 103/11.07.2014 г. по т. дело № 2334/13 г. на ІІ т. о. и Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, страни, време и място на издаване, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. В тази връзка оспорването на сключен между страните договор за търговска продажба, съдът намира за неоснователно, доколкото представената по делото фактура съдържа необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. Съществуването на обективираното във фактура № 0000000437/27.10.2023 г. продажбено правоотношение и фактът на доставка на стоките се подкрепят и от показанията на свидетелите Х. А. И. и Н. Н. В., както и от заключението на ССеЕ. Процесната фактура, на която ищецът основава вземането си съдържа всички посочени реквизити. С предаването на процесната вещ съгласно чл.