Решение № 10623 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10623 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110154908 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

И. И. И. е предявил срещу Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ на искове по чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ за сумата от 3099,23 лева – брутно трудово възнаграждение за м.10.2024г., ведно със законна лихва от 25.09.2025г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 327,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.11.2024г. – 24.09.2025г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1527/2025г. на РС – Димитровград.

Ищецът твърди, че бил назначен при ответника по трудов договор от 26.03.2024г. на длъжността „старши треньор“, като постъпил на работа на 01.04.2024г. Било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2859,07 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по 0,6 % за всяка година, като в трудовия договор бил вписан трудов стаж към датата на сключване на трудовия договор – 14 години, и поради това допълнителното трудово възнаграждение се равнявало на 8,4 %. В периода 01.04.2024г. – 20.12.2024г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, като не му била изплатена нито една заплата. Дължимото за м.10.2024г. брутно трудово възнаграждение възлизало на сумата от 3099,23 лева, от което сумата от 2859,07 лева – основно трудово възнаграждение и 240,16 лева – допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Ищецът имал право и на обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 327,49 лева за периода 30.11.2024г. – 24.09.2025г.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. С писмено становище от 13.05.2026г. ответникът оспорва исковете.

Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника, размер на уговореното трудово възнаграждение, както и че е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.03.2024г.

1 между ответника Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“ и ищеца И. И.

И. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „старши треньор“. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2859,07 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж. Посочено е, че ищецът има трудов стаж от 14 години по специалността „вдигане на тежести“. Уговорено е, че трудовото възнаграждение се заплаща ежемесечно. Ищецът се е задължил да постъпи на работа на 01.04.2026г.

От приетото като доказателство по делото писмо от Главна инспекция по труда – Дирекция „Инспекция по труда – София“ с изх. № 25087132 от 27.08.2025г. се установява, че по повод жалба, подадена от ищеца срещу ответника, и извършена проверка при ответника за спазване на трудовото законодателство, е установено, че в разчетно – платежна ведомост за заплати за м.10.2024г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение за 23 отработени дни в размер на 2859,07 лева и че от страна на работодателя не са представени документи, удостоверяващи изплащането на така начисленото трудово възнаграждение.

При така събраните доказателства съдът приема, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца (без направени удръжки за социално и здравно осигуряване) е в размер на 2859,07 лева. Дължи се и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит с оглед трудовия стаж, придобит в друго предприятие в същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия – чл.12, ал.4, т.1 НСОРЗ (в такъв смисъл е и решение № 241 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5294/2014 г., IV г. о., ГК), което плащане има постоянен характер – чл.15 НСОРЗ. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит към м.10.2024г. възлиза на 240,16 лева (0,006 x 2859,07 или 17,15 лева на година трудов стаж в друго предприятие на сходна длъжност). При това брутния размер на трудовото възнаграждение на ищеца за м.10.2024г. възлиза общо на сумата от 3099,23 лева.

С начисляването на трудово възнаграждение на ищеца за 23 отработени дни за м.10.2024г. в разчетно – платежна ведомост за заплати (видно от констатациите на Дирекция „Инспекция по труда“ - София в горецитираното писмо) ответникът извънсъдебно е признал, че ищецът е положил труд през м.10.2024г. – арг. чл. 128, т.1 КТ, което извънсъдебно признание не се опровергава от други доказателства по делото и поради това съдът приема, че отговаря на действителното фактическо положение – арг. чл.175 ГПК.

Плащане не задължението не се твърди и не се установява.

Предвид горното съдът приема, че искът за главното вземане е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи така, както е предявен, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.

По иска по чл.245, ал.2 КТ:

Трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно съгласно чл.270, ал.2 КТ, като при забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва – чл.245, ал.2 КТ. В трудовия договор е уговорено трудовото възнаграждение да се плаща ежемесечно, поради което съдът приема, че ответникът изпада в забава след края на месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение. В случая ответникът е изпаднал в забава за плащане на трудовото възнаграждение за м.10.2024г. на 01.11.2024г. При това за процесния период се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размер, определен от съда на основание чл.162 ГПК и съобразно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г., възлиза на сумата от 327,49 лева. При това искът за акцесорното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер.

По разноските :

2

Адв. П., предоставил безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство. Размерът на адвокатското възнаграждение в хипотеза на безплатна правна помощ се определя от съда, като съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. съгласно решение на СЕС по дело 438-22. В случая съдът взема предвид, че правната и фактическа сложност на делото е под средната за дела със сходен предмет и това, че по делото е събран относително малък обем писмени доказателства. Отделно от това при определяне на справедлив размер на адв. възнаграждение в случая следва да се държи сметка за това, че в един и същи ден от ищеца са заведени поотделно още 4 бр. дела за неплатено трудово възнаграждение за отделни месеци. Ако се присъди адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за всяко отделно производство в размер, определен по Наредбата, то би се стигнало до недопустимия резултат за присъждане на адв. възнаграждение общо в много по – висок по размер от този, който би бил присъден, ако бе заведено едно дело, с което да се предявят всички претенции на ищеца за неплатени месечни трудови възнаграждения наведнъж. При това и поради недопустимост на злоупотребата с процесуални права (чл.3 ГПК) съдът определя размер на адв. възнаграждение в хипотеза на чл.38, ал.2 ЗА в настоящия случай в размер на 200 евро за исковото производство и в размер на 100 евро - за заповедното производство. При това общо на адв. П. на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди сумата от 300 евро за исковото и за заповедното производство.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съразмерно с уважената част от иска или сумата от 137,07 лева.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, ч е Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“, ЕИК 176063374, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, дължи на И. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 17, ет.1, офис 2, на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 1584,61 евро (след превалутиране на 3099,23 лева) – брутно трудово възнаграждение за м.10.2024г., ведно със законна лихва от 25.09.2025г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 167,44 евро (след превалутиране на 327,49 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.11.2024г. – 24.09.2025г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1527/2025г. на РС – Димитровград.

ОСЪЖДА Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“, ЕИК 176063374, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да плати на адв. В. П., Адвокатска колегия – Шумен, ЛН : 1300025397, адрес на упражняване на дейността : гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 17, ет.1, офис 2, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 300 евро – адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство.

ОСЪЖДА Сдружение „Българска федерация по вдигане на тежести“, ЕИК 176063374, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, да плати по сметка на Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 70,08 3 евро (след превалутиране на 137,07 лева) – разноски.

Присъдените в полза на ищеца могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :

IBAN : BG51 UNCR 7000 1520 1765 56, титуляр : И. И. И..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4