Решение № 4387 от 08.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4387 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100512040 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК .

С решение № 20055974 от 01.09.2022 г., постановено по гр.д. № 1460/2021 г., по описа на СРС, ГО, 169 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул.

„**** III“ № **, комплекс „В.П.“, чрез управителя Р.С.Г., срещу И. Х. Х. иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС за установяване дължимост на смата от 284,23 лв., представляваща задължение за отопление на газ и сградна инсталация за периода от м. април 2018 г. до м. декември 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44860/2020 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сума в размер на 600,00 лева – разноски в производството.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца – Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „**** III“ № **, комплекс „В.П.“, представлявана от Р.С.Г., чрез процесуалния представител – адв. Ю. Г.. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и 1 необосновано. Излага доводи, че за периода от 15.11.2018 г. до 15.10.2019 г. са проведени общо три общи събрания на собствениците на етажната собственост, на които са взети решения относно начина на заплащане на сметките за потреблението на газ. Поддържа, че съгласно взетите решения, общата сума за сградна инсталация е равна на показанията на централния топломер минус всички индивидуални топломери, а разпределението на сградната инсталация е пропорционално на застроената площ на имотите, независимо от това дали имотът е бил използван или не. Сочи, че съгласно договор, сключен между етажната собственост и „Овергаз“, всеки един от собствениците е солидарно отговорен за даденото задължение. Твърди, че съгласно справка от етажната собственост, собственикът на процесния недвижим имот дължи сума в размер на 284,24 лева, представляваща задължение за отопление на газ и сградна инсталация, като задължението се отнася за периода от м. 04.2018 г. до м. 12.2019 г. Излага доводи, че съгласно решенията на общото събрание е без значение за отговорността на ответника обстоятелството дали собственикът ползва или не отопление на газ и дали апартаментът е обитаем, или не. Поддържа, че разходите за управление и поддържане на общите части в етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Твърди, че в случая се касае за разходи, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, които разходи са общи и следва да се разпределят между собствениците на имоти, независимо от етажа, на който живеят.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – И. Х. Х., чрез процесуалния му представител – адв. К. М., с който я оспорва. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага доводи, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния имот, не е получавал покана за нито едно общо събрание, проведено след като е придобил имота. Поддържа, че доколкото имотът му не е газифициран, не е свързан с топлопреносната мрежа и през него не преминава сградна инсталация, то решенията на общото събрание са неприложими спрямо него. Твърди, че чл. 51, ал. 1 ЗУЕС не намира приложение, тъй като настоящият случай не се отнася до разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.

2

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.

2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, като същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед гореизложното и доколкото след извършената от въззивната инстанция проверка, първоинстанционното съдебно решение е допустимо, то следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС. Целта на ищеца е да бъде установено със сила на пресъдено нещо спрямо ответника, че последният му дължи сума в размер на 284,24 лева, представляваща незаплатени суми за отопление за газ и сградна инсталация за периода от м. април 2018 г. до м. декември 2019 г. Във връзка с претендираната от ищеца сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от ответника, поради което е налице правен интерес на ищеца от предявяване на иска.

В хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактът, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу него.

Страните не спорят, а и от представените и приети по делото доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том BI, рег. № 148, дело № 08 от 07.02.2018 г. на нотариус С.П., с район на действие – Софийски районен съд и рег. № 45 в НК, се установява, че И. Х. Х. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с 3 адрес на имота: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бул. „**** III“ № **, вх. ****, ателие D18 (Д осемнадесет), с площ от 74,50 кв.м., заедно с 5,3471 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В този смисъл всички взети от общото събрание решения обвързват ответника, включително и тези, предхождащи датата на придобиване на собствеността върху процесния имот, по аргумент от чл. 11, ал. 4 ЗУЕС.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да изпълняват решенията на общото събрание, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части. В чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е регламентирана възможността за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, а ако такъв не е определен – в четиринадесетдневен срок от оповестяване на решението.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е представил доказателства, обуславящи възникването на претендираното от него вземане.

Този извод е обоснован от факта, че в нито един от представените протоколи, обективиращи взетите от общото събрание на етажната собственост решения не е предвидено задължение за ответника за заплащането на процесното вземане.

От представения и приет по делото протокол от 15.11.2018 г. се установява, че във връзка с авансови плащания към „Овергаз“, етажните собственици са взели решение авансовите фактури за месеците 11.2018 г. и 12.2018 г. да бъдат заплатени според средното потребление за миналия отоплителен сезон /2017 г. – 2018 г./ на всеки апартамент, пренесен според тежестта му към общото потребление и авансовите фактури – до 21.11.2018 г.

Ищецът обаче не е ангажирал доказателства, че в тази връзка ответникът за сезон 2017 г. – 2018 г. въобще е имал потребление за предходен отоплителен сезон и ако е имал – какво е било то. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че имотът на ответника не е свързан към топлопреносната мрежа на сградата.

На следващо място, от представения по делото протокол от проведено на 15.10.2019 г. общо събрание на етажните собственици, се установява, че е взето решение за събиране на аванс през м. 10.2019 г. на обща стойност 15 4

000 лева, който да бъде разпределен на база реално месечно потребление плюс сградна инсталация от отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г., като е предвидено, че сградна инсталация ще се начислява за всички имоти, независимо дали са обитаеми или не. Така взетото решение също не може да обоснове извод за възникване на процесното вземане, доколкото по делото липсват доказателства относно реалното потребление и сградната инсталация за сезон 2018 г. – 2019 г. и дали такива въобще са били начислени.

На същото общо събрание е прието още, че за периода м. 11.2019 г. – м.

04.2020 г. ще се начисляват единствено реалните сметки за газ за имотите за съответните периоди. Общото събрание е утвърдило методика на изчисляване на сметките за топлинна енергия, като е приело, че общата сума за сградна инсталация е равна на показанията на централния топломер минус сбора от показанията на всички индивидуални топломери за месеца, като разпределението на сградна инсталация по апартаменти е пропорционално на застроената площ на имотите (без площта на терасите), независимо от това дали собственикът полза или не полза отопление на газ, и независимо от това дали апартаментът е обитаем или необитаем. Настоящият съдебен състав намира, че утвърждаването на методика за изчисление на определен разход сама по себе си не може да доведе до възникването на претендираното вземане. За да възникне задължение за ответника да заплати на ищеца претендираната от последния сума, е необходимо същият да докаже, че реално за етажната собственост се е породило задължението да заплати тези разходи. Такива доказателства обаче не са ангажирани. В този смисъл, за да бъде разпределена сумата за сградна инсталация по приетата от общото събрание методика е необходимо да се установи, че такава е дължима от етажната собственост за всеки конкретен месец. Този извод е обоснован и от обстоятелството, че самите етажни собственици при избирането на методика са приели, че общата сума за сградна инсталация е равна на показанията на централния топломер, минус сбора от показанията на всички индивидуални топломери за месеца.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен.

Макар и по различни съображения, крайните изводи на въззивният съд съвпадат изцяло с тези на Софийския районен съд, поради което и 5 първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемия. Същият своевременно – с отговора на въззивната жалба е отправил искане към съда за присъждане на сторените от него разноски. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 400 лева е заплатено от въззиваемия изцяло. Съгласно трайната съдебна практика, договорът в тази част има характер на разписка и в този смисъл съдът приема, че са налице доказателства за реалното извършване на претендираните от страната разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени на страната.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20055974 от 01.09.2022 г., постановено по гр.д. № 1460/2021 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.

ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „**** III“ № **, комплекс „В.П.“, чрез управителя Р.С.Г., да заплати на И. Х. Х., ЕГН ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.