Решение № 145 от 04.11.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Девин, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.237 ГПК.

Образувано е по искова молба от К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. Доспат, чрез пълномощник адв. Д. В. М., със съдебен адрес гр. П., бул. П. ш. № **, ет.*, ап.* против 1) „К.“ ЕАД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. *** (сграда *), ет. *, Бизнес център "Б.”, представлявано от С. Р. Я. и 2) „А. Т.“ ЕООД, с ЕИК:

**********, гр. С., гр. С., бул. В. *** (сграда *), ет. *, Бизнес център „Б.“, представлявано от И. М. Ш., с искане: 1) На основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди „К.“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 200.00 лева, недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 2374*/12.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата и 2) На основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди „А. Т.“ ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 1 000.00 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 12.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за присъждане на разноските по делото.

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № CN 2374*/12.04.2021г., сключен с „К.“ ЕАД, по който е получила под формата на кредит сумата в размер на 4 597.98 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от ДПК № CN 2374*/12.04.2021г. ищцата се е задължила да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за потребителски кредит. На 12.04.2021г. ищцата е сключила с „А. Т.“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати възнаграждение на поръчителя 3 000.00 лева. Ищцата е заплатила по договор за потребителски кредит № CN 1

2374*/12.04.2021г. сумата в размер на 4 797.98 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1 000.00 лева. В изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит № CN 2374*/12.04.2021г. и Договор за предоставяне на поръчителство на ищцата са издадени и удостоверения от „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Навежда твърдения за нищожност на договор за потребителски кредит № CN 2374*/12.04.2021г., сключен с „К.“ ЕАД, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК и на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП. Съдържанието на договора не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - в договора не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ДПК е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез договор за предоставяне на поръчителство, не е включена в ГПР и ГЛП. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определени с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А.

Т.“ ЕООД с „К.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически 2 последици от сключването на договора. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за потребителски кредит CN 2374* /12.04.2021 г., относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.Ю от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 12.04.2021г., сключен с дружеството „А. Т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, като съображенията ми за това са следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г„ определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит.

С Договора за предоставяне на поръчителство от

12.04.2021г. с дружеството „А. Т.“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя ( чл.143 ал.1 ЗЗП ) . Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Поради това моли съда: 1) на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди „К.“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 200.00 лева, недължимо 3 платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № CN 2374*/12.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата и 2) на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди „А. Т.“ ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 1 000.00 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 12.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „К.“ ЕАД е представен отговор, в който поддържа, че предявеният иск е допустим, а исковата молба е редовна. Прави признание на иска и моли съда да постанови решение на основание чл. 237 ГПК при признание на иска. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2374*/12.04.2021г. за заемна сума в размер на 4 597.98 лева (главница за потребителски цели), при годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 19,76 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,65%. Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави уговореното финансиране. Ищцата изцяло е усвоила заемната сума, като следва да изплати задължението си на 24 месечни погасителни вноски. Не оспорва, че договорът за кредит има посоченото от ищеца съдържание, относно възможността да бъде предоставено обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“. За обезпечаване на задължението на ищеца по договора, същият е сключил договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник „А. Т.“ ЕООД, по силата на който другото дружество се е задължило срещу възнаграждение да гарантира като поръчител вземането на кредитора по процесния договор.

Между кредитора и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство.

Договорът за кредит е изплатен предсрочно. Не оспорва твърдението на ищеца, че по договора за кредит е заплатена сумата от 200.00 лева, която е разпределена за погасяване на задължение, различно от главницата, а именно договорна възнаградителна лихва. Относно извънпроцесуалното поведение на страните преди датата на входиране на настоящата искова молба К. К. не се е свързала с кредитора и не е направила искане сумата от 200.00 лева да й бъде възстановена. Кредиторът не разполага с банкова сметка на ищеца, по която би могъл да изпълни задължението си. Предвид изложеното счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, К.“ ЕАД признава иска в срока по чл.131 ГПК и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли да не бъде осъждан на разноски. Поради това, че признава изцяло иска по основание и размер моли, на основание чл.237 ГПК съдът да постанови решение при признание на иска. Не претендира разноски. Моли съда да приложи нормата на чл.78, ал.2 ГПК и да присъжда разноски в полза на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, моли съдът да присъди адвокатско възнаграждение в справедлив размер, който би могъл да бъде и под минимума по Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ. Счита, че сумата от 100.00 лева е справедлив размер.