Решение № 3164 от 11.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1641/2026
- Вид
- Решение № 3164
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3164 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100501641 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7562/29.04.2025, постановено по гр.д. № 60419/2021 г. на СРС, ГО, 123 състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 328.40 лв. – регрес по щета № 44012132014044/2020 г. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 328.40 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното й плащане, като недоказан по основание.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ", в която се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че районният съд съвсем бланкетно е посочил, че от доказателствата по делото не се установява да е реализирано ПТП по посочения в исковата молба механизъм, което противоречи на основните принципи в ГПК. Сочи се, че ПТП е настъпило при движение на застрахования при ответника водач – предприета маневра ляв завой, което се потвърждавало от приетия по делото двустранен протокол и разпита на свид. Й.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
1
Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва подадената въззивна жалба.
Сочи, че от разпита на свидетелите безспорно се установило, че вина за настъпилото ПТП има единствено застрахования при ищеца водач, като това обстоятелство било потвърдено и от приетата САТЕ. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 328,40 лв. – регрес по щета № 44012132014044/2020 г. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното плащане.
Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил по договор за имуществено застраховане „Каско“ на собственика на увредения от процесното ПТП л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ****, застрахователно обезщетение в посочения размер от 313,38 лев, както и наличието на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между ответника и собственика на л.а. „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ****.
Основен спорен между страните, във вр. с който са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е какъв е механизмът на настъпилото събитие, респ. чия е вината за настъпване на процесното ПТП и налице ли е съпричиняване.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 29.05.2020 г. г., в който е отразено, че на посочената дата е настъпило ПТП, при което се сблъскват извършващият маневра завой наляво л.а. „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ****, управляван от водача С.Т. с движещия се назад л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ****, управляван от водача В.Й. при което е била увредена предна броня, решетка и рег. номер на „Хонда“, модел 2
„Акорд“ с рег. № **** и задна броня на л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.
№ ****.
За установяване механизма на настъпилото събитие са разпитани двамата водачи С.Т. и В.Й..
Свид. Т. твърди, че е участвала в процесното ПТП, като другият участник бил свидетелят В.Й.. Сочи, че ПТП настъпило в ж.к. „Дружба 1“ в гр.
София до бл. 16. Навежда, че се е движила по главния булевард в посока бл.
16, като спряла защото искала да извърши маневра завой наляво, при което намиращият се пред нея и вероятно паркирал л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“, потеглил назад, при което настъпил ударът. Свидетелката твърди, че нейният автомобил бил неподвижен при настъпване на процесното ПТП. Сочи, че след инцидента извикали служители на КАТ, но след като уведомили другия водач, че ще му съставят акт за административно нарушение, същият се съгласил да подпишат двустранен констативен протокол, който бил изготвен от свидетелката.
Свидетелят Й. поддържа, че не си спомня да е участвал в ПТП в ж.к.
„Дружба“ в гр. София, нито да е завеждал щета пред застрахователя. При предявяване на процесния двустранен констативен протокол свидетелят поддържа, че не е сигурен дали той го е подписал, а при предявяване на заявление за изплащане на щета на л.10 от делото заявява, че той е изготвил и подписал документа, но не си спомня за кой случай става въпрос.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т. като логични, последователни, кореспондиращи напълно с останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на тях и представения двустранен констативен протокол съдът стига до извод, че процесното ПТП е настъпило при движение назад л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ****, който се удря в намиращия се зад него л.а. „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ****, намиращ се в състояние на покой и изчакващ извършването на маневра завой наляво.
Изготвената САТЕ е стигнала до извод, че описаният механизъм от свидетеля съответства на настъпилите по двата автомобила щети.
По отношение на показанията на свид. Й. следва да се посочи, същите са уклончиви, неясни и очевидно целящи свидетелят да укрие информация за процесното ПТП.
Ето защо съдът приема, че виновен за процесното ПТП е единствено водачът л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № **** В.Й., който е предприел маневра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. Водачът В.Й. е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите 3 участници на пътя. В случая това условие не е изпълнено, доколкото при движението назад е ударил намиращия се зад него л.а. „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ****. Не се установява съпричиняване от страна водача на л.а. „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. № ****, С.Т., доколкото управляваният от нея л.а. е бил неподвижен при настъпване на удара и същата е изчаквала възможност за извършване на маневра завой наляво.
Доколкото процесното ПТП не е настъпило по вина на застрахования при ответника водач, то предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява изцяло неоснователен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер от 244 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7562/29.04.2025, постановено по гр.д. № 60419/2021 г. на СРС, ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482, разноски в размер от 244 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4