Решение № 2881 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110117440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

„Застрахователно еднолично акционерно дружество Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата от 332,10 лева – вземане за невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а.

„А*“ с рег. № СВ *, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „каско стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704251000000031, които щети са настъпили при ПТП от 08.01.2025г. на ул. „Васил Левски“ между гр. София и с. Мрамор, поради попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.03.2025г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на общински път.

Твърди, че задължение за поддържането пътя, на който е настъпил инцидентът, в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че е недоказано, че към датата на процесното ПТП спрямо увредения автомобил е имало валидно сключен договор за имуществено застраховане със съответното застрахователно покритие. Не било доказано също така, че причината за възникване на пътнотранспортното произшествие е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Предвид липсата на протокол за ПТП оспорва твърденията за настъпване на събитие при заявения механизъм на ПТП. Не се доказвало и че към датата на процесното 1

ПТП при определяне размера на застрахователното обезщетение е взета предвид амортизацията на увредената част на автомобила, т. е. на автомобилната гума. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като при управление на автомобила не е съобразил поведението си с пътната обстановка.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 08.01.2025г. в гр. София водачът на л.а. „А*“ с рег. № СВ * се е движил по ул. „Васил Левски“ с посока от гр. София към с. Житен и преди входа на село Мрамор по време на движение е преминал през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, което е станало причина за увреждане на автомобила.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на водача на процесния автомобил - К. С. К.. Той посочва, че през 2025г. при управление на процесния автомобил е претърпял ПТП. Събитието настъпило привечер, като при управление на автомобила със скорост от около 60 – 70 км./час по направление гр. София - с.Житен, преминавайки преди с. Мрамор, попаднал в необезопасена дупка с предна лява гума. Впоследствие установил, че върху предна лява гума се е образувал балон. На следващия ден се свързал със застрахователната компания, предявил претенция и получил обезщетение. В деня на инцидента свидетелят пътувал в автомобила заедно със съпругата и сина си. След произшествието спрял движението на автомобила, но щетата установил на следващия ден. На мястото на инцидента нямало сигнализация за наличието на неравност на пътното платно. Дупката, през която свидетелят преминал с автомобила си, била с размери около 40/40 см. и дълбочина около 7 – 10 см.

Свидетелят не могъл своевременно да я възприеме и нямал възможност да я избегне.

Платното за движение, на което възникнал инцидентът, бил с две ленти за движение.

Препятствието било в лентата, в която се движил свидетелят, в близост до осевата линия.

Съдът цени така дадените свидетелски показания като последователни, логични и съответни на останалите събрани доказателства и затова ги кредитира. Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда и съгласно което увреждането по процесния автомобил от техническа гледна точка отговаря да е получено при твърдените обстоятелства.

Извод за недоказаност на процесното събитие не следва от обстоятелството, че за процесното произшествие не е съставен протокол за ПТП след посещение на полицейски орган. Пътнотранспортно произшествие като процесното, възникнало с един участник, след което автомобилът е можел да бъде придвижван на собствен ход, не се посещава от орган на полицията и съответно за същото не се съставя протокол за ПТП с материални щети – арг. чл.6, т.4 от Наредба № Iз – 41 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Предвид това несъставянето на протокол за процесното ПТП не обосновава извод за липса на надлежни доказателства за възникването му предвид липса на нормативна възможност за съставяне на такъв документ, като в случая събитието е установено посредством други безпротиворечиви доказателства.

По делото е приета като доказателство застрахователна полица № 4704251000000031 с обект процесния автомобил и период на застрахователното покритие, обхващащ датата на процесното събитие, сключена при клауза „Пълно каско“. Видно от приетите по делото Общи условия, процесното събитие – ПТП, е покрит риск по сключения договор за имуществено застраховане (глава втора ОУ, раздел I “Допълнително покрити рискове“).

От приетите по делото писмени доказателства (опис – заключение по щета, доклад по щета и платежно нареждане) се установява, че по повод процесното събитие при ищеца е 2 била заведена щета № 51–01300-00257/25, по която е определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 332,10 лева.

От приетото от фактическа страна се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на общински път, който се стопанисва от Столична община, а именно на ул. „Васил Левски“ по посока от гр. София към село Мрамор, като се има предвид списък на общински пътища в Приложение 236 към Решение № 236 от 2007 г. на Министерски съвет, който списък на общинските пътища е приет на основание чл.3, ал.4 от Закона за пътищата. Ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общината – чл.31, ал.1 от Закона за пътищата. Общината като адресат на задължението да стопанисва общинските пътища следва да ги поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията им и ги отстранява във възможно най-кратък срок чл.29, чл.31 ЗП,чл.47, чл.48, т.2, б. “а” ППЗП, чл.167, ал.1, чл.13, ал.1 ЗДвП и чл.36 /приложима редакция, изм. ДВ - бр.88 от 2000г./ ЗП, вр. § 1, т.1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП.

Съдържанието на задължението за поддръжка на пътното платно включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности - чл.47 ППЗП. Следователно, констатираната неравност на пътното платно е резултат от неизпълнение на задълженията на служители на ответника за ремонт и поддържане на пътната настилка вследствие на което са настъпили процесните вреди. Ето защо е налице противоправно поведение под формата на бездействие, което е основание за ангажиране на отговорността на Столична община в качеството й на възложител на работата.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Обемът на отговорността включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК) е възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. По данни на разпитания като свидетел водач на автомобила (които данни не се опровергават от останалите доказателства по делото) водачът е управлявал автомобила със скорост от около 60 – 70 км/час извън населено място (преди с.

Мрамор в посока на движение от гр. София), като не се установяват фактори на пътната обстановка (като изброените в нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП), които да са налагали управление на автомобила със скорост, по – ниска от избраната.

Съгласно изслушаното заключение по съдебно - автотехническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, по средни пазарни цени към датата на процесното събитие стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети, възлиза на 345,72 лева. Платеното от ищеца застрахователно обезщетение е в по – нисък размер от размера на обезщетението, определен по средни пазарни цени. При това в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.411 КЗ в размер на платеното застрахователно обезщетение от 3

332,10 лева, като в случая ликвидационни разноски не се претендират. При неуважено възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на дължимото вземане на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

От изложеното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят разноски в общ размер от 680 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, за извършването на които разноски са представени доказателства.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, да плати на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 169,80 евро (след превалутиране на 332,10 лева) – вземане за невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „А*“ с рег. № СВ *, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „каско стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704251000000031, които щети са настъпили при ПТП от 08.01.2025г. на ул. „Васил Левски“ между гр. София и с. Мрамор, поради попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.03.2025г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 347,68 евро (след превалутиране на 680 лева) – разноски.