Решение № 123 от 02.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова в присъствието на прокурора Н. М. Н. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110200138 по описа за 2026 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето .

Инициирано е по искане на прокурор от РП - Варна, за назначаване на психиатрична експертиза на лицето В. В. В., EГH: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“****“, № **, ет. **, ап. **, с оглед установяване дали същата страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146 от Закона за здравето с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещото лице, представителят на ВРП изразява становище,че не са налице критериите за настаняване на В. В. за задължително лечение в здравното заведение и за срока, посочени от вещото лице.

1

Осв. В. В. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител. На същият е била поставена диагноза – „Психически и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост- усложнена абсистенция. F10.2“.

Няма данни за редовно поддържащо амбулаторно лечение, след проведеното лечение. Той е работил нередовно до настоящето му освидетелстване и на различни работни места, предимно нискоквалифициран труд .

По съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието настаняване се иска се присъединява към становището на представителя на ВРП и моли съда да откаже лечение по принудителен ред.

Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Осв. В. В. употребявал алкохо предимно концентрат от младежка възраст. Пиел с постепенно повишаващ се алкохолен толеранс. Осв. е постъпвал неколкократно в ПБ поради проблеми с психиката. При липса на алкохол имал абстинентни явлания – чувствал се напрегнат, неспокоен, раздразнителен, не можел да спи. При последната хоспитализация в ПБ отново е споделил богати халюцинации, изпитвал силен страх и бил много напрегнат и враждебен.

Според заключението на изготвената и приложена по делото съдебнопсихиатрична експертиза, поддържана от вещото лице д-р К. в съдебно заседание и кредитирана от съда е видно, че освидетелствания В. В. страда от „Психически и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост- усложнена абсистенция.

F10.2“.. Понастоящем не се диагностицира актуална психопатологична симптоматика, но се диагностицира тежки поведенчески колебания, които изцяло определят поведението му. Поведението му не е болестно мотивирано от психотична продукция.

2

Осв. В. В. е декларативно критичен към употребата на алкохол.

Към настоящия момент осв. В. е в състояние да изрази информирано съгласие за лечението си.

При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните съдът прие от правна страна, че искането на ВРП е неоснователно и не следва да бъде уважено. Не е налице кумулативното наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл. 146 от ЗЗ, така и социалния такъв.

Съобразно разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъла н а чл. 146 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е рамкиран в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ –е психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово разстройство/ или тройна психична увреда в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв. В. В. В. страда от „Психически и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимостусложнена абсистенция. F10.2“. Съотнесено към разпоредбата на чл. 146, ал.

1, т. 1 от ЗЗ заболяването му, което е психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и попада сред визираните в текста хипотези. Въпреки това, безспорно се установява, че към момента не е налице медицинския критерий за постановяване на задължително лечение, доколкото поведението на В. не е болестно мотивирано, а лошото му отношение към роднините му се дължи на 3 личностовите му особености и употребата на алкохол .

С оглед изложеното съдът намира, че спрямо освидетелствания В. В. не са налице основания да бъде настанен на задължително лечение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗЗ .

Водим от изложеното и на осн. чл. 162, ал. 2 от ЗЗ , съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на

Районна прокуратура – Варна за настаняване на задължително лечение на основание чл. 155 от ЗЗ в специализирано здравно заведение лицето В. В. В., EГH:

**********, с адрес: гр.Варна, ул.“****“, № **, ет. **, ап. **.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира от заинтересованите лица в 7дневен срок пред Окръжен съд – Варна от датата на обявяването му в с. з.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

5