Определение № 1090 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 26.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900548 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу решение № 525 от 01.12.2022г. по в.т.д. № 478/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260044 от 15.04.2022г. по т.д. № 1256/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „Мини Марица - Изток“ ЕАД сумата от 301 340. 14 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“

(застрахователна полица

№

0320000613/06.11.2014г.) за настъпило на 22.10.2017г. застрахователно събитие, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (19.10.2020) до окончателното плащане, както и 59 096. 15 лева изтекла лихва за периода от 13.02.2018г. до 19.01.2020г.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поР. нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от 1

ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора и свързаните с тях доказателства. В заключението на вещото лице В.Д. е било посочено, че при окачване на куката „ако има зацепена вулканизация или недобре залепена лепенка, куката я закача и разкъсва платното на две“.

Въззивният съд не е обсъдил довода за наличие на изключен риск по т. 8.6 от Общите условия на застрахователя – връзка между предходен недоброкачествен ремонт и настъпило застрахователно събитие. По делото е установено, че предходната повреда е отстранена не чрез вулканизация, а чрез лепенка. Не е коментирано възражението, че вещото лице е посочило недобре закрепената лепенка за обстоятелство, което е от значение за настъпване на застрахователното събитие. Тежестта на това обстоятелство се подчертава и от обясненията на свидетеля Д.. Този свидетел установява, че практиката на ищцовото дружество при подобни аварии на лентата на ГТЛ е не да се спира производството, а да се слагат лепенки. Не е обсъден и доводът, че ищцовото дружество не е съставяло протоколи за отстраняване на повреди по лентата чрез лепенки. Въззивният съд не е съобразил основно начало в обезщетяването при имуществено застраховане. Ищецът не следва да получава обезщетение в размер по-висок от паричната сума, за която може да закупи имущество не само от същия вид, но и в същото състояние като вида и състоянието на увреденото имущество към момента на застрахователното събитие, в това число физическа и морална амортизация.

Относима е била справедливата пазарна стойност на актива към момента на аварията – 133 100 лева, определена от съдебно-оценителната експертиза, с приспадане на стойността на запазените части от 8 190 лева. В този смисъл е текстът на чл. 90 от Общите условия.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено, а ако претенцията се приеме доказана по основание, да се присъди обезщетение, което да не надхвърля доказаната по делото справедлива пазарна стойност на увредената транспортна лента в размер на 130 100 лева (намалена със стойността на запазените части), като се намали и размерът на лихвите за забава.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение 2 за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с възприетото в решение № 162 от 01.07.2014г. по гр.д. № 7320/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о.

2. Може ли застрахователното обезщетение да надвишава действителната стойност на имуществото, а именно пазарната му стойност към момента на увреждането?

Касаторът се позовава на разрешенията в решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д.

№ 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 827/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „Мини Марица-Изток“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява 3 основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че между страните е имало сключен договор МТ от 06.11.2014г. с предмет „Застраховане на имуществото на „Мини Марица-Изток“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ реф. № 074/2013г. – ЗОП, обособена позиция № 1 – Застраховане на имуществото на клон рудник „Трояново 1“ с приложими Общи условия.

На 22.07.2017г. в участъка на „РТНК-2“ на рудника е възникнала авария. В забоя на багер SRs 2000, № 142, се е самооткачила от ляво носеща ролкова станция на секция № 175. При попадането й върху долния клон на лентовия транспортьор, куката за окачване е започнала да се трие в средата на неработния протектор, при преминаване на възстановен с лепенка проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация на гумено-транспортната лента.

Лепенката е паднала. Вследствие на освобождаване на дефекта куката се е закачила и е започнала да разцепва лентовото платно. Разполовена по средата е била гумено-транспортна лента тип В1800 ЕР2500 с линейна дължина 647 метра от гумено-лентовия транспортьор. Обстоятелствата са били констатирани от комисия при ищеца и възпроизведени в окончателен доклад, изготвен от дружеството“Bulgarian Loss Adjusters “ по възлагане на ответника. Те са били потвърдени също от показанията на разпитаните свидетели (Д.Г. Д. и Х.Г.Ч.), както и от повторното заключение на съдебнотехническата експертиза, изготвена от вещото лице Т.А.. Събитието е било покрит риск по чл.1.2, б.“б“, т. 11 от сключения договор – аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари. Досежно машините, съоръженията и оборудването на застрахования, сред изброените покрити рискове е бил и този. Аварията е настъпила при манипулиране на добитите въглища – пренасянето им от мястото на добиване, след което са били натоварени с багер върху лентата на ГТЛ, до друго отдалечено място, за да бъдат прехвърлени на друга транспортна лента или насипообразувателна машина.

4

Също съгласно възприетото от въззивния съд не е налице, освен другото, изключен риск по т. 8.6 от Общите условия към договора (недоброкачествен ремонт). Касаторът – ответник се е позовал на дефект в ремонтиран участък на гумената лента – лепенка от предходен ремонт, която се запретнала и куката е паднала в отвора и е разкъсала лентата, но такива обстоятелства не се установяват. Застрахователното дружество се е позовало на първоначалното заключение на вещото лице Васил Ганев, но при изслушването му това вещо лице е променяло изводите си, почиващи на предположения и теоретични постановки, без съобразяване с конкретните доказателства и обстоятелства по делото. Заключението е било оспорено и от двете страни, при което е било допуснато повторно заключение (на вещото лице Т.А.). В повторното заключение е направен извод, че причина за скъсването на гумената лента е откачването на куката на ролковата станция.

Не е било установено допуснато нарушение на техническите изисквания и правила, свързани с предходния ремонт на лентата с поставяне на лепенка. От заключението на вещото лице Атанасов и показанията на свидетелите Д. и Чолаков се е установявало, че повредата е била отстранена с лепенка, каквито са били предписанията на водещото търговско дружество в тази област. От него ищецът купувал лепенките и лепилото, които били най-добрите на пазара. Не би имало голяма разлика в здравината при ремонт с поставяне на лепенка и при подмяна на увредената част (би имало вулканизация в двата края).

При тези установени обстоятелства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Приложима е разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), съгласно § 22 от ПЗР на новия КЗ. Договорът между страните е сключен при действието на отменения КЗ и не се твърди и установява предоговаряне на отношенията.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение е бил уреден в каузите на раздел ХІ от Общите условия (т. 90). Тези клаузи са били тълкувани от въззивния съд ведно с документите, приложени от застрахователя при участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка. В тези документи изрично е било посочено, че при частична щета 5 оценката се извършва чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вида и състоянието, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие. Т.е. следва да се присъди стойността на ремонтните работи. Не е уговорено намаляването им чрез прилагане на процентна обезценка и съобразяване на пазарната цена на засегнатата от щетата част от цялото съоръжение. Ищецът има право на възстановителната стойност, необходима за възстановяване на повредената при аварията гумена лента в състоянието, в което е била преди застрахователното събитие. Възстановителната стойност съгласно чл. 203, ал.

3 от КЗ (отм.) е цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставката, строителство, монтаж и др. Изрично в тази разпоредба е посочено, че в този случай не се прилага обезценка. Съгласно заключението на вещото лице Димитрина Кирчева възстановителната стойност на увредената лента (гумено платно с размери на разкъсването 647 метра) е 309 530. 14 лева. Тази стойност съвпада с реално извършените от ищеца разходи (доставка на нова лента, транспорт, материали за вулканизация, осигуровки, заплати, пенсии, отпуски и др.). Същевременно при продажбата на лентата като вторична суровина би се получила сума от 8 190 лева, или, според въззивния съд, са дължими 301 340. 14 лева обезщетение.

При тези установени обстоятелства поставеният от касатора втори материалноправен въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, тъй като съдът е приел, че съгласно уговорките между страните по сключения договор за имуществено застраховане обезщетение се дължи по възстановителната стойност на застрахованото имущество – цената за възстановяване на имущество от същия вид, без прилагане на обезценка (чл. 208, ал. 3, вр. чл.

203, ал. 3 от КЗ (отм.)). В този смисъл не е удовлетворен и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочените от касатора съдебни решения на състави на ВКС касаят случаи на присъждани обезщетения по чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.). Когато между 6 страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителна стойност, т.е. по пазарната стойност на имуществото. В случая, съгласно възприетото от въззивния съд, е било уговорено друго.