Решение № 1150 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Варна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100500371 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 288 814 /14.12.2020г., подадена от Б. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****“, бл. 20, вх. Б, ет.6, ап. 57 срещу решение № 261 536 / 04.12.2020г., постановено по гр.д. № 4187 / 2020г. на ВРС, 11 с-в, в неговата цялост, с което е осъдена Б. М. Й. ДА ЗАПЛАТИ на „Малта Консултинг" ЕООД, ЕИК:201602321, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Сан Стефано № 19, ет.2, ап.13 , представлявано от управителя С.Д.Б., сумата в общ размер от 10 815 лв. , представляваща предоставени като заемни средства с пет платежни нареждания, както следва: 1200 лв., наредени на 29.05.2015 г., 2360 лв. , наредени на 08.09.2015 г., 1000 лв., наредени на 30.09.2015 г., 5655 лв., наредени на 29.10.2015 г. и 600 лв. , наредени на 04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, както и постановено при съществени процесуални нарушения. С проекта за доклад и с окончателния доклад съдът неправилно бил квалифицирал главния иск като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /вместо по чл. 240, ал.1 от ЗЗД/, а евентуалният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Съдът се е произнесъл по главния иск, като неправилно го е квалифицирал като иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. След като се твърди 1 заемно правоотношение не е възможно да е налице неоснователно обогатяване, а искът следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 240 от ЗЗД. Сочи, че по делото липсват доказателства, че е налице договор за заем между страните. Установените от съда факти на банкови преводи на процесната сума по сметка на ответницата не установяват по несъмнен начин между страните заемно правоотношение. Липсват каквито и да е доказателства, които да установят поемане от страна на ответницата на задължение да върне на ищеца получените от нея суми, за да се направи категоричен извод, че сумата е преведена на нея като заем. От приложените по делото преводи на суми от 08.09.2015 г., 30.09.2015 г., 29.10.2015 г. и 04.11.2015 г. е видно, че в тях не е отбелязано, че сумите се дават в заем. В случая не е налице и основанието по чл.55, ал.1.пр.1 от ЗЗД, тъй като ищецът твърди, че е налице договор за заем. Задължителната практика на ВС, дадена с ППВС № 1/1979 г. по тълкуване на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД приема, че първоначална липса на основание е налице, не само когато предаването, съответно получаването на нещо е станало въз основа на нищожен акт или в случаите на унищожаемост- след прогласяване на унищожаемостта, но още и без наличието на някакво правоотношение. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли исковете.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно.

Ответникът по делото няма правен интерес да оспорва дали е осъден по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД или по чл. 55 от ЗЗД. Дори и да се беше произнесъл съдът по чл.240, ал. 1 от ЗЗД в найдобрия за ответника вариант - ищецът да не беше доказал съществуването на заемно правоотношение, неминуемо щеше да се стигне до разглеждане на иска по чл. 55 или чл. 59 от ЗЗД, в зависимост от поставената от съда квалификация. С оглед на липсата на правен интерес по отношение на неразглеждането на иск с правна квалификация по чл. 240 от ЗЗД, както и твърденията му в отговора на исковата молба, а и в самата въззивна жалба за липса на заемно правоотношение, оплакванията на въззивника са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. В цялост във въззивната жалба се развиват всякакви доводи, свързани с недоказаността на заемното правоотношение при условие, че въззивникът е осъден по чл. 55 от ЗЗД, а обжалването, че това е неправилна квалификация е на основание съществуването на договор за заем, който се отрича като съществуващ от въззивника.

Оплакванията, свързани с твърденията за изпълнен нравствен дълг също са неоснователни и недоказани. Няма пречка С.Б. да си преведе по собствена сметка или да получи в брой суми от дружеството като се задължи към него и поеме отчетническа отговорност и после с получаната сума от свое име и за своя сметка да извърши всякакви действия. В конкретния случай това не е извършено, а дори напротив, сумите, преведени по банковите сметки на Б.Й. принадлежат на юридическото лице и то не е направило волеизявление, че изпълнява от името на трето лице - С.Б.. Ако дружеството имаше намерение да изпълнява чужди нравствени дългове, то щеше да посочи това като основание или между страните би се постигнало тристранно споразумение. Споразумение между дружеството - ищец и С.Б. и 2

Б.Й. за изпълнение на задължение на трето лице няма и никога не е бил обсъждан. Още повече, че в самия отговор на искова молба ответникът прави твърдения и доказателствено искане свързано с това твърдение, а именно че сумите са преведени за „извършване на ремонтни работи“. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

С определение No 654 / 18.02.2021г., въззивният съд е оставил без движение производството по делото, като е дал надлежни указания за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба. С молба вх. No 8010 / 27.04.2021г., ищецът по делото е остранил същите, като е посочил, че между страните са сключени неформални (в устна форма) договори за заем, по които заемните суми са предадени на ответницата, която не ги е върнала в уговорените срокове, поради което и исковата молба съставлявала и покана за връщане.

В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. За въззиваемата страна не се явява представител в съдебно заседание, депозирана е молба преди о.с.з, с която се оспорва жалбата и се поддържа подадения отговор, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е приел, че производство пред РС – Варна е образувано по предявени в условията на евентуалност искове от „Малта Консултинг" ЕООД, ЕИК 201602321, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Сан Стефано № 19, ет.2, ап.13 , представлявано от управителя С.Д.Б. срещу Б. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****", бл. 20, вх. Б, ет. 6, ап. 57, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 10815,00 лв. , представляваща предоставени като заемни средства с пет платежни нареждания, както следва: 1200 лв. , наредени на 29.05.2015 г., 2360 лв. , наредени на 08.09.2015 г., 1000 лв., наредени на 30.09.2015 г., 5655 лв., наредени на 29.10.2015 г. и 600 лв. , наредени на 04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до окончателното й заплащане, и в условията на евентуалност, в случай, че не се докаже съществуването на заемни правоотношения, осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 10815,00 лв. , представляваща преведени в полза на ответника суми, както следва: 1200 лв. , наредени на 29.05.2015 г., 2360 лв. , наредени на 08.09.2015 г., 1000 лв., наредени на 30.09.2015 г., 5655 лв., наредени на 29.10.2015 г. и 600 лв. , наредени на 04.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до 3 окончателното й заплащане.

В исковата си молба ищецът излага, че „Малта Консултинг" ЕООД е предоставило на ответницата Б. М. Й. заемни суми общо в размер на 10 815 лв. /десет хиляди осемстотин и петнадесет лева/ по неформални договорни отношения по банков път, както следва: - 1200 лв. , наредени на 29.05.2015 г. с основание „превод на договорен заем"; - 2360 лв. , наредени на 08.09.2015 г. с основание „превод"; - 1000 лв. , наредени на 30.09.2015 г. с основание „превод"; - 5655 лв. , наредени на 29.10.2015 г. с основание „превод"; - 600 лв. , наредени на 04.11.2015 г. с основание „превод Малта Консултинг ЕООД". Сочи се, че „Малта Консултинг" ЕООД било предоставило сумите по процесните 5 банкови превода въз основа на неформална договорка между страните същите да бъдат използвани и съответно върнати поради заемния им характер. Излага се, при заплащането им ответникът е обещал на законния представител на дружеството ищец, че сумите ще бъдат възстановени в най-кратки срокове, но до настоящия момент не са изпълнени дадените устните обещания.

Ответницата Б. М. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****", бл. 20, вх. Б, ет.

6, ап. 57, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на предявената искова претенция, поради което се моли същата да се отхвърли изцяло. Твърди се, че претендираните суми не са предоставени на ответницата в заем от „Малта консултинг" ЕООД, не е налице също така и неоснователно обогатяване, тъй като сумите са били предоставени на ответницата на основание споразумения между нея и С.Д.Б.. Излага се, че С.Д.Б., който е управител на „Малта консултинг" ЕООД, и ответницата са съпрузи, като бракът им е сключен на 27.08.2015 г.

Още преди сключването на брака бъдещите съпрузи са постигнали споразумение, като на 29.04.2015 г. то е оформено в писмен документ, наречен „Обещания", който е бил подписан от двамата. С.Д.Б. е обещал да се грижи и закриля бъдещата си съпруга Бояна и дъщеря й Ани и че ще ги подпомага със сумата 1000 евро месечно. Още преди сключването на брака им на 15.08.2015 г. двамата съпрузи са подписали и споразумение, като са се уговорили издръжката на съпругата да бъде увеличена на 1200 евро месечно. Преведените суми по сметката на ответницата са били изразходвани за нуждите на семейството. Съпругът С.Д.Б. не е разполагал със средства по личните си банковите си сметки и затова в изпълнение на обещанието и споразумението е превеждал сумите от сметката на „Малта консултинг" ЕООД, на което дружество е бил управител. През 2020 г. по повод извършвана финансова ревизия на Б. М. Й. от ТД на НАП- Варна С.Д.Б. е дал писмени обяснения на ревизиращия орган на 25 или 26.05.2020 г. В обясненията си той твърди, че преведените суми по банковата сметка на Б. М. Й. от банковата сметка на фирмата са давани за извършване на ремонтни работи на Б.Й., а не че са дадени в заем. Излага се, че не са налице основанията и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като сумите не са дадени без основание, по горепосочените съображения. Наред с изложеното се счита, че е налице и хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, тъй като С.Д.Б. съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг към съпругата си, поради което даденото не подлежи на връщане.

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно, но същото е недопустимо.