Определение № 20142 от 17.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8360/2024
- Вид
- Определение № 20142
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл.407 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20142 гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Елена Андреева
Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100508360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от О. А. М., подадена чрез пълномощника му – адв.
С.Б.Б., против разпореждане от 10.05.2024г. за отхвърляне на искането за присъждане на разноски по ч.гр.д.№ 23684/2024г. на СРС, ГО, 70 състав.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, доколкото при съмнения за липса на надлежна представителна власт, на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, съдът е трябвало да даде тридневен срок на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, но не го е сторил, както и че мотивите на съда относно противоречието със закона и добрите нрави на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение са противоречиви.
Поддържа се, че представените по заповедното производство пълномощно от 02.06.2023г. и Договор за правна помощ от 17.04.2024г. към заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК представляват надлежно доказателство за извършването и основателността на претендираните разноски в размер на 400лв., като от отразеното в т.5 на договора за правна помощ се установява, че възнаграждението е заплатено на адвоката в брой при подписване на договора, имащ силата на разписка за извършеното плащане от името на клиента О. А. М.. Сочи се, че заповедният съд неправомерно е отхвърлил заявлението, в частта, с която се иска присъждане на адвокатското възнаграждение, без да е налице възражение на длъжника или подадена от него частна жалба, както и че неправилно е прието, че по заповедното производство не е доказано извършването на такива разноски.
Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане, както и да бъде признато правото на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и за претендираните разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и след запознаване с приложените по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима, а по същество съдът я счита за основателна, поради следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК с вх.№ 131815/19.04.2024г., заявителят О. А. М., чрез пълномощника си – адв. С.Б.Б. от САК, е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.407 от ГПК срещу длъжника АД „Турски Авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ чрез 1
Търговско представителство на чуждестранното лице“Турски Авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК 121546781 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Освободител“, Лендмарк център София № 14, офис 01-14, за сумата от 1173,50лв., представляваща главница за обезщетение на основание чл.7 апр.1 б.“в“ от Регламент/ЕО/ 261/2004 за голямо закъснение на полет ТК0062 летище Истанбул – Куала Лумпур от 22.04.2023г., като част от обща дестинация София – Истанбул - Куала Лумпур, ведно със законна лихва за период от 19.04.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като със Заповед № 14212/10.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК искането на заявителя е уважено с изключение на искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като разпореждането за отхвърляне на заявлението в тази част, е инкорпорирано в заповедта за изпълнение на парично задължение.
За да отхвърли заявлението в частта относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, заповедният съд е приел, че в договора за правна помощ, сключен между Ж.С.В., като управител на „Клеймхелп“ ЕООД и пълномощник на жалбоподателя, и адвоката, в който е уговорен хонорар от 400лв., платими на ръка, няма уговорено конкретно възнаграждение, защото съдържанието на договора за правна помощ не е посочено конкретно в пълномощното.
Възраженията на жалбоподателя съдът намира за основателни, доколкото е безспорно по делото, че заявителят в заповедното производство е бил представляван от адвоката, подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и жалбата до съда, на когото е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., видно от отразеното в самия договор. Същият е бил надлежно упълномощен от жалбоподателя с представеното по делото пълномощно от 02.06.2023г. да го представлява пред съда във връзка с претенция по Регламент/ЕО/ 261/2004 на ЕП и Съвета, относно вземанията му като пътник на /въздушен транспорт/ полет ТК62 с планирано разписание: излизане на 22.04.2023г. от летище Истанбул, кацане летище Куала Лумпур, изпълняван от въздушен превозвач Turkish Airlines , видно от съдържанието на пълномощното, което съответства на отразеното в сключения по-рано – на 17.04.2023г., договор за правна помощ, като лицето, сключило договора от името на жалбоподателя е било надлежно упълномощено от О. А. М. да сключи договора с адвоката, предвид приложеното пълномощно, с което всъщност се потвърждава действието на пълномощника – управител на дружество, поради което и необоснован се явява извода на заповедния съд, че е следвало да бъде вписан размера на заплатеното възнаграждение на адвоката в самото пълномощно.
С оглед гореизложеното, съдът намира частната жалба за основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АД „Турски Авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ чрез Търговско представителство на чуждестранното лице“Турски Авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК 121546781 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Освободител“, Лендмарк център София № 14, офис 01-14, за сумата от 400лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.05.2024г., инкорпорирано в Заповед № 14212/10.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по 2 ч.гр.дело № 23684/2024г. на СРС, 70 състав, с което е отхвърлено искането на О. А. М. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на заявление с вх.№ 131815/19.04.2024г., подадено от О. А. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.********, по силата на която длъжникът - АД „Турски Авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ чрез Търговско представителство на чуждестранното лице“Турски Авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК 121546781 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Освободител“, Лендмарк център София № 14, офис 01-14, бъде осъден да заплати на заявителя О. А. М. направените в заповедното производство разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на СРС, 70 състав за издаване на заповедта за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3