Определение № 32666 от 04.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32666 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110129496 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. „**** против И. Н. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„****

Ищецът твърди, че страните са съсобственици на следните недвижими имотии вещи:

1. поземлен имот с идентификатор с № *** с площ от 1055 кв.м., с адрес в гр. София, ****, *** с номер по предходен план 745, кв.

17, парцел I, и при съседи: имот с идентификатор с № ***, идентификатор с № ***, идентификатор с №

***, идентификатор с № ***;

2. поземлен имот с идентификатор с № *** с площ от 729 кв.м., с адрес в гр. София, район Витоша, ****, парцел XVI I, и при съседи: имот с идентификатор с № ***, идентификатор с № ***, идентификатор с № ***, идентификатор с

№ ***;

3. първи етаж от жилищна сграда с идентификатор с №

*** с площ от 120 кв.м., с адрес в гр. София, ****, ***, ет.1 при съседи: над нея имот с идентификатор с № ***;

4. сграда с идентификатор с № *** с площ от 48 кв.м., с адрес в гр. София, ****, ***, ет.1, предназначение – гараж;

5. сграда с идентификатор с № *** с площ от 112 кв.м., с адрес в гр. София, ****, ***, ет.1, предназначение – друг вид 1 производствена, складова, инфраструктурна сграда;

6. сграда с идентификатор с № *** с площ от 43 кв.м., с адрес в гр. София, ****, **** предназначение – жилищна сграда еднофамилна;

7. сграда с идентификатор с № *** с площ от 139 кв.м., с адрес в гр. София, ****, **** предназначение – жилищна сграда еднофамилна;

8. самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № ***, с площ от 66 кв.м., с адрес ****, при съседи: на същия етаж самостоятелни обекти с идентификатори № ***, № ***; под обекта – няма; над обекта - ***;

9. джип Тойота

10. лека кола Ауди 80

Излага се, че са придобили процесното имущество по силата на наследствено правоприемство. В тази връзка се посочва, че ответницата е придобила посоченото имущество от наследодателя си и неин съпруг ****, починал на 19.11.2020г. и оставил за наследници съпругата си И. *** К. и баба си **** М.а, които придобили по ½ ид.ч. от наследството му, доколкото бракът между *** и И. *** продължил по-малко от 10 години към момента на смъртта му.

Излага, че след смъртта си на 13.05.2022г., **** М.а оставила за свой единствен наследник ищеца по делото, който бил неин син, като с придобИ.не на наследството от майка си **** ищецът К. М., твърди, че е придобил и наследството, оставено от ****

Излага, че ищецът притежава ¾ ид.д. от ПИ с идентификатор с № ***, а ответницата – ¼ ид.ч. Твърди, че ½ от имота е придобил по силата на НА № 109/1981г., а ¼ ид.ч. е придобил по наследство от **** По отношение на ПИ с идентификатор № ***, сграда с № ***, сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор с № *** и сграда с идентификатор с №

*** твърди, че квотите в съсобствеността са следните: 1/12 за ответницата и 11/12 за ищеца, от които 1/6 ид.ч. ищецът е придобил по наследство от баща си **** М. и ¾ ид.ч. по наследство от майка си **** М.а.

По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 2

*** сочи, че се притежава от страните при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, придобит по наследство от **** който от своя страна го е придобил по силата на договор за дарение от своята майка, обективиран в НА 87/1982г. Твърди, че като съсобственици на етажа, страните притежавали и идеални части от тавана и мазето на двуетажната къща.

По отношение на л.а. „Ауди“ и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № *** излага, че ****ги е придобил преди брака си с ответницата, поради което настоящите страни се явявали притежатели на по ½ ид.ч. от същите, придобити по наследство от наследодателя ****

По отношение на л.а. „Тойота“ сочи, че е придобит от ****по време на брака му с ответницата, поради което ищецът се явявал собственик на ¼ ид.д., а ответницата – на ¾ ид.ч.

Твърди, че обект с идентификатор № ***, представляващ таван не бил обособен като самостоятелен обект, а представлявал обща част, поради което не следвало да бъде допускан до делба самостоятелно, а само като прилежаща част към първия етаж на сградата. Ищецът предявява и иск за прогласяването на нищожността на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 162, том II, дело №2252/1978 г. на нотариус *** като излага подробни съображения в тази насока.

Отправят се претенции по сметки, както и искане за поставяне в дял на ищеца на една част от имотите, които искания са относими към втората фаза на делбата, поради което съдът не дължи произнасяне по същите към настоящия момент.

При тези твърдения моли за допускане до делба на посоченото имущество при посочените квоти. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Н. К. не оспорва, че страните са наследници на **** като всеки от тях придобИ. по ½ част от наследството му. Излага становище за основателност на предявения иск за делба на ПИ с идентификатор с № ***, при квоти - ¾ ид.д. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата, за делба на ПИ с идентификатор № ***, при квоти 1/12 за ответницата и 11/12 за ищеца, както и за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, при квоти от по ½ ид.ч. за 3 всяка от страните. По отношение на сграда с № *** и сграда с идентификатор № ***, счита, че квотите на страните не са правилно посочени в исковата молба. В тази връзка посочва, че не се доказвало сградите да са построени по време на брака на **** М. и **** М.а, поради което счита, че собственици на постройките се явявали собствениците на земята по силата на чл. 92 ЗС. Ето защо излага, че ищецът се явявал собственик на ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, а ответницата – на ¼ ид.ч., а квотите по отношение на сграда с № *** били по ½ ид.ч. за всяка от страните.

По отношение на сграда с идентификатор с № *** и сграда с идентификатор с № *** се посочва, че не се оспорва същите да се допуснат до делба при посочените в исковата молба квоти, но се оспорва предназначението на сградите, описано в исковата молба, като липсвали доказателства сградите да са построени от ищеца, поради което счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 92 ЗС. Не се оспорва и предявеният иск за делба на л.а. „Тойота Рав-4”, с peг. № *** с рама - ****, на лек автомобил „Ауди 80”, с peг. № ****, с рама - **** и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № *** при посочените в исковата молба квоти, като се оспорват твърденията на ищеца, че не му е предоставен ключ до сградата, доколкото такъв не е бил искан от последния.

Излагат се съображения за недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожност на констативния нотариален акт, по същество се излагат съображения за неоснователност на същия. В тази връзка се посочва, че третият етаж от къщата представлява самостоятелен обект в сграда триетажна къща, който обект е придобит от Светла Д.а Кръстева по давност с процесния нотариален акт. Излага, че таванът представлявал жилище, състоящо се от две стаи, баня, тоалетна, хол, кухня, като в периода от 2010 г. до 2020 г. от *** и И. *** са живели на него.

С оглед на изложеното отправя искане за включване в делбената маса и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който да се допусне до делба, при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните. Излага се становище за неоснователност на предявените претенции по сметки от страна на ищеца. Отправено е искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на процесните имоти, съответно за заплащане на обезщетение.

4

Претендира разноски.

Искът е за делба, с правно основание по чл.34 от ЗС.

В тежест на ищеца е да докаже, че имуществото, чиято делба се иска, е съсобствено между страните при твърдените квоти, като докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така, както са описани в исковата молба.

В тежест на ответницата е да установи наличието на съсобственост между страните по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на твърдяното правно основание и в претендираните квоти.

По доказателствата:

Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора са допустими и относими към предмета на доказване.

Искането на страните за допускане на СТЕ, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора въпроси е основателно.

Искането на ищеца за снабдяване с 3 броя съдебни удостоверения, които да му послужат пред СДВР, ОПП (КАТ София), СО, район Витоша и АГКК гр. София за снабдяване с посочената в исковата молба информация е основателно.

Останалите доказателствени искания на ищеца – за допускане до разпит на 4-ма свидетели и за допускане на съдебно-оценителна експертиза съдът намира за неоснователни в тази фаза на производството.

По релевираното възражение за недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожност на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 162, том II, дело №2252/1978 г. на нотариус ****:

Съдът следи служебно за абсолютните процесуални предпоставки, свързани със съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Оспорваният нотариален акт представлява удостоверителен, а не диспозитивен документ. Той не съдържа волеизявление на частноправен субект за прехвърляне на право на собственост, а само един фактически извод на нотариуса въз основа на обстоятелствена проверка в рамките на едностранно охранително (нотариално) производство за придобИ.нето на правото на собственост на оригинерно основание. Искът за установяването на 5 нищожността на правна сделка може да бъде насочен само срещу диспозитивни нотариални актове, тоест срещу документи, съдържащи волеизявления на частноправни субекти, насочени към пораждането на правни последици (договори и едностранни сделки). Констативният нотариален акт не спада към категорията на диспозитивните документи.

Както е известно от тълкувателната практика на ВКС, фактическият извод на нотариуса в рамките на едностранното производство не обвързва с материална доказателствена сила съда и може да бъде опроверган в рамките на производство по иск за собственост, което се развИ. между две страни и при условията на състезателност. Опровергаването на извода на нотариуса има за последица отменяването на констативния нотариален акт съгласно чл. 537, ал.

2 ГПК. Но това е само една законова последица от уважаването на съответния иск за собственост, а не самостоятелен иск, камо ли иск за прогласяване на нищожност на констативен нотариален акт. В този смисъл са разясненията, дадени още с Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. дело № 150/85 г., ОСГК на ВС, които не са изгубили значение. Законът не предвижда иск за установяване на нищожност на констативен нотариален акт. Той предвижда друг ред на защита. Поради тази причина така предявеният иск е процесуално недопустим и производството в тази си част следва да бъде прекратено.

На ищеца следва да бъдат дадени указания по искането за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира искането си, като: посочи по отношение на кое имущество претендира обезщетение, в какъв размер и за какъв период, както и да уточни характера на заявената претенция, а именно: 1/ обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, в който случай то би следвало да се претендира за период преди подаването на исковата молба в съда до датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата, като съобрази обстоятелството, че в тази хипотеза претенцията следва да е предмет на разглеждане във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 ГПК, а не в рамките на първата фаза, или 2/ искане за привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, насочено към уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имуществото, допуснато до делба, през време на висящността на делбеното производство, в който случай обезщетението би следвало да се претендира за периода от 6 влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване.

Разпечатката съдържа 54 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e29e44bd-94ed-43d9-8546-9f11a8f26c40