Решение № 469 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000066 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №4207/09.12.2025година от Национална агенция по приходите срещу решение №42/27.10.2025 година, постановено по т.д. №10/2025 година по описа на Окръжен съд Видин.

Твърди се в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователността на предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ са неправилни. Съдът е приел, че вземанията са установени с влезли в сила наказателни постановления и подлежат на приемане в производството по несъстоятелност, но е приел, че не са дължими, тъй като са погасени по давност, като е приложил института на погасителната давност служебно, без да е постъпвал отговор от синдика или от длъжника. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността се спира с налагане на обезпечителни мерки, а съгласно ал.2 на същия текст давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. На следващо място давността е спряна и прекъсната, на основание чл.685а ТЗ с предявяването на вземанията с молба от 08.01.2025 година, като предявяването на вземанията води и до непогасяването им по 1 абсолютна давност по силата на чл.171, ал.2, т.2 ДОПК. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск и признае за установено съществуването и дължимостта на публичните вземания в общ размер на 3000 лева, неприети в производството по несъстоятелност на „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД.

Въззиваемата страна „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД – в несъстоятелност не е депозирала отговор.

Синдикът Б. Л. Б. не е депозирал отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.

В исковата си молба от 28.03.2025 година ищецът Национална агенция за приходите твърди, че с решение №43/19.12.2023 година, постановено по т.д.

№27/2023 година по описа на Окръжен съд Видин е обявена неплатежоспособността на „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД и е открито производството по несъстоятелност на дружеството.

В ТРРЮЛНЦ под №20250129093834 по партидата на дружеството е обявен изготвения от синдика списък на неприето вземания на кредитори на дружеството, в който са включени и предявените от НАП публични вземания –главници за имуществени санкции в размер на 3000 лева, предявени от НАП с молба от 08.01.2025 година. В срока по чл.690, ал.1 ТЗ НАП е подала възражение с изх. №40-30-25-1/04.02.2025 година, а с определение №30/12.03.2025 година, постановено по делото възражението е оставено без уважение като неоснователно и списъка на приетите вземания е одобрен без изменения. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под №20250313113850, поради което в законоустановения срок предявява иск за установяване съществуването в производството по несъстоятелност на вземането си. Твърди, че неприетите вземания представляват публични вземания за имуществени санкции, установени са с влезли в сила наказателно постановление

№6/05.07.2018 година;

Наказателно постановление

№13/27.12.2018 година и наказателно постановление №14/27.12.2018 година, всички издадени от ИА Морска администрация, гр.София и са възникнали до 2 датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Влезлите в сила актове имат задължителна удостоверителна сила, съгласно чл.143 ГПК/отм./ сегашна разпоредба чл.179, ал.1 ГПК, поради което подлежат на включване в списък на приетите предявени вземания. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки, а съгласно ал.2 на същия член давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Видно от приложеното към исковата молба писмо на ТД на НАП-Велико Търново и приложенията към него са налице обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на давностните срокове по смисъла на посочените по-горе разпоредби. На следващо място давността е прекъсната с подаването на молбата, с която е предявено вземането – 08.01.2025 година. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземането.

Ответникът „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД /н/ не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.

Синдикът Б. Л. Б. не взема становище по исковете.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от обявените по партидата на дружеството обстоятелства, че с решение №43/19.12.2023 година, постановено по т.д. №27/2023 година на Окръжен съд Видин е обявена неплатежоспособността на „ГТ-Воден транспорт“ ЕООД и е открито производството по несъстоятелност на дружеството, като в списъка на неприетите вземания на кредитори на дружеството е включено вземането на НАП в размер на 3000 лева, представляващо главници по наказателни постановления, издадени от ГА „Морска администрация“. С решението, съдът е обявил дружеството в несъстоятелност, прекратил е дейността му, наложил е общ запор и възбрана върху имуществото, като е спрял производството, на осн. чл.632, ал.1 ТЗ. С решение №47/12.12.2024 година производството по 3 несъстоятелност е възобновено, а с решение №43/28.10.2025 година е допълнено решението като са прекратени правомощията на длъжника.

Видно от определение №30/12.03.2025 година, постановено по делото възражението на НАП е оставено без уважение като неоснователно и списъка на приетите вземания е одобрен без изменения. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под №20250313113850.

Липсва спор, а и се установява от представените доказателства, че вземанията са предявени от НАП с молба от 08.01.2025 година.

Към молбата са приложени доказателства за вземането, както следва: наказателно постановление №6/05.07.2018 година, издадено от Агенция Морска администрация за сумата от 400 /четиристотин/ лева с извършено удостоверяване за влизане в сила на 14.07.2018 година; Наказателно постановление №13/27.12.2018 година, издадено от Агенция Морска администрация за сумата от 2000 /две хиляди/ лева с извършено удостоверяване за влизане в сила на 11.07.2019 година и наказателно постановление №14/27.12.2018 година, издадено от Агенция „Морска администрация“ за сумата от 600 /шестотин/ лева с извършено удостоверяване за влизане в сила на 01.07.2019 година. Постановленията са присъединени с разпореждане за присъединяване от 06.11.2019 година към образуваното изпълнително дело на ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин.

Изпратено е запорно съобщение, на осн. чл.202, ал.2 ДОПК, на основание постановление за налагане на обезпечителни мерки от 08.06.2020 година, с което е наложен запор на вземането на трето лице срещу „ГТ – Воден транспорт“ ЕООД. Видно от приложеното на л.20 обяснение е, че управителя на дружеството на дата 11.06.2020 година е посочил, че няма наложени запори от други лица върху това вземане.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на производството по делото е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.

Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ се определя от наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална легитимация лицето, което предявява иска следва да има 4 качеството кредитор на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение, което да е отхвърлено, а искът да е предявен в предвидения преклузивен срок.

Тези предпоставки са налице и по тях не е налице спор между страните, а и се установяват от вписванията по партидата на търговското дружество.

Спорните вземания представляват присъдени, въз основа на наказателни постановления от ИА „Морска администрация“ суми в общ размер на 3000 лева и имат характера на публични вземания, подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, като същите са издадени преди решението за откриване на производството по несъстоятелност като липсва спор, а и се установява от представената молба, че вземанията са предявени в срока по чл.685 ТЗ. Молбата е подадена на 08.01.2025 година, поради което считано от тази дата давността е прекъсната.

Oграничението по чл. 164, ал. 4, изр. 2 ДОПК се отнася само до възможността да се оспорва съществуването, основанието и размера на установеното с влезлия в сила акт публично вземане, но не и до възможността оспорването да се основава на нови, непреклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт факти, каквито са тези за погасяване по някой от способите по чл. 168 ДОПК – чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност и т. н. /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, I т. о. /.

Тъй като съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, то спрямо издадените наказателни постановления давностният срок е изтекъл респективно на 01.01.2024 и 01.01.2025 година, т.е. преди датата на подаването на молбата за предявяване на вземането ако по делото не се установят действия по спиране или прекъсване на давността.

Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В ДОПК изрично е уредена давността, като кодексът конкретизира въпросите, свързани със спирането и прекъсването й. Общият режим на давността, свързана с публичните вземания, е уреден в чл. 171-174, дял ІV на ДОПК "Събиране на 5 публични вземания". Релевантни за хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК са само същинските изпълнителни действия, в който се предприемат конкретни действия по принудително изпълнение чрез изпълнителните способи по чл.

215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК. В този см. е Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/2019 г. на ОСС на ВАС I и II колегия. С оглед на това, както и предвид задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 10 о т Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че не се установяват действия по прекъсване на давността.

Видно от данните по делото е, че е налице постановление за налагане на обезпечителни мерки от 08.06.2020 година.

Спирането на давностния срок е от датата, на която е наложена обезпечителната мярка, а кога една мярка е наложена се определя от разпоредбата на чл.198, чл.202 и чл.205 ДОПК , в зависимост от вида на обезпечителната мярка. /в този смисъл решение №14870 от 05.11.2019 година по адм.д.6556/2019 година на ВАС/. Съгласно разпоредбата на чл.202, ал.3 ДОПК запорът върху вземане на трето лице се счита наложен от деня и часа на получаване на запорното съобщение. Видно от представените към молбата за предявяване на вземане доказателства е, че е представено изпратено електронно съобщение от публичния изпълнител до третото задължено лице „Г. транспорт“ ЕООД, както и разменена електронна кореспонденция, изходяща от третото задължено лице, датирана 11.06.2020 година, към която е приложен файл, изходящ от същото и наименован обяснение, в което е обективирано изявлението на лицето, че дава това обяснение във връзка с наложения запор. Предвид наличието на тези доказателства следва да се приеме за доказано връчването на запорното съобщение на дата 11.06.2020 година, от която дата съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността следва да се счита спряна. Давността се счита спряна до момента, в който е преустановено действието на обезпечителната мярка.