Решение № 186 от 10.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. ХАСКОВО, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОНКО Г. Г. при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. Г. Гражданско дело № 20235600100527 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.

6579/01.08.2023г. с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД ,подадена от Г. С. П.,племеница на пострадалият Г. Д. Г.,починал на 29.07.2018г. , действаща със съгласието на законния си представител и майка Х. Д. Г. срещу Община Любимец за присъждане на обезщетение от 250 000лв. неимуществени вреди и мораторна лихва в размер на 78567лв ,считано три години назад от завеждането на исковата молба 01.08.2023г. ,причинено от бездействие на ответника по изпълнение на задължения свързани с ремонт и поддръжка на пътно платно, по което се е движел пострадалият Г. Д.

Г.,починал на 29.07.2028г.

Правния интерес ищцата обуславя с качеството си на племеница на пострадалия и починал Г. Д. Г. в резултат на ПТП станало на 29.07.2018г.в село Вълче поле Община Любимец по време на управлението на трактор с ремарке по улица в близост до дома на В. Г. Г..Като основна причина за настъпването на ПТП се сочи виновното бездействие на Община Любимец,която е била задължена да стопанисва и управлява поверената и собственост включително пътната мрежа в рамките на населеното място съгласно разпоредбите на чл.2 ал.1 т.2 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за общинската собственост вр. пар.7 т.4 от ПЗР на Закона за местното 1 самоуправление и местната администрация.Като се твърди,че Г. Д.Г. е бил опитен водач на МПС,работил дълги години като шофьор в куриерска фирма.ПТП било причинено на улица в село Вълче поле,Община Любимец, която била с изцяло изронено асфалтово покритие, осеяна с множество дупки и неравности,като една от дупките обособила се до размери и дълбочина предизвикала инцидента. Твърди се още,че това състояние на пътя е от дълго време и се налагало при всяко преминаване водачите на МПС да подбирали внимателно маршрутите на преминаване.Посочва се,че на конкретния ден 29.07.2018г. пострадалият Г. Д. Г. управлявал трактор с прикачено ремарке натоварено с оборска тор по процесната улица с изровено асфалтово покритие и множество дупки,като при опита да преодолее оформилата се голяма дупка,от тягата и съпротивлението тракторът се е преобърнал върху предния край на ремаркето,при което водачът останал заклещен между товара на ремаркето и обърналия се трактор.В резултат на тежкия натиск на кормилната уредба на трактора в зоната на гръдния кош се стигнало до смъртта на Г. Д.

Г..

От внезапната смърт на Г. Д.Г. за племеницата му Г. С. П. настъпили болки и страдания от загубата на нейния вуйчо.Отношенията с когото били силни,близки и сърдечни.Починалият преди инцидента живеел със своята сестра Х. Д. Г.,майка на ищцата,както и с другите й нейни деца,полагал грижи за тях,поради което имали силна връзка.Изградената дълбока емоционална връзка базираща се и на ранната загуба на бащата на ищцата и сега загубата на нейния вуйчо оставят дълбока рана. Загубата на единствения човек на когото може да разчита е оказало изключително негативно влияние върху съзнанието и живота на ищцата.Претендира обезщетение в размер на 250 000лв. за нанесените неимуществени вреди.

Претендира и лихва за три години назад от завеждането на исковата молба.

Ответникът Община Любимец оспорва допустимостта на иска,поради липса на активна материална легитимация на Г. С. П. в качеството и на племеница на починалия от ПТП Г. Д. Г..Обстоятелствата ,изложени в исковата молба, не дават основание да се приеме,че ищщцата попада в най-близкия семеен и родствен кръг на починалия според ППВС №4/25.5.1961г. и ППВС№5/24.11.1969г. и не обосновават емоционална връзка извън типичната. Оспорва се иска и по основание и размер.Оспорват се 2 фактическите твърдения относно механизма на ПТП, вредоносния резултат и причинната връзка,тъй като единствено и само вина за настъпването на ПТП има пострадалия.Навежда се и довод за съпричиняване от страна на починалия повече от 98% и ако е спазвал правилата за движение е имал възможност да предотврати инцидента. Същият е познавал района в частност участъка от пътя,по който е предприел придвижването с трактора и прикаченото ремарке препълнено с оборска тор.Пострадалият като опитен водач е знаел,че съществува опасност трактор с окачено и претоварено ремарке по наклонен участък да се преобърне.Причините за ПТП не са от компрометирания пътен участък а са изцяло дължащи се на управление на нерегистриран трактор без регистрационни табели с прикачено ремарке пригодено за лек автомобил,претоварено и движещо се превозно средство по наклонен нагоре терен около 20%..Иска се отхвърляне на исковете за главница и лихва.

Хасковският окръжен съд след преценката на обстоятелствата в исковата молба,отговора на исковата молба и доказателствата по делото,намира за установено от фактическа страна:

Фактите по които не се спори е,че на 29.07.2018г.в село Вълче поле Община Любимец е настъпило ПТП,при което по време на управлявания от Г.

Д. Г. трактор с ремарке по улица от пътната инфраструктура на Община Любимец в близост до дома на В. Г. Г. е настъпил инцидент,в резултата на който Г. е починал.Воденото досъдебно производство №369/2018г. по описа на РУ МВР Свиленград е прекратено на основание чл.24.ал.1 т.1 от НКдеянието не представлява престъпление.Отношенията между починалия Г. и ищцата Г. С. П. действаща със съгласието на законния си представител и майка Х. Д. Г. вуйчо и племеница.

Относимите спорни моменти са. На първо място е отговора на въпроса попада ли ищцата в кръга на материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък ,а именно низходящите /деца/,съпруг и възходящи /родители/ и то след като се установи, че действително са претърпели вреди,така и отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не 3 съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.Изброяването на материално легитимираните лица по двете постановления ППВС №4/25.5.1961г. и ППВС№5/24.11.1969г. е изчерпателно съобразно с разясненията на Постановление на ВС №2/30.IХ.1984 г.Тълкувателно решение № 1 от 21.VI.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСНГТК,което изрично разпорежда,че по изключение активно легитимирано е и всяко друго лице извън изброените по -горе,за което трябва да са в кумулативно единство следните предпоставки-то да е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия от една страна и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

От гласните доказателства не се установява спрямо ищцата нито една от тези предпоставки да е осъществена. Според настоящия състав ищцата в качеството и на племенница на починалия формално не попада в кръга на легитимираните лица да търсят обезщетение по силата на своето родство,поради което следва по силата на пълно и главно доказване да установи изключителност на трайна и дълбока връзка и търпенето на продължителни болки и страдания.Разпитаните по делото свидетели Д.Н.А. установява,че починалият е бил като баща на ищцата,грижел се за нея,помагал финансово.Но от показанията на същия не би могъл да се изведе извод за изключителност на отношенията извън обикновенните такива,а по скоро отношение на вуйчото към племеницата,тъй като същият е нямал деца.Следва да се отбележи и факта,че към момента на смъртта възрастта на ищцата е била около 10 години,обстоятелство което не е без значение при преценката на установяването на трайна и дълбока емоционална привързаност.

Св.А.К. установя,че между починалия и неговата племеница отношенията са били топли,близки и сърдечни.Ищцата и споделяла,че вуйчо и липсва и че има нужда от мъжка подкрепа,но показанията на същата също не може да бъде изведен извод за отношения извън нормалните и обичайни.

По скоро от показанията на двамата свидетели се очертава интензивност на отношенията в посока вуйчо към племеница дължащи се на родствената връзка,които обаче не обосновават характер, обем и интензивност от такава степен,че да водят до изключителност на 4 отношенията,обуславящи търпенето на значителни болки и страдания. Без съмнение ищцата е понесла болки и страдания по повод преждевременната загуба на свой вуйчо,но същите са извън обема и обхвата на коментираните разрешения в практиката на Върховния съд

На второ място относно механизма на настъпване на

ПТП,причинната връзка,вината и вредоносния резултат.Относно механизма и причините за ПТП основните изводи се базират на съдебно автотехническата експертиза и гласните доказателства,които поотделно и съвкупност очертават следната картина.Пострадалият Г. е правоспособен водач със свидетелство за правоуправление МПС №281543675/16.02.2012г.издадено от ОД МВР Хасково с дата на валидност 16.02.2022г. с категории С,АМ,В,ТКТ, притежавал трактор марка „Исеки“ модел ТХ1410 без регистрационен номер както и ремарке за лек автомобил,с които е извършвал многократно превози както в селото,така и през процесната компрометирана улица в близост до дома му.На въпросната дата е превозвал оборска тор по улицата до неговия дом,която била с наклон 20%, разрушено асфалтово покритие и множество дупки. В една от тях с по голям кратер и големина тракторът спрял и при потеглянето от инерционните сили и претовареното с оборска тор ремарке се преобърнал надлъжно върху ремаркето,при което Г. бил притиснат от трактора върху ремаркето,което довело и до смъртта му. Установено от химическа експертиза №А-280/02.08.2018г в досъдебното производство,че към момента на ПТП е имал концентрация на алкохол в кръвта 0,26 промила.

Анализирайки механизма на ПТП, съпоставен с поведението на починалия към момента на ПТП се налага извода,че пострадалият не е съобразил предвидими рискове-добра видимост,познаване на пътния участ,недостатъците на пътя, стръмен,липсата на асфалтово покритие,дупки,неравности, ,субективните възможности на водача,неговия опит,умения,концентрация и време за реакция,скоростта на движение.

Същият е със свидетелство за правоуправление,което задължава водача да се съобразява с пътната обстановка,респективно състоянието на пътя,на превозното средство в случая превозвания товар,за да има адекватна реакция при възникнала опасност.Тези обстоятелства не са съобразени от починалия Г..

Разпитаните по делото свидетели Х. Д. Г. Я.,Д. Н. еднопосочно в показанията си потвърждават описаните по горе рискове и рисковете,които 5 съществуват при движението в този стръмен пътен участък ,с които пострадалият не се е съобразил.Същите заявяват,че е имало обходен път,който е бил по безопасен от процесния.От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява,че по трактора има самоделни направии,които допълнително са създали предпоставки за инциденти,включително от повдигане на предните колела и преобръщане,каквото се е случило.Ремаркето и закрепването му към трактора също е самоделно,което допълнително е довело до преобръщането му и затискане на тялото на водача между трактора и ремаркето.Самото ремарке е било за лек автомобил и претоварено с оборска тор,което в съчетание с наклонения терен е способствало инцидента.От показанията на свидетелите се установява и факта,че трактора и при използването му на равни места с натоварено ремарке е повдигал предницата,което е следвало да бъде съобразено от водача при подхода му в този рисков стръмен участък и да избере обходен път.

От всичко изложено по-горе въз основа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност съдът извежда еднопосочен извод за самоувреждане на пострадалия от възникналото ПТП Поведението на починалия Г. е било в разрез със задълженията по ЗДвП и дължимата обичайна житейска предпазливост и съобразителност.Ето защо и предявените обективно съединени искове на основание против Община Любимец се явяват неоснователни и недоказани.