Решение № 3 от 11.01.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ямбол, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600232 по описа за 2023 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Д. С. И. от гр.*****, чрез служебния му защитник – адвокат А.

К. от ***, против Присъда № 102/26.06. 2023 год., постановена по НОХД № 334/2023год. по описа на Ямболския районен съд.

С атакуваната присъда въззивникът - подсъдим Д. И. е признат за виновен в осъществени в реална съвкупност на две престъпления с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл. 216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и в условията на чл. 54, ал.1 от НК е осъден съответно на една година и четири месеца „лишаване от свобода“ и на една година „лишаване от свобода“ като на осн. чл. 23, ал.1 от НК на жалбоподателя И. е определено общо наказание в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, което е отложено с изпитателен срок от три години в условията на чл.66, ал.1 от НК.

1

С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.1 от НПК, решаващият съд е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски като И. е осъден да заплати сумата от 362.33 лева по сметката на ОД на МВР- Ямбол, Републикански бюджет .

Във въззивната жалба на подс.Д. И., депозирана чрез служебния му защитник – адвокат А. К. от АК-***** се навеждат доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, както и явна несправедливост на отмерените на подсъдимия наказания за двете отделни престъпления, които защитата определя като необосновано завишени и несъответни на обществената опасност както на деянията, така и на дееца. Прави се искане за изменение на оспорвА.я съдебен акт с постановяване на решение от въззивната инстанция, с което на жалбоподателя И. се намали размера на наложените две наказания и на общото такова, наложено му по реда на чл.23, ал.1 от НК като се приложи и разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, необосновано пренебрегната в атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим Д. И., лично и чрез служебния си защитник – адвокат А. К. от ***, поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания. Отново се пледира за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляване размера на наложеното общо наказание с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.

Представителят на ОП - Ямбол настоява да се потвърди изцяло постановената от РС-Ямбол присъда като правилна, обоснована законосъобразна и справедлива, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Излагат се аргументи, че не са налице основания за изменение на атакувания съдебен акт с аргументите на защитата. Пледира се, че в хода на съкратеното съдебно следствие, подс.И. е признал изцяло фактите и обстоятелствата, вписани в обвинителния акт, а събраните по делото релевантни доказателства подкрепят самопризнанията му. Според представителят на ОП-Ямбол по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, а отмерените наказания и наложеното му в условията н чл. 23 , ал.1 от НК общо наказание се преценяват като справедливи и съответни на обществената опасност на деянието и дееца.

2

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, в производство по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно квалификацията на осъществените от обективна и субективна страна от подсъдимия престъпни деяния. Проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно установената фактическа обстановка - същата не се оспорва от страните и е установена в съответствие със събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателствени източници, проверени от контролирания съд в съответствие с разписаните процесуални правила в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими вещи с определена стойност, годни за употреба по предназначението си.

Като обоснован и законосъобразен се преценява от въззивната инстанция изводът на контролирания съд, че писмените, гласните и веществени доказателства и заключенията на вещите лица Д. и Д., изготвили в хода на ДП, прочетените по съответния процесуален ред и приети от съда съдебно-оценителна експертиза /основна и допълнителна/ и 3 дактилоскопна експретиза, от обективна страна по несъмнен начин разкриват и доказват времето, мястото и механизма на престъпните деяния, а от друга авторството им в лицето на извършителя И., известен в прозвището „П.“ в ромската махала на гр.*****.

Обосновано и правилно в оспорвания съдебен акт са кредитира еднопосочните и взаимно допълващи се свидетелски показания на С. М. М.

М., М. Ш., Е. К., Д. Я., М. М. и В. Д., приобщени към доказателствената съвкупност след прочитането им при спазване на разписаните в НПК правила за съкратено съдебно следствие. Обосновано и правилно се приема в атакувания съдебен акт, че тези гласни доказателства кореспондират изцяло със свидетелските показания на пострадалите свидетели Х. Х. и П. М., собственици на помещения в сградата на комплекс „****“ на ул.“*****“ № ***, доколкото те индивидуализират вещите, които са предмет на посегателство - външните тела на климатици и механизма на тяхното повреждане, респективно на изчезването на части от външните климатични тела, а именно чрез разбиване на металния капак на всяко от външните тела на двата климатика. Тези свидетелски показания са в кореспонденция с приложените по делото писмени доказателства - дактилоскопна експертна справка № **/**.**.****г. на експерт от НТЛ при ОД на МВР-Ямбол /л.23л.24,ДП/, протокол за доброволно предаване от **.**.****г./л.74,ДП/ и протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум /л.9-л.22,ДП/ от една страна, а от друга страна са еднопосочни с констатациите на вещите лица М.Д. и Д.Д. по изготвените и приобщени по съответния процесуален ред две скоково-оценителни експертизи /основна и допълнителна/ и дактилоскопна експертиза, въззивната инстанция няма основания да се съмнява в тяхната достоверност и коректност.

Проверяващата инстанция намира, че събраните, приложени и проверени гласни, писмени и веществени доказателства, релевантни към предмета на доказване са достатъчни за да покрият стандартите за постановена присъда при налична доказателствена обезпеченост и в този смисъл не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила от контролирания съд в хода на първоинстанционното производство.

От обективна страна на първо място е несъмнено, че се касае за осъществени в инкриминирания времеви период на взломна кражба и на 4 повреждане на движимо имущество, собственост на пострадалите свидетели Х. и М. от търговски комплекс „****“ на улица „*****“ №*** в гр. *****, а на второ е несъмнено авторството на престъпните деяния.

Правилно и законосъобразно в атакувания съдебен акт е квалифицирана престъпната деятелност на подс. Д. И. – несъмнено с действията си в инкриминирания времеви период от **.**.****г. до около 07.30 ч.на **.**.**г. въззивникът- подсъдим покрива обективните и субективни признаци на престъпните състави на чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, т. к. в този период от външната част на сградата на комплекс „****“ на ул.“*****“ № *** в гр. *****, до помещения, ползвА. за хранителен магазин „*** *****“ и от Евангелистката Църква „**** ** *****, действайки в условията на продължавано престъпление, противозаконно е повредил чужди движими вещи на обща стойност от 3 420 лева, собственост на П. Б. М. от гр.

***** и на Х. К. Х. от гр. *****, КАКТО и на чл.195, ал.1, т.31 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1НК, т.к.в същия инкриминиран времеви интервал и на същото място – от търговски комплекс „****“ на ул. „*****“ № *** в гр.

*****, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на метален капак на външно тяло на климатик и счупване на медни тръби, е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 433,66 лева от владението на собствениците им Х. Х. и П. М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна е несъмнено авторството на двете престъпни деяние- направените от подс. И. самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие кореспондират изцяло със свидетелските показания на Е. К., на когото подс. И. е продал част от медна тръба на климатик както и със заключението на вещото лице Д. Д. по назначената и изготвена в хода на ДП дактилоскопна експертиза именована като Протокол № */**.**.****г. на СНТЛ при ОД на МВРЯмбол/л.58-л.62,ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие. Авторството на двете престъпни деяния се извежда и от взаимно допълващите се свидетелски показания на полицай В.Д. и свидетеляочевидец М. Ш., които на свой ред кореспондират със самопризнанията на подс. И..

5

На следващо място от обективна страна е безспорен механизма на осъществяване на двете престъпни деяния- несъмнено се касае за кражба на медни части от външните тела на климатиците, обслужващи помещенията, собственост на пострадалите свидетели Х. и М., които са част от търговски комплекс „****“ на ул.“*****“ № *** в гр. ***** като за целта се е наложило подс. И. да разбие и повреди външните климатични тела. След като подс. И. разбива металните капаци на външните климатични тела и си осигурява достъп до съставните му части успява да отчупи 3 бр. метални тръби. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция да се съгласи с изводите на решаващият съд за наличие на квалифициращия признак „взлом“ по смисъла на чл. 195, ал.1, т.3 от НК. Механизмът на деянието се извежда от самопризнанията на подс. И. направени в хода на съкратеното съдебно следствие, кореспондиращи с показанията на пострадалите свидетели Х. и М., подкрепени от наличните писмени доказателствени източници - протокол за оглед на местопрестъплението с фотоалбум към него /л.9-л.22,ДП/.

По отношение на изводите на решаващият съд досежно фактическите положения свързА. с време, място, механизъм на осъществяване на деянието и авторство- въззивната инстанция изцяло се съгласява с приетото за установено в контролирания съдебен акт, изводимо от анализа на доказателствената съвкупност.

На следващо място от обективна страна са безспорни вещите, предмет на двете престъпни посегателства и тяхната обща стойност. От еднопосочните свидетелски показания на пострадалите М. и Х. и от тези на свидетелите Ш., който е видял подс.И. да носи части от метални тръби и К., на когото е продадена от страна на подсъдимия една от откраднатите метални тръби, се установява по несъмнен начин, че подс. И. е разбил външното тяло на климатик „Усака“, собственост на хранителен магазин „*** *****“ както и външното тяло на климатик “Кобе“, собственост на Х.