Решение № 4097 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4097 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110169433 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Е. Т. И. и П. Д. П. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми при разделна отговорност: сумата от 3972,22 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ........................, аб. № ..........., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 985,19 лева за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., сумата от 17,66 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,32 лева за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 47691/2021 г. по описа на СРС, 113 състав. Ищецът претендира от всеки от ответниците по ½ от горепосочените суми, а именно:

- от Е. Т. И. се претендира ½ от горепосочените суми, или 1986,11 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ........................, аб. № ..........., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 492,60 лева за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., сумата от 8,83 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,16 лева за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021г.

- от П. Д. П. се претендира ½ от горепосочените суми, или 1986,11 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения 1 имот, находящ се на адрес ........................, аб. № ..........., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 492,60 лева за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., сумата от 8,83 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,16 лева за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021г.

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се ..........................., аб. № ..........., като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на претенциите.

Ответниците, чрез процесуалния им представител адв.А. С., подават отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват същата като неоснователна.

Оспорват съществуването на облигационно правоотношение между тях и ищеца, по силата на което да е доставяно процесното количество топлинна енергия. Излагат, че Общите условия на ищеца не са влезли в сила по отношение на тях, с оглед липсата на обявяването им в един централен и един местен ежедневник. Оспорват, че са потребили топлинна енергия за процесния период. Оспорват годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, като заявяват, че като собственик на средството, ищецът се явява и задължено по смисъла на чл. 44 ЗИ лице да се грижи за него. Сочат, че липсва яснота за какво е начислена топлинната енергия – за топлинна енергия за гореща вода и за отопление или само за един от двата вида. Излагат, че ищецът не е използвал реални показатели за изчисляване на размера на припадащата се топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Заявяват, че не дължат процесните суми, тъй като ищецът е начислил количество топлинна енергия по прогнозни данни, а не въз основа на реално енергийно потребление.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Т. счита, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 47691/2021 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 2

17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство ответниците не оспорват, че са съсобственици на процесния имот при сочените в исковата молба равни квоти, като това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.03.1991г. /л. 81/, удостоверение за наследници № РЛН17-001819/20.10.1999г. /л. 15/ и др. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответниците в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото 3 разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Техем Сървисис" ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение относно договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. Това е така, тъй като по делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.