Определение № 624 от 16.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Благоевград, 16.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500564 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 136/24.03.2022г., постановено по в.гр.д. № 564/2021г. въззивния съд е отменил решение № 303/ 27.01.2017г., постановено по гр.д. № 48/2014г. по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев, досежно предявения ревандикационен иск и присъдените съдебни разноски, като вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ИСМ.

ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград, че М. М. Б., ЕГН **********, с.Г., община Г., област Благоевград Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ 270 /двеста и седемдесет/ кв.м. от имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, одобрен със Заповед № 10/1991 г. на кмета на община Г., с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв.м., която реална част попада в УПИ парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, при съседи на реалната част : УПИ парцел VII /седми/ на ИСМ. ИСМ. Г.; УПИ парцел VI /шести/ на наследниците на Е.К., УПИ парцел IX /девети/ на А.Д. и улица и осъдил ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград ДА ПРЕДАДЕ на М.М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград владението на реална част с площ 270 /двеста и седемдесет/ кв.м. от имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, одобрен със Заповед № 10/1991 г. на кмета на община Г., с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв.м., която реална част попада в УПИ парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, при съседи на реалната част : УПИ парцел VII /седми/ на ИСМ. ИСМ. Г.; УПИ парцел VI /шести/ на наследниците на Е.К., УПИ парцел IX /девети/ на А.Д. и улица. С решението съдът е осъдил ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград да заплати на М. М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград сумата от 2 635.00 /две хиляди шестотин тридесет и пет/ лева съдебни разноски за всички инстанции.

Препис от решението е надлежно връчен на страните - на 08.04.2022г. на ищеца М.Б. чрез пълномощника-адв.П.П.; на 26.04.2022г. на насрещната страна И.Г., чрез пълномощника –адв.И..

1

На 08.04.2022г. по делото е постъпила молба от М.Б., действащ чрез пълномощник, обективираща искане за изменение на решението в частта относно присъдените съдебни разноски. Твърди се в молбата, че съдът е пропуснал да присъди на М.Б. сторените по делото разноски, а именно: 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение, 10.00 лева за вписване на исковата молба по в.гр.д. № 278/2017г. по описа на БОС, изрично посочени в списък по чл.80 от ГПК, 25.00 лева държавна такса по гр.д. № 152/2019г. на ВКС, 25.00 лева държавна такса по гр.д. № 3626/2020г. на ВКС, 200 лева адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на БОС.

Препис от молбата е изпратена на насрещната страна, която в указания срок на 03.05.2022г., депозира чрез пълномощник писмен отговор, с който обосновава становище за неоснователност на искането на Б. за изменение на решението в частта за разноските. Заявява искане за изменение на решението в частта за разноските досежно сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, претендирано от Б. по гр.д. № 48/2014г., за който разход липсват доказателства в материалите по делото. Твърди, че в кориците на гр.д. № 48/2014г. е представено пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, в който се сочи за платено адвокатско възнаграждение 300 лева, но липсва документ, удостоверяващ разхода. Наред с това твърди, че в списъка по чл.80 от ГПК, представен от Б. в настоящото производство, като разход е посочено единствено адвокатско възнаграждение 200 лева, като липсва искане на страната за присъждане на разноски по делата, съдържащи се в кориците на в.гр.д. № 564/2021г на БОС. Твърди, че в кориците на гр.д. № 152/2019г. и гр.д. № 3626/2020г., двете по описа на ВКС, жалбоподателят Б. не е заявил искане за присъждане на съдебни разноски, поради което не е налице основание за присъждане на такова. В тази връзка счита за неправилно присъдени и сумите от по 30 лева държавна такса за касационно обжалване по двете дела. С посоченото обосновава искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде отменено същото в частта относно присъдените на Б. 300 лева адвокатско възнаграждение по гр.д.

№ 48/2014г., 30 лева заплатена държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС и 30 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение по гр.д. № 152/2019г. по описа на ВКС, 200.00 лева адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 73/2020 г. по описа на БОС.

Препис от молбата на И.Г., доколкото същата съдържа своевременно заявено /в срока по чл.248, ал.1 от ГПК/ искане за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на М. Б., е изпратена на последния за сведение и отговор.

В указания срок М.Б. депозира чрез пълномощника си писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на искането и доводите на И.Г..

Моли искането на И.Г. да бъде оставена без уважение. Твърди, че на лист 69 в кориците на гр.д. № 48/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев е приложено пълномощно, а на гърба на този лист е обективиран договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Сочи, че на лист 167, гръб, последната страница от протокол от с.з., е отразено искане на пълномощника на страната за присъждане на съдебни разноски, представен е и списък, на лист 177 в делото.

Съдът, като обсъди депозираните от страните молби с правно основание чл.248 от ГПК, доводите и възраженията, с които са обосновани, също материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането на М.Б. за допълване на решението в частта относно присъдените му по делото съдебни разноски, сторени пред всички инстанции, съдът счита за допустима и основателна и като такава следва да я уважи. Съображения:

От материалите по гр.д. № 152/2019г. по описа на ВКС се установи, че жалбоподателят М.Б. е заплатил следните суми: държавна такса 30 лева /лист 3 в делото/ за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева държавна такса 2 за разглеждане на касационната жалба /платежно нареждане от 06.08.2019г., лист 67/; 600 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 31.10.2018г. /лист 30 в делото/. От протокола за проведеното на 11.11.2019г. открито с.з. /листи 7374/ се установява, че преди провеждането на заседанието пълномощникът на М. Б. - адв.П., е представил списък по чл.80 ГПК /лист 72/, съгласно който претендира съдебни разноски по делото: 30.00 лева държавна такса за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева заплатена държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложеното несъмнено е, че М.Б. е сторил по гр.д. № 152/2019г. по описа на ВКС не само съдебните разноски, присъдени му с решение с № 136/24.03.2022г. - 30 лева държавна такса за допускане до касационно обжалване и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, но и сумата от 25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба. В този смисъл искането за допълване на решението в частта за разноските с присъждане в полза на М. Б. и на сумата от 25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба по гр.д. № 152/2019г. по описа на ВКС се явява доказана и основателна и като такава следва да бъде уважена.

От материалите по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС се установи, че жалбоподателят М. Б. е заплатил следните суми: държавна такса 30 лева /лист 4/ за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба /платежно нареждане от 04.03.2021г., лист 72/; 800.00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.09.2020г. /лист 53 в делото/. От протокол за проведено на 18.05.2021г. открито с.з. по делото е видно, че преди заседанието е постъпила писмена молба от М. Б., действащ чрез адв.П., ведно със списък по чл.80 ГПК /лист 77/, съгласно който страната претендира съдебни разноски: 30.00 лева държавна такса за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева заплатена държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложеното несъмнено е, че М.Б. е сторил по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС не само съдебните разноски, присъдени му с решение с № 136/24.03.2022г. - 30 лева държавна такса за допускане до касационно обжалване и 800.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, но и сумата от 25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба. В този смисъл искането за допълване на решението в частта за разноските с присъждане в полза на М.Б. и на сумата от 25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС се явява доказана и основателна и като такава следва да бъде уважена.

От материалите по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на ВКС се установи, че жалбоподателят М.Б. е заплатил в брой 200 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.09.2021г. /лист 10 в делото/. От протокола за проведено на 23.09.2021г. открито с.з. /лист 21/ се установява, че в съдебно заседание пълномощникът на М.Б. - адв.П., е представил списък по чл.80 ГПК /лист 12/, съгласно който претендира съдебни разноски по делото 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на това несъмнено е, че М.Б. е сторил по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на БОС съдебни разноски в размер на 200.00 лева адвокатско възнаграждение, поради което и доколкото с постановеното решение съдът не е присъдил тази сума, искането на страната за допълване на решението в частта за разноските с съдебни разноски 200.00лева, адвокатско възнаграждение, се явява доказана и основателна и като такава следва да бъде уважена.

От материалите по в.гр.д. № 278/2017г. по описа на БОС се установява, че ищецът /въззивник М.Б. е заплатил следните суми: 25 лева държавна такса за образуване на делото /лист 12/; 600 лева адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.02.2017г. /лист 13/; 5.00 лева такса за издаване на съдебно 3 удостоверение /лист 71/ и 10.00 лева държавна такса за вписване на исковата молба /лист 73/. Видно от съдържанието на въззивната жалба е, че жалбоподателят Б. е заявил искане за присъждане на съдебни разноски пред двете инстанции, както и че преди проведеното последно открито с.з. по делото страната е представила списък по чл.80 ГПК /лист 93/, с който е претендирала сумите: 25 лева държавна такса; 600 лева адвокатско възнаграждение; 5.00 лева такса за съдебно удостоверение и 10.00 лева държавна такса за вписване на исковата молба.

С оглед на изложеното несъмнено е, че М.Б. е сторил по в.гр.д. № 278/2017г. по описа на ВКС не само съдебните разноски, присъдени му с решение с № 136/24.03.2022г. – 30.00 лева държавна такса и 600.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, но и сумите : 5.00 лева такса за съдебно удостоверение и 10.00 лева държавна такса за вписване на исковата молба.

Ето защо искането на страната за допълване на решението в частта за разноските с присъждане и на сумите 5.00 лева такса за съдебно удостоверение и 10.00 лева държавна такса за вписване на поправена искова молба се явява доказана и основателна и като такава следва да се уважи.