Решение № 4896 от 25.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4896 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100508228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 2156/17.03.2022 г. СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 61285/2021 г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. В. П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 141,38 лв.-главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „******** със законната лихва, считано от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 130,23 лв.-обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., като е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. В. П. установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 39,18 лв.-главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2018 г.-30.04.2020 г., както и сумата от 7,42 лв.-обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г.-09.07.2021 г.Решението е постановено при участието на 1

„Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника П. В. П. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част същото незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.Излага твърдения, че по делото не са представени доказателства за наличие на облигационно отношение между страните, за потребена топлинна енергия и за формиране на задължение за плащане на претендираните суми.Твърди, че приетите експертизи са изготвени въз основа на доказателства, предоставени от ищеца, които са прогнозни.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и мотивирано решение и моли съда да го потвърди.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 29.07.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 34224 срещу П. В. П. за сумата от 1 141,38 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк „******** със законната лихва от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, 130,23 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., 39,18 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,42 лв.-лихва за периода 31.07.2018 г.-09.07.2021 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 44862/2021 г. на СРС, 43 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането си в 1-месечен срок.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че 2 съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.

Съгласно ОУ в сила от 2016 г. ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача, като лихва върху прогнозните стойности не се начислява, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. 45 дни от публикуването на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.СгР.та, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 141,38 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк „******** със законната лихва от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, 130,23 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., 39,18 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,42 лв.-лихва за периода 31.07.2018 г.-09.07.2021 г.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че липсват доказателства как е формирана претендираната сума и че той е потребител на топлинна енергия.

Със заявление вх.№ 34224/29.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. В. П. за процесните суми.На 24.08.2021 г. СРС, 543 с-в, по ч.гр.д.№ 44862/21 г. е издадал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е 3 подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 27.09.2021 г.Исковата молба е подадена на 27.10.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 27.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици срещу фигурира името и подписа на П. В. П..

Представен е и договор № 3171 от 27.08.2002 г., сключен между ЕС в гр.София, жк „******** и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода“.

Видно от постановление за налагане на възбрана по изп.д.№ 899/2011 г. на ЧСИ С.Х. от 01.06.2015 г. върху ½ идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника П. В. П.-апартамент № ********“, гр.София, е наложена възбрана.Наложената възбрана е вписана по партидата на ответника-видно от представената справка от Агенция по вписванията.

С писмо от 07.06.2016 г. СО-р-н „Овча купел“ е уведомил ищеца, че ап.********“ е продаден с договор № ДИ-94-05-205/26.05.1994 г. на П. В. П..

Представени са и индивидуални справки за отопление и топла вода, документ за главен отчет за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г., подписан за клиент от ответника и протокол за неосигурен достъп с посочени дати за посещение 07.06.2020 г. и 12.06.2020 г.

От заключението на приетата техническа експертиза на вещото лице Л.Л. е установено, че през исковия период отопление за процесния имот не е начислявано, тъй като радиаторите са затапени.За периода 2018-2019 г. начисленото количество за БГВ е по отчет на водомера, а за 2019-2020 г. начисляването е служебно поради неосигурен достъп.Дяловото разпределение на топлинна енергия през процесния период е извършвано в съответствие с нормативната уредба.Дължимата сума за топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. възлиза на 1 130,80 лв.Сумите са без просрочени или неплатени предишни сметки, без изравнявания за периоди извън процесния, без суми за дялово разпределение и без лихви.Вещото лице е отразило в табличен вид показанията на топломерите, технологичните разходи, отчетената, служебната и енергията за разпределение.Технологичните разходи са отчислявани за сметка на ищеца.Общите топломери в абонатната станция 4 са преминавали последващи периодични метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията със заключение за съответствие и са били годни за употреба.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.Петрова е установено, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Начислената сума за топлинна енергия за процесния период възлиза на 1180,56 лв., в т.ч. 39,18 лв. за дялово разпределение.Сумата за дялово разпределение възлиза на 39,18 лв.Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 137,65 лв., а върху главницата за дялово разпределение-7,42 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и че искът за главница за топлинна енергия следва да се уважи изцяло доколкото ответникът не е възразил срещу начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице по ТЕ, че разпределяната от ФДР топлинна енергия е съобразно действащата към исковия период нормативна уредба.С оглед основателността на иска за главница за топлинна енергия съдът е уважил и иска за мораторна лихва върху нея, като е определил момента на забавата съгласно клаузата чл.33, ал.1 от ОУ.По отношение на размера на претенциите съдът е кредитирал приетите по делото експертизи.Съдът е отхвърлил иска за дялово разпределение с мотиви, че липсват доказателства как е формирана сумата от 39,18 лв. и че ищецът е заплатил тази сума на ФДР, за да е възникнало за него право да я претендира в настоящото производство.С оглед отхвърляне на иска за главница съдът е 5 отхвърлил и акцесорния иск за мораторна лихва върху претенцията за дялово разпределение.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сгР.- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват доказателствата ответникът да е възразил срещу ОУ в предвидения срок.За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София, в сила от 12.08.2016 г.В чл.32, ал.2 и 3 от цитираните ОУ е посочено, че месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.