Определение № 449 от 15.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. София , 15.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600282 по описа за 2021 година

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІІ-ри въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети април,две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ВЕЛИЧКА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Цанова в. частно наказателно дело № 282 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е образувано по частна жалба от М. Д. П. против определение по НЧД № 561/21 год. на СГС,постановено на 23.02.2021 год.,с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 17761/16 год. по описа на СГП,водено за престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

Изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд за липса на доказателства за това смъртта да е в резултат на неправилно или несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по обем или несвоевременно проведено лечение или на грешки,допуснати при лечението.

Посочва,че данните по делото са в обратна посока,като доказват бездействие и немарливо отношение спрямо съпруга й през целия му престой в лечебното заведение.Оспорва направените изводи по фактите,като твърди,че не е доказано,че всички представени медицински документи са изготвени законосъобразно,че текста в бланката за информирано съгласие е написан от медицинската сестра и че не е била информирана на разбираем език за диагнозата и характера на заболяването,естеството на лечението,очакваните резултати и прогнозата,потенциалните рискове,свързани с предлаганите методи на лечение,риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от такова.Твърди,че не й е била представена в писмен вид информация какво представлява тромболизата,както и такава за обективния статус на съпруга й към момента на започване на здравната интервенция и за въвеждането му в обща анестезия с тиопентал,което в неговото състояние би причинило само вреди.Изтъква и забавяне от страна на медицинския екип от „Спешна помощ”,което е наложило извозването му до лечебното заведение с частен автомобил,както и забавяне при приемането му в спешния кабинет на ИСУЛ.Поддържа,че в хода на разследването не е доказано дали молбата за освобождаване от аутопсия е законосъобразна и спазени ли са задължителните реквизити според медицинския стандарт,тъй като в нея липсват входящ номер,подпис на лекуващ лекар,име на ръководител на клиника и писмено становище дали е необходимо или не извършването на аутопсия,в която насока няма данни за проведена консултация с патоанатом,както и заповед от изпълнителния директор на лечебното заведение за разрешение за освобождаване от аутопсия.

2

Моли да бъде доказано,че е била информирана за последиците от прилагане на тромболиза и за декларирането й,че е изразила несъгласие в приложен документ по делото.В този смисъл заявява,че документ №2 е незаконосъобразен и недействителен,тъй като се прилага само в хирургията и хирургични интервенции,а волеизявление за отказ от тромболиза,твърди,че няма.Поставя въпроса и за медицинската специалност на лекарите от лекуващият екип в интензивното отделение и какво е наложило въвеждането на съпруга й под анестезия с тиопентал от страна на доктор В.,за когото моли да бъде изискана информация дали притежава специалност по анестезиология и интензивно лечение.Счита за недоказано,че му е била поставена правилна диагноза и въз основа на какви изследвания.

С оглед на горното прави искане за отмяна на определението на съда и връщане на делото за доразследване със задължителни указания за прилагането на закона.

Съдът ,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и доказателствата по делото приема следното:

Наказателното производство е образувано на 27.02.2017 год. за това,че на 06.03.2016 год. в гр.София,в сградата на УМБАЛ „Царица ЙоаннаИСУЛ”ЕАД,била причинена смъртта на М. А. П. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност /упражняване на медицинска професия-лекар/,представляваща източник на повишена опасностпрестъпление по чл.123,ал.1 от НК.

След проведено разследване, на 28.01.2021 год.наказателното производство е прекратено поради липса на виновно поведение от страна на медицинските лица,които са преглеждали и лекували пострадалия,като не са събрани доказателства за немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,каквато е упражняването на медицинска професия и като резултат по непредпазливост да е била причинена смъртта на пострадалия.

По жалба на М.П.,с определение по НЧД № 561/21 год. на СГС постановлението за прекратяване е потвърдено,като съдът е възприел приетата за установена от страна на прокурора фактическа обстановка и тя е следната:

3

На 01.03.2016 год. пострадалият М. П. се намирал на работното си място в гр.София,ул.”Константин Фотинов” №111.Около 12.30 ч. му прилошало и колегите му се обадили на тел.112,като са регистрирани три обаждания-в 12.53 ч.,в 13.07 ч. и в 13.08 ч.,а в централата на ЦСМП сигнал за инцидента е постъпил в 12.56 ч.Екип на ЦСМР е тръгнал към мястото на инцидента в 13.16 ч. и е пристигнал на адреса в 13.26 ч.,но междувременно колегите му решили да го откарат с личен транспорт до болнично заведение.Качили го в автомобил и пристигнали в ИСУЛ,където в 14.15 ч. бил приет в спешен кабинет от д-р П.,но първите медицински назначения от д-р П. са били в 13.36 ч.,а първите резултати са били готови в 14.08 ч., последните в 14.34 ч.

Веднага след това П. бил отведен в нервно-интензивно отделение с поставена диагноза „Исхемичен инсулт”,където в 15 ч. бил приет от д-р Г. и настанен за стационарно лечение.След това на място пристигнала съпругата му М.П..Тъй като съпругът й не бил контактен и не можел да изразява валидна воля,св.П. отказала на съпруга й да се приложи тромболиза,в резултат на което медицинските лица предприели действия по консервативно лечение.Впоследствие състоянието на пострадалия се влошило и въпреки положените медицински грижи,на 06.03.3016 год. М. П. починал от тежък прогресиращ мозъчен инфаркт в басейна на лява средна мозъчна артерия с тотална сензо-моторна афазия,в резултат на пълна обтурация на същата артерия,с последващ мозъчен оток и кома,довели до сърдечносъдова,циркулаторна и дихателна недостатъчност.

След смъртта му аутопсия не била извършена,тъй като дъщеря му Р. П. подала молба за освобождаване на трупа,без извършване на аутопсия.

От приложената по делото медицинска документация и тройна съдебномедицинска експертиза е прието за установено,че на 01.03.2016 год. П. ,макар и неконтактен,е бил в добро общо състояние,афебрилен.По време на болничния му престой са му били направени всички необходими лабораторни и образни изследвания,извършени са били всички необходими медицински манипулации за правилното му диагностициране и лечение-КТ на главен мозък,рентгенография на бял дроб и сърце с разчет от специалист рентгенолог и ПКК,биохимия,медикаментозното лечение е било 4 своевременно приложено,кореспондиращо с динамиката на заболяването и общото състояние на пациента,отговаряло е на утвърдената медицинска практика и стандарти за лечебни заведения с интензивно неврологично отделение с лекар специалист по анестезиология и интензивно лечение,необходим за изпълнение на алгоритъма на клиничната пътекалечение на мозъчни инсулти без тромболиза.По повод приложеното от д-р В. медикаментозно средство „Тиопентал” и неговата лечебна цел,е прието,че това лечение в случая е било правилно,тъй като прилагането на анестетик е целяло да се забавят мозъчните процеси и разхода на глюкоза и кислородт.нар.”медикаментозна кома”.

Акцентирано е на две ключови за казуса обстоятелства-недаденото съгласие по отношение на пострадалия да бъде приложена тромболиза,а стандартно консервативно лечение на мозъчен инсулт и липсата на аутопсия,в резултат на което не са били взети представителни проби от трупа.В тази връзка е прието,че М.П. е била информирана за последиците от прилагането на тромболиза,в подкрепа на който извод се явява заключението на съдебнографическата експертиза,според която подписите в бланката за информирано съгласие от 01.03.2016 год. в историята на заболяването,че не е съгласна за тромболиза,са положени от нея.С оглед на това и като се има предвид,че състоянието на пострадалия не му е позволявало сам да взема решения,то няма как от медицинския екип да се търси отговорност защо не е приложил точно този метод за лечение на пациента при все че съгласно съвременния алгоритъм за лечение на исхемични мозъчни инсулти,са били налице индикации за прилагане на тромболиза,който е единствения ефективен терапевтичен метод /златен стандарт/,който има благоприятен ефект върху живота на преживелите острия исхемичен мозъчен инсулт.

От друга страна,с липсата на аутопсия,е препятствана възможността за провеждане на експертни изследвания на представителни проби,а изследването на медицинската документация е в насока,че не се касае за неправилно или несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по обем или несвоевременно лечение или на грешки,допуснати при лечението.

Според протокол

№194 за извършена съдебно-почеркова експертиза,ръкописните текстове в Декларация за информирано съгласие в 5

Клиника по нервни болести и допълнителен лист към история на заболяването № 4096,не са написани от М.П.,но положените подписи са нейни,а подписът на молба от 06.03.2016 год. от името на Р. П. за освобождаване на трупа,без аутопсия,е положен от последната.

Със заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е проследено по дни лечението на М. П. и според експертите причината за смъртта на пострадалия е тежък прогресиращ мозъчен инфаркт в басейна на лява средна мозъчна артерия с тотална сензо-моторна афазия,в резултат на пълна обтурация на същата артерия,с последващ мозъчен оток и кома,довели до сърдечно-съдова,циркулаторна и дихателна недостатъчност.

Вещите лица са приели,че липсват данни смъртта на П. да е в резултат на неправилно или несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по обем или несвоевременно проведено лечение или на грешки,допуснати при лечението.За краткия престой на пострадалия в клиника по неврология на болница „Царица Йоанна” са били назначени и проведени всички необходими лабораторни и образни изследвания,извършени са всички необходими медицински манипулации за правилното диагностициране и лечение.

Назначени и проведени са ЕКГ,консултация с кардиолог с оглед повишените стойности на артериалното налягане и за изключване на съпътстващ миокарден инфаркт,ритъмни нарушения,рентгенова снимка на бял дроб,КТ на главен мозък за изключване на друго заболяване с подобна клинична симптоматика,пълна кръвна картина,биохимия,коагулационен и липиден статус,АКР.

При лабораторните показателни в референтни граници,нормална компютърна томографска находка на главен мозък,при клинични данни за тежък неврологичен дефицит с остро развитие,приет и диагностично уточнен до 3-я час от началото на инцидента,съгласно съвременния алгоритъм за лечение на исхемични мозъчни инсулти,експертите са приели,че са били налице индикации за прилагане на тромболиза.В конкретния случай пациентът е бил с тотална афазия /липса на говор и разбиране на чуждата реч/,т.е. не е могъл да разбира смисъла на предоставената му информация за необходимостта от извършване на съответните диагностични и лечебни 6 процедури и състоянието му не е позволявало сам да вземе решение,в които случаи информираното съгласие се подписва от членове на семейството му.

Съпругата му е била информирана за очакваната полза от прилагането на тромболиза и възможните усложнения,като кръвоизлив в мозъка и други органи или алергични реакции,но е отказала прилагането му.След този отказ М. П. е настанен в интензивно отделение и стартирано медикаментозно лечение съгласно лечебно-диагностичния алторитъм за лечение на мозъчни инсулти без тромболиза.Още от деня на приемането му към 15 ч.,са отчетени количествени промени в съзнанието до кома с флуктуация през следващите дни до леталния изход,отклоняване на погледа и главата и анизокория на 3-я ден,маркер за нарастващ мозъчен оток,наложили оротрахеална интубация след седация.