Решение № 900 от 23.07.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110100301 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "ПРИСТА КОМЕРС" ООД - град Свищов, чрез адв. Т. В. – РАК, срещу "ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД - град Велико Търново обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че страните по делото са били в търговски отношения до 2018 година.

Твърди, че на 24.04.2018 година дружеството е издало фактура № 2986 за доставен на ответника белен слънчоглед - чипс 25.500 тона с единична цена 860.5652 лева, общо на стойност 21 944.41 лева. На същата датата - 24.04.2018 година, е издадена и фактура № 2987 за доставен на ответника белен слънчоглед - пекарен тип 25.300 тона с единична цена 1134.3814 лева, общо на стойност 28 699.85 лева. Посочва, че на 10.05.2018 година е издадена фактура № 3015 за доставен на ответника белен слънчоглед - чипс 25.300 тона, с единична цена 841.0067 лева, общо на стойност 21 277.47 лева. За всяка от доставките е съставян приемо-предавателен протокол и съответните транспортни документи. Твърди, че по всяка една от посочените фактури ответното дружество е извършвало частични плащания, като по първата от тях - 2986, сумата е изплатена на части изцяло, а последното плащане по нея е от 02.06.2020 година. Навежда доводи, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 1 изтичане на 14-дневен срок от издаването на фактурата - 09.05.2018 година до датата на окончателното погасяване - 02.06.2020 година в размер на 3 085.61 лева. Посочва, че по фактура № 2987 ответното дружество е заплатило само сумата 8 699.85 лева /500.00 лева - на 02.06.2020 година и 8 199.85 лева на 03.07.2020 година/, като неплатеният остатък е в размер на 20 000.00 лева. Отделно от главницата ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изтичане на 14дневен срок от издаването на фактурата - 09.05.2018 година до датата на предявяване на иска в размер на 5 889.47 лева. Твърди, че по фактура № 3015 ответното дружество е заплатило само сумата 4 163.96 лева - на 22.06.2018 година/, като неплатеният остатък е в размер на 17 113.51 лева. Отделно от главницата ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изтичане на 14дневен срок от издаването на фактурата - 25.05.2018 година до датата на предявяване на иска в размер на 3 502.62 лева. Направено е искане "ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД - град Велико Търново да бъда осъдено заплати на "ПРИСТА КОМЕРС" ООД - град Свищов сумата в размер на 20 000.00 лева, представляваща неизпълнено задължение по фактура № 2987 от 24.04.2018 година за доставен белен слънчоглед - пекарен тип 25.300 тона; сумата в размер на 17 113.51 лева, представляваща неизпълнено задължение по фактура № 3015 от 10.05.2018 година за доставен белен слънчоглед - чипс 25.300 тона, сумата в размер на 3 085.61 лева - лихва за забава за периода от 09.05.2018 година до 02.06.2020 година върху заплатената със забава главница по фактура № 2986 от 24.04.2018 година; сумата в размер на 5 889.47 лева - лихва за забава за периода от 09.05.2018 година до датата на предявяване на иска върху платената със забава и неплатената главница по фактура № 2987 от 24.04.2018 година; сумата в размер на 3 502.62 лева - лихва за забава за периода от 25.05.2018 година до датата на предявяване на иска върху платената със забава и неплатената главница по фактура № 3015 от 10.05.2018 година; ведно със законната лихва върху главницата в размер на 37 113.51 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски както по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че същото признава иска за сумата в размер на 20 000.00 лева - главница по фактура № 2987 от 24.04.2018 година, но оспорва изцяло исковете за главница по фактура № 3015 от 10.05.2018 година, както и всички искове за лихва. Посочва, че причината за преустановяване на търговските отношения между дружествата и забавянето в плащанията се дължи на некоректното поведение на ищеца. Твърди, че на 19.04.2018 година ответникът е отправил предложение до ищеца за закупуването на 250 тона белен слънчоглед - тип пекарен на цена 550.00 евро, което предложение е прието от ищеца на същата дата. Посочва, че 2 така договорените количества е следвало да бъдат изпълнени не по-рано от 07.05.2018 година. Навежда доводи, че във връзка с тази договорка ответното дружество е сключило Договор Р320411 от 19.04.2018 година с Barrow, Lane & Ballard за 100 тона белен слънчоглед тип "пекарен" на цена 600 евро и Договор № GC597 от 20.04.2018 година с T. Futter Commodities Ltd за 150 тона белен слънчоглед тип "пекарен" на цена 620 евро. Твърди, че въпреки сключения на 19.04.2018 година договор ищецът е изпълнил доставка на ответника на количества, договорени значително по-рано, за които е издадена фактура № 2987 от 24.04.2018 година. Освен това ищецът бил договорил продажбата на белен слънчоглед с Barrow, Lane & Ballard. Посочва, че поради пълно неизпълнение на договора от 19.04.2018 година, ответникът е приел от една страна, че на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД, доколкото ищецът не е изпълнил задължението си, отказва да изпълни също задължението си, докато ищецът не изпълни своето, а от друга - че са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 323 ТЗ за разваляне на договора и без даде срок. Твърди, че на основание вземането си за обезщетение за неизпълнение и на основание чл. 104 ЗЗД ответникът е извършил компенсаторно изявление на 05.07.2018 година със своето задължение по фактури № 2987 и 3015, като считано от тази дата вземанията не са лихвоносни. Посочва, че поради неизпълнение на договора от 19.04.2018 година за доставка на 250.00 тона белен слънчоглед тип "пекарен" с цена на тон 550 евро, ищцовото дружество дължи на ответника обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи в размер на 31 430.45 лева. Развива съображения, че ищецът е продал другиму договорените 250 тона слънчоглед, като по този начин е лишил ответника от икономическа изгода, а от друга, че поради неизпълнението ответникът е претърпял загуби поради необходимостта от извършване на заместващи покупки при по-неизгодни условия за изпълнение на доставки от страна на ответника договорени още през есента на 2017 и началото на 2018 година. Отделно от това предявява възражение за прихващане, като отново навежда доводи, че поради неизпълнението на договора от 19.04.2018 година за доставка на 250 тона белен слънчоглед тип пекарен на цена за тон 550 евро, ищецът дължи на ответното дружество сумата в размер на 31 430.45 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на 5 320.45 лева и претърпени загуби в размер на 26 110.00 лева. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства, се установява, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения по сключени между тях договори за продажба и доставка на стоки, обективирани във Фактура № 0000002986 от 24.04.2018 година; Фактура № 0000002987 3 от 24.04.2018 година и Фактура № 0000003015 от 10.05.2018 година.

По делото са представени процесните Фактура № 0000002986 от 24.04.2018 година; Фактура № 0000002987 от 24.04.2018 година и Фактура № 0000003015 от 10.05.2018 година /л. 7-9 от т.д. № 345/2020 година на Окръжен съд - Русе/ с доставчик „Приста Комерс” ООД и получател „Джи Си Дженерал Комодитис” ООД, като в тях са посочени както основанието, така и съответните суми за плащане. Страните по делото не оспорват, че посочените в тях количества слънчоглед – чипс, съответно – пекарен тип, са доставени от ищцовото на ответното дружество - обстоятелство, което се установява и от приложените Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 година;

Товарителница серия В, № 483562 от 24.04.2018 година; Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 година; Експедиционна бележка № 160886 от 24.04.2018 година; Товарителница серия А, № 001352 от 24.04.2018 година; Товарителница серия В, № 0227099 от 10.05.2018 година; Експедиционна бележка № 161012 от 10.05.2018 година /л. 29-33 от т.д. № 345/2020 година на РОС/.

Не е спорно по делото, а и видно от представените: Извлечение от движение по сметка "Приста Комерс" ООД в "Д Банк" АД - 6 стр.; Извлечение от движение по сметка "Приста Комерс" ООД в "ОББ" АД - 1 стр.; Платежни нареждания от 02.06.2020 година и от 03.07.2020 година /л. 9-17 от т.д. № 345/2020 година на РОС/, че част от сумите по така издадените фактури са заплатени от ответното на ищцовото дружество, а именно: сумата в размер на 21 944.41 лева по Фактура № 0000002986 от 24.04.2018 година; сумата в размер на 8 699.85 лева по Фактура № 0000002987 от 24.04.2018 година и сумата в размер на 4 163.96 лева по Фактура № 0000003015 от 10.05.2018 година.

Видно от приложеното по делото заверено копие на Молба за потвърждение, изх. № 278 от 09.04.2019 година, ведно с потвърждение от 11.04.2019 година /л. 18 от т.д. № 345/2020 година на РОС/, ответното дружество е потвърдило, че към 31.12.2018 година задължението му към ищеца е в размер на 67 757.37 лева.

По делото са представени и заверени копия на Оборот на сметка за периода от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година; Оборот на сметка за периода от 01.01.2019 година до 31.12.2019 година; Справка за размер на вземанията /л. 19-23 от т.д. № 345/2020 година на РОС/; Справка за дължимите суми - вземания на „Приста Комерс“ ООД от „Джи Си - Дженерал Комодитис“ ООД към 19.04.2018г., Потвърждение на продажба от 20.04.2018г. от Т. Футър Комодитис ООД, ведно с превод на български език; Търговска фактура № 4520/03.05.2018г., ведно с превод на български език;

Търговска фактура № 4523/04.05.2018г., ведно с превод на български език; Търговска фактура № 4512/21.04.2018г., ведно с превод на български език; Търговска фактура № 4509/24.04.2018г., ведно с превод на български език и Договор за покупка № Р 4

20411/19.04.2018г., ведно с превод на български език, както и Вайбър кореспонденция между * и *. /л. 9-21 и 106-111 от делото/.

В проведеното на 12.05.2021 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят О. С. П. заявява, че работи при ищеца от 2013 година, като работното му място е в офиса на дружеството в град Русе, където работи с управителя в една стая. Посочва, че по всяка една заявка към дружеството, която може да бъде направена по имейл, устно или по телефона, се прави обработка, която включва периода на доставка, проверка на наличностите, производствената програма, цените и сроковете на плащане, като това отнема около 1-2 часа. Заявява, че в крайна сметка се излиза с решение, което излиза съвместно от него и от управителя на дружеството и се вписва в производствената програма. По същия начин се е процедирало и с Дженерал Комодитис. Посочва, че на 19.04.2018 година управителят казал да огледат дали могат да изпълнят някаква поръчка на Дженерал Комодитис, но след като извършили цялостната проверка, решили, че не е разумно, тъй като нямат гарантиране на плащанията от това дружество, като управителят на Приста Комерс се обадил на управителя на ответното дружество и го уведомил за решението им, като му казал и че от този момент няма да сключват договори, а старите задължения следва да се доиздължат.