Определение № 2154 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2154 гр. София, 30.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002103714 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОЗК – Застраховане“ АД, представлявано от адв. К.

Т., срещу постановеното в производство по чл. 226 КЗ /отм./ въззивно решение № 110 от 27.03.2023 г. по в. т. д. № 543/ 2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Застрахователното дружество не е доволно от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решението от 15.02.2022 г. по т. д. № 11/2020 г. на Смолянския окръжен съд и същото се осъжда да заплати на А. Ж. К. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на М. М. Д., настъпила при ПТП на 17.09.2015 г., за разликата над сумата от 5 000 лв. до присъдените 50 000 лв., ведно със законната лихва считано от 07.02.2017 г.

С оглед така очертания предмет на обжалване, настоящата инстанция намира, че по правопораждащите отговорността на застрахователя факти въззивното решение не се оспорва и е влязло в сила. Спорен остава размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата А. К. неимуществени вреди вследствие загубата на нейния дядо. За да приеме, че същата е материално легитимирана да претендира обезщетение, въззивният съд е взел предвид показанията на свидетелите Р. А. и М. К., които приема за подробни, последователни и логични. Свидетелят А. познавал А. от 15 години, като живеел на съпружески начала с нейната майка. Същата не познавала баща си, той не се интересувал от нея и не плащал издръжка. А. е била отгледана в къщата на баба си и дядо си /именно починалия при ПТП М./. По тази причина, според него, ищцата възприемала дядо си като бащниска фигура , обичала го и била привързана към него. Новината за неговата внезапна 1 смърт е понесла много тежко ,наложила се и медицинка помощ . Тези показания според съдебния състав напълно се потвърждавали и от казаното от свидетелката К., а именно, че А. не е познавала рождения си баща, а е чувствала дядо си М. като такъв – с него били много близки, той я отгледал с много грижи и бащинска любов. След смъртта му ищцата изпаднала в шок, психическото състояние се влошило, била силно разстроена, получила пристъпи на световъртеж и объркване, като даже се наложило да бъде приета в болница в С.. Достоверността на тези показания съдът отбелязва в мотивите си, че се потвърждава и от представената медицинска документация за болничен престой в МБАЛ „Д-р Б. Ш.“, [населено място].

При анализа на така събрания доказателствен материал, съдебният състав е възприел извода за това, че ищцата е имала изградена от най-ранна възраст трайна и дълбока емоционална връзка с покойния си дядо. Именно в него тя откривала бащината фигура, доколкото биологичният баща не присъствал в живота . Според мотивите на съда, установените психически болки и страдания дават основание за присъждане на определената сума от 50 000 лв., която се явява справедлив техен еквивалент. Като допълнителен аргумент е отчетен и фактът, че към датата на инцидента ищцата е била само на 16 години, на която възраст психиката ѝ е била крехка и неукрепнала.

Според касатора така постановеното решение е необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на претенцията за размера над сумата от 5 000 лв. В изложение към жалбата поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материално- и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първата група от поставените въпроси касае правомощията на въззивната инстанция при приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост – съществува ли законова презумпция за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица /дядо, родител и т. н./, която да изключва задължението за доказване на съдържанието на съответната връзка; относно задължението на съда да определи справедливо по размер обезщетение, като за целта обсъди всички релевантни за формирането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД факти и обстоятелства и посочи значението им; кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение; при формиране на изводи относно размера на обезщетението, длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки и страдания и емоционалните преживявания, както и да изложи съображенията си по тях в мотивите към съдебното решение; освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти; при формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и 2 близкия, който търси обезщетение, съответно с икономическата обстановка в страната към датата на увреждането.

По отношение на така формулираните въпроси не се обосновава поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са разрешени в противоречие, а в пълно съответствие с относимата задължителна тълкувателна и каузална практика на Върховния касационен съд.

Съгласно приетото в ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая по делото е прието за установено наличието именно на такива житейски обстоятелства по смисъла на дадените в ТР разяснения, които са станали причина между починалия и ищцата да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди – прието е, че починалият изцяло е заел ролята на баща и възпитател по отношение на ищцата, както и че последната е развила изключително силни, трайни и близки емоционални връзки с него. Имало е несъмнени доказателства, че смъртта на М. е оставила съществен отпечатък върху психиката и емоционалното състояние на неговата внучка. В този смисъл, правните изводи на съда по предмета на спора кореспондират напълно с приетото по фактите,както и с гореизложените задължителни указания относно приложението на закона.

Не може да се приеме, че са нарушени зададените принципни механизми с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД /така напр. решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 157 от 28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о., а както и цитираните от касаторите решение № 252 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 60225/2016 г., ІV г. о., решение № 94 от 18.07.2019 г. по т. д.

№ 3030/2018 г., ІІ т. о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г., І т. о. и др./.

Въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, следва да приложи собствено критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и да мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства. Конкретните факти следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено с така установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства относно естеството и характера на отношенията между починалия и ищцата, емоционалните и психическите преживявания вследствие на загубата. Точно и ясно са изложени съображенията на съдебния състав относно оценката на събраните доказателства по 3 отношение на всеки един от правнорелевантните факти, както и е мотивирано значението им за определяне конкретния размер на дължимите вреди.

Оплакванията на касатора за съществуващи противоречия в свидетелските показания, както и за това, че не били достатъчно ясни, конкретни и последователни, са доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да мотивират поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото следва да се изтъкне и по отношение оплакванията за неправилен анализ на представената по делото медицинска документация, както и за това, че констатацията за тежко психическо преживяване на инцидента не можел да се установява без помощта на психиатър или психолог.Относно задължението на съда да съобрази размера на обезщетението с икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, въпросът е абстрактно формулиран. За пълнота следва да се отбележи , че притивно на поддържаното от застрахователя , в хипотезата на загуба на отглеждащ родител, за настъпили увреждания към 2015 г., съдебната практика на ВКС засвидетелства присъждане на обезщетения в размери,значително надвишаващи присъдената сума .

В изложението си касаторът поддържа още да е нарушена трайната и задължителна практика на касационната инстанция по въпроса относно задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички доказателства, данни по делото и доводи на страните, както и да изложи конкретни съображения във връзка с тях. Въпросът се повдига в контекста на оплакванията за липса на мотиви по отношение доводите на застрахователното дружество за противоречия в свидетелските показания, необсъждане на представените удостоверения за промени в постоянен и настоящ адрес на ищцата, както и липсата на конкретни съображения относно причинно-следствената връзка между смъртта на М. и хоспитализацията на ищцата. След преценка настоящият състав намира следното:

В обжалваното решение съдебният състав изрично е посочил, че не се установяват противоречия в свидетелските показания. Отчетено е, че свидетелят А. има близки отношения с майката на ищцата /живее с нея на съпружески начала/, в което качество от своя страна разполага с непосредствени наблюдения върху живота на А. и отношенията с дядо за период от 15 години назад. Изтъкнато е, че показанията му са подробни, както и че се припокриват напълно с тези на свидетелката К.. Последната е прието, че също разполага с непосредствени впечатления. В подкрепа на тяхната достоверност, а именно, че ищцата е изпаднала в шок и тежко е понесла загубата, съдът се е позовал и на представената медицинска документация за прием на А. в болница през декември 2015 г., поради констатирани епилептични пристъпи, датирани от един месец преди постъпване в отделението /или малко след смъртта на М./. С това съдът е изпълнил задължението си за обсъждане доводите на въззивника /сега касатор/, в това число и за мотивирана преценка на събраните гласни доказателства съобразно правилото на чл. 172 ГПК. Няма противоречие с цитираните решения на ВКС № 93 от 27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г., I т. о. и решение № 22 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2644/2018 г., IV г. о. по въпросите: следва ли при преценка на свидетелските показания, съдът да вземе предвид и начина, по който свидетелят е узнал за тези факти, както и способността и желанието на свидетеля вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизвежда в показанията си; следва ли съдът да кредитира 4 свидетелски показания, когато липсват данни за непосредствени впечатления на свидетеля относно фактите, за които свидетелства. В случая съдът е съобразил данните относно заинтересоваността на свидетелите, връзката им със страната, която ги е довела, както и начина, по който са възприели своите впечатления. Не са констатирани обстоятелства, които да навеждат за недобросъвестно излагане на фактите или липса на способност същите да бъдат правилно възприети и възпроизведени Фактически констатации, каквито не са направени от съда, не могат да обосноват относимост на поставените въпроси .