Решение № 114 от 17.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. С., 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова в присъствието на прокурора Р. П. М. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600340 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 8/22.02.2023 г., постановена по НОХД № 683/2022 г. по описа на РС – И., пети наказателен състав, е признал подсъдимия А. Ж. Д. за ВИНОВЕН в това, че: На 04.04.2022 г., около 19,15 часа в гр.И., обл.Софийска, на път ПП - I - 8 е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 21-0274-000157/20.09.2021 г., издадена от началника на РУ на МВР – И., поради което и на осн. чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК го е признал за виновен и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лв. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години.

Срещу постановената присъда по НОХД № 683/2022 г. по описа на РС 1

– И. е постъпила въззивна жалба от адв. Б. П., защитник на подс. А. Д.. В жалбата се излагат аргументи, че съдебният акт е неправилен и неооснован, постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подсъдимият е виновен основавайки се на изключително противоречив и взаимноизключващ се доказателствен материал. Адв. П. излага още аргументи, че наложеното наказание е несправедливо и несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца.

Защитникът намира, че неправилно съдът не е приложил по отношение на подзащитния му разпоредбата на чл. 78 А от НК, въпреки че са били налице предпоставките за това. С жалбата се иска въззивният съд на осн. чл.336, ал.1, т.3 от НПК да се произнесе с нова присъда, като отмени обжалваната първоинстанционна присъда и да признае подс. А. Д. за невиновен. Прави се алтернативно искане съдът да измени присъдата, като освободи подс. А. Д. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.78 А от НК. Формулирано е и трето алтернативно искане въззивният съд да измени атакуваната присъда в частта относно вида на наложеното наказание, като определи на подс. Д. наказание при условията на чл.55, ал.2, т.2, б. „б“ от НК, а именно да замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ за срок от шест месеца, включващо двете задължителни пробационни мерки. С жалбата се излага и четвърто алтернативно искане, като адв. П. иска на осн. чл.335, ал.2 от НПК ОС – С. да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на първата инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, без същите да са индивидуализирани.

По делото е постъпило допълнително изложение от адв. П. след изготвяне и запознаване с мотивите по делото. В тях защитникът излага становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а само избирателно и то позовавайки се на доказателствата, които подкрепят единствено обвинителната теза. В допълнението към въззивната жалба адв. П. развива доводите си за приложимост на процедурата по чл.78 А от НК по отношение на подзащитния му, като иска въззивният съд да замени наказателната му отговорност и му наложи административно наказание – глоба. Защитникът доразвива доводите си и защо намира, че съдът неправилно е определил наказанието на 2 подзащитния му при условията на чл.54 от НК, като би следвало да стори съобразявайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.

В съдебно заседание представителят на СОП – прокурор М. излага аргументи за неоснователност на депозираната от подс. А. Д. и неговия защитник жалба. Моли съда да потвърди присъдата, тъй като същата е законосъобразна, правилна и обоснована.

Адв. П. поддържа депозираната жалба и допълнението към нея, като моли съда дасе съобрази с исканията направени в тях.

Подс. А. Д. в последната си дума иска съдът да приложи разпоредбата на чл.78А от НК и да му наложи административно наказание – глоба.

Софийски окръжен съд след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установена следната фактическа обстановка, която съответства на приетото в мотивите на атакуваната присъда, постановена от Районен съд – И.:

Подсъдимият А. Ж. Д. е роден на 25.04.2000 г. в гр.И., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, с адрес по местоживеене: гр.И., ул.“*****“ №9.

Със заповед № 21-0274-000157/20.09.2021 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП (ЗППАМ №№21-0274-000157/20.09.2021 г.), издадена от началника на РУ – И. на подс.

А. Д. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца“. Заповедта е връчена лично на подсъдимия на 28.09.2021 г., когато и фактически е било отнето и свидетелството му за управление на МПС. Административният акт не бил обжалван от подсъдимия и влязъл в сила, както правилно е констатирал първоинстанционния съд на 13.10.2021 г.

С Решение № 3/09.01.2020 г., постановено по НАХД № 682/2019 г. по описа на РС – И., влязло в сила на 27.01.2020 г. подс. А. Д. е бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и на осн. чл.78А от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С оглед принудителното събиране на вземането - наложеното по НАХД № 682/2019 г.

3 административно наказание – глоба било образувано изпълнително дело №30/2020 г. по описа на СИС при РС – И.. В хода на производството по искане на взискателя – РС – И., държавният съдебен изпълнител е предприел действия по изпълнението, като на 10.02.2021 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на подс. А. Д., а на 21.07.2022 г. е наложил запор върху МПС с рег. № ******, собственост на подсъдимия. На 18.10.2022 г. подс. Д. е изпълнил наказането „глоба“, като извършил плащане на 1000 лева по НАХД № 682/2019 г. по описа на РС – И.. С оглед на постъпилото плащане ДСИ при РС – И. прекратил изпълнителното производство по изп. Дело №30/2020 г. по описа на СИС при РС – И..

На 04.04.2022 г. свидетелите М. Г. и В. В. – полицейски служители при РУ – И. се намирали в гр. И. и изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт. Около 19,15 часа те се намирали със служебния си автомобил в района на първоклА. път I-8, Околовръстен път на гр. И., където спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *******, който се движел в посока от гр.Костенец към гр.С..

Полицейските служители установили, че автомобилът бил управляван от подс. А. Ж. Д., който след поискване от тяхна страна, не им представил свидетелство за правоуправление на МПС. Служители на реда извършили справка в АИС на МВР, от която станало ясно, че подсъдимият управлява МПС в срока на наложената му със ЗППАМ №№21-0274-000157/20.09.2021 г. административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. С оглед на така констатираното свид. В. В., в присъствието на колегата си свид. М. Г., съставил акт за установяване на административно нарушение на подсъдимия серия GA №569079/04.04.2022 г. за извършено нарушение на чл.150 А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на подсъдимия и подписан от него без да направи възражения. При извършената проверка в информационната система станало ясно още, че автомобилът, който управлявал подс. А. Д. - „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ******* е бил спрян от движение, поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“, поради което се водел, че не е регистриран по надлежния ред. С оглед на така констатираното обстоятелство на подс. Д. бил съставен и друг акт за установяване на административно нарушение серия GA №569080/04.04.2022 г. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред по ЗДвП.

4

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства по делото, без да извършва каквито и да било процесуални нарушения. Контролираният съд е извършил задълбочен и пълен доказателствен анализ, вследствие на който е достигнал до правилния и законосъобразен извод за наличието на доказателства, както за авторството на извършеното от подс. А. Д. деяние с правна квалификация чл.343 в, ал.3 от НК, така и за датата и мястото на неговото извършване и за наличието на останалите обективни и субективни признаци на престъплението. Следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите В. В. и М. Г. от досъдебното производство са били прочетени от съда по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, но тук не е приложима забраната на чл.281, ал.8 от НПК, тъй като осъдителната присъда на първоинстанционния съд, респ. решението на въззивния съд, не се основава само на тези доказателства. Присъдата се основава и на писмените доказателства, подробно индивидуализирани от първоинстнационния съд, а именно АУАН серия GA №569080/04.04.2022 г.

(л.11 от ДП), АУАН серия GA №569079/04.04.2022 г. (л.12 от ДП), заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0274000157/20.09.2021 г., справка за нарушител/водач изх.№ УРИ 274 р6157/08.04.2022 т. по описа на ОД МВР – С., РУ – И. (л.16-18 от ДП и л.42-44 от ДП), които са в корелация с показанията на посочените по-горе свидетели, дадени в ход на досъдебното производство. Също така свидетелите В. В. и М.

Г. в показанията си от досъдебното производство описват ситуацията, като техните показания са прочетени с оглед най-вече на липсата на спомен предвид изминалия период от време, а и естеството на извършваната от тях ежедневна дейност по проверка на различни граждани за спазване на правилата за движение.

Първоинстанционният съд правилно е изградил вътрешното си убеждание по отношение виновността на подс. Д. и въз основа на останалите писмени доказателства, а именносправка за съдимост, справка за МПС, служебна промяна на регистрацията на МПС, справка за лице от АИС – БДС, справка от „Гаранционен фонд“, декларация за семейно и материално положение и състояние.

Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд правилно е достигнал до извода, че подсъдимият с поведението си на 04.04.2022 г. е 5 осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на посочената дата, около 19,15 часа, в гр.И., обл.Софийска, на път ПП - I - 8 е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №21-0274-000157/20.09.2021 г., издадена от началника на РУ на МВР – И..

Подсъдимият А. Д. е извършил деянието при условията на пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието че управлява МПС, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 18 месеца, наложена със ЗППАМ № 21-0274-000157/20.09.2021 г.

Същият е предвиждал общественоопасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване.

При проверка на присъдата в частта й относно определяне на наказанието за престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, за което подс. А. Д. е бил признат за виновен, настоящата инстанция установи, че първостепенният съд е наложил минималния размер на предвиденото наказание от три месеца „лишаване от свобода“, както и минималния размер на наказанието „глоба“ от 200 лева. Съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на това наказание за срок от три години. Правилна и съобразена със закона е констатацията на съда, че по отношение отговорността на подс. Д. не са налице както многобройни, така и изключително смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо вината на подс. Д. обстоятелство младата му възраст. Към така констатираното обстоятелство следва да бъде прибавено и чистото му съдебно минало, тъй като макар и да е прилагана разпоредбата на чл.78 А от НК, същият е неосъждан, тъй като наказателната му отговорност е заменена с административна такава.