Решение № 184 от 18.10.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Решение № 184 от 18.10.2024 г., по нахд № 333/2022 г. по описа на РС - Разлог.

С Постановление за освобождаване от нак. отговорност с налагане на адм. наказание, на РПБ., ТО-Р., е внесено в съда предложение, обвиняемия Т.Х.Д., ЕГН*, роден на *, в г.Р., о.Б., с адрес: г.Р., о.Б., у.„Ч.р.”№84, в.А, българин, български гражданин, женен, средно образование, управител на „Т.“ООД-Р., неосъждан, да бъде освободен от нак. отговорност с налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.192а, ал.1 от НК, затова че:

На 17.02.2022 г., като управител на „Т.“ООД-Р., в търг. обект - склад на едро в г.Р., о.Б., у.

„И.М.“№64, без надлежно разрешение издадено от Д„ИТ“-Б., съгласно чл.303, ал.3 от КТ („Лицата от 16 до 18 г. се приемат на работа с разрешение наИТ за всеки отделен случай."), приел на работа лице, ненавършило 18-год. възраст, а именно - Б.А.Б., 17-годишен, от г.Р., о.Б.

В СЗ пред РС-Рг, РП-Б., ТО-Р., поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на съд. следствие доказателства, безспорно е установено че обвиняемия е извършил деянието за което е повдигнато обвинение. Анализирайки събраните в хода на производството гласни доказателства посочва, че по отношение показанията на свидетелите, които са служители в дружеството управлявано от обвиняемия следва да бъде отчетена тяхната заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това същите са еднопосочни относно факта, че няма как външен човек да влезе в базата на „Т.“ и да започне работа. Като незаинтересовани и безпристрастни посочва показанията на служителите на ДИТ-Б. – св. И. и Ч., които безспорно установяват, че към датата на извършваната от тях проверка Б. фактически е изпълнявал трудова дейност. По отношение показанията на Б. пледира да бъде отчетено явното противоречие м/у дадените показания в хода на съд. следствие и тези пред орган на ДП, като за достоверни следва да бъдат приети дадените такива в преходаната процесуална фаза. Представителят на държавното обвинение посочва, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за освобождаване на обвиняемия Д. от нак. отговорност, като му бъде наложена глоба по реда на чл.78а от НК. Отчитайки добрите характеристични данни на обвиняемия, пледира да бъде наложено адм. наказание глоба в предвидения в закона минимален размер.

Защитникът на обвиняемия, в хода на съдебните прения оспорва повдигнатото обвинение, като счита същото за недоказано. Заявява че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че към датата на която Б. е постъпил на работа, обвиняемия не се е намирал на територията на управлявания от него цех. Счита, че не е подкрепено с абсолютно никакви доказателства твърдението на обвинението, че Т.Д. е приел и едва ли не е определил раб. място, раб. време и задължения на Б.Б. Оспорва факта да е бил провеждан разговор м/у Б. и обвиняемия, с уговорката първият да започне работа на обекта. Според защитата липсвали каквито и да е било уговорки във въпросното време и място с лицето Б. кога да отиде, какво да работи, с какво работно време като договор не е бил подписван. Едновременно с това посочва, че лицето Б. към инкриминираната дата е бил с 4 месеца по-малък от навършване на пълнолетие, но вече е бил женен с дете, а към момента даже и разведен. Предвид посоченото, пледира обвиняемия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Ако обаче съдът счете, че макар и индиректно, Д. не е упражнил контрол за това кой влиза и кой излиза, то това негово поведение сочи на абсолютна маловажност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

В хода на съд. следствие обвиняемия дава обяснения като завява, че познава лицето Б. от дълги години. При него идвали такива момчета от махалата, на които помагал. Такава била и ситуацията с Б. като даже не знаел на колко години е. Той му казал, че иска да работи, защото има жена и дете. Отговорил му, че ще опита нещо да му помогне и това бил целия 1 разговор м/у тях. По времето посочено в ОА, обвиняемият твърди че се намирал в Г. Лицето отишло в единя цех и казал, че е говорил с него. Едва впоследствие твърди, че това му станало известно. Според обвиняемия, Б. нямал качествата да работи в цеха за колбаси, защото бил неграмотен.

В последната си дума обвиняемия моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т.Х.Д., ЕГН*, роден на *, в г.Р., о.Б., с адрес: г.Р., о.Б., у.„Ч.р.”№84, в.А, българин, български гражданин, женен, средно образование, управител на „Т.“ООД-Р.

Управляваното от обвиняемия дружество „Т.“ООД има регистриран търг. обект – склад на едро за хранителни стоки, в г.Р., у.„И.М.“№64.

Към 17.02.2022 г. свидетелят Б.Б. не е бил навършил 18-год. възраст, като на посочената дата бил навършил 17 години.

На неустановена дата в началото на м.02., свидетелят Б. провел разговор с обвиняемия, за когото знаел, че ръководи дейността в склада за хранителни стоки на горепосочения адрес.

Поискал да го наеме на работа като общ работник. Д. се съгласил като му обяснил какво е работното време на цеха, заплащане, конкретен цех, където да започне трудова дейност.

Впоследствие помежду им бил проведен телефонен разговор, в който Д. му казал, въпреки че отсъства от склада, да отиде на работа на 17.02.2022 г.

Пристигайки в склада на 17.02.2022 г., Б. се представил като казал, че е говорил с Т.Д. да започне работа. Бил посрещнат от свидетелката Ч. – дългогодишен служител в „Т.“ООД, която го запознала в детайли с трудовите му задължения.

На същия ден – 17.02.2022 г., по повод постъпил сигнал в Д„ИТ“-Б., че в „Т.“ООД работят лица без трудови договори и непълнолетни лица, била извършена проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на стопанисвания от обвиняемия обект от страна на свидетелите Б.И. и А.А.-Ч. Проверката била извършена около 10.40 часа, като в склада бил установен непълнолетния Б. Б., който извършвал труд. дейност като общ работник. Служителите на ДИТ-Б. предоставили на Б- бланка на декларация по образец, която същият попълнил собственоръчно като отразил – работодател, раб. време, трудово възнаграждение и положил подпис.

На управляващия „Т.“ООД от страна на служителите на ДИТ-Б. е връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, за явяване в ДИТ-Б. за извършване на проверка по документи.

За резултатите от извършената проверка е изготвен протокол за извършена проверка №* от 07.03.2022 г., в който под т.8 е отразено, че „Т.“ООД в качеството си на работодател, е допуснал на 17.02.2022 г. около 10.40 минути в експлоатирания от него обект, в качеството си на работодател, лицето Б.А.Б. да извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „общ работник“, без предварително разрешение от ИТ.

От приложената справка от база данни на ИА ГИТ, е видно че няма подадени заявления от страна на „Т.“ООД за разрешения за работа на лице, ненавършили 18 години в периода 01.01.2022 г. до 07.03.2022 г.

За така установеното нарушение от страна на свидетелката Б.И. в присъствието на свидетелката А., е съставен АУАН №*/07.03.2022 г.

От страна на Директора на Д„ИТ“-Б. е изпратено писмо до РП-Б., с което преписката е изпратена по компетентност с оглед преценката за наличие на данни за състав на престъпление по чл.192а от НК.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, от обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, дадени в хода на съд. следствие.

По делото са събрани 2 групи свидетелски показания.

Първата група свидетелски показания са показанията на свидетелите Р.Х., Р.Ч., Н.С., Е.И., Р.Х., М.Ч., Р.П., П.Н. и П.Д. – служители в представляваното от обвиняемия дружество 2

„Т.“ООД. Същите са еднопосочни относно обстоятелството, че управляваното от Д. дружество стопанисва процесния обект, представляващ склад за хранителни стоки. Същият се състои от 3 цеха, както и относно факта, че не се е случвало някое лице да започне работа в склада без знанието на Т.Д.. Единствено Т.Д. преценявал кой да изпълнява трудови задължения в това дружество, както и че той се занимавал с оформянето на труд. договори.

Посочват като раб. време на склада от 06.30 часа до 15.00 часа. В своите показания свидетелката Ч. сочи, че работи в „Т.“ООД от 10 -11 години. Сочи, че работи в цеха за колбаси. Един ден при нея дошъл Б., който й казал, че е говорил с шефа да започне работа.

Посочва, че тя е тази която обучава новодошлите служители. Показала на Б. какво да работи в този ден. С шефа били говорили, че трябва да се назначи човек в склада. В своите показания свидетеля Ч. също сочи, че Б. е работел в цеха за колбаси.

В обсъжданите части съдът кредитира напълно показанията на първата група свидетелски показания като взаимно допълващи се и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ч. в частта, в която същата твърди, че към датата на проверката Б. не е работел на обекта, а само се запознавал с труд. задължения. В тази част показанията на свид. Ч. противоречат на установеното от свидетелите И. и А.-Ч. – служители на ДИТ-Б., относно извършваните от Б. трудови функции към момента на проверката. Като нелогични и противоречещи на обясненията на самия обвиняем съдът не кредитира показанията на Ч. и относно твърдението й, че започването на работа от страна на Б. не е било съгласувано със обвиняемия Д.

На самостоятелен анализ следва да бъдат подложени показанията на свидетеля Б. дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Съдът кредитира напълно дадените показания в хода на ДП от страна на свидетеля относно факта, че няколко дни преди проверката от ДИТ-Б., е разговарял с Т.Д. – управител на базата, като този разговор е проведен в офиса на фирмата. Уговорката им била да започне работа при него. Д. му казал, че иска да го види един ден как работи, за да прецени дали ще го вземе на работа. Договорили заплата, раб. време от 06.30 до 15.00 часа. Три или 4 дни след този разговор, свидетеля отишъл в базата на „Т.“ и казал, че Т.Д. го е назначил на работа. Един мъж му казал какво да работи. Трябвало да изпълнява заявки. Тогава на място дошла проверка. Попитали го какво работи и той им отговорил, че товари. Дали му декларация, която попълнил лично. Посочва, че този ден Д. не бил там, защото бил в Г. За да отиде същия ден на работа в склада твърди, че разговарял по телефона с Т.Д., който казал да отиде там. Посочените свидетелски показания в обсъжданите части са логични и последователни като следва да бъде отчетено, че са дадени във време по-близко към датата на инкриминираното деяние. Същото не може да бъде споделено по отношение показанията на свидетеля Б. дадени в хода на съд. следствие в частта, в която твърди, че нещо се объркал и отишъл на работа един ден по-рано. Както и относно твърденията му, че не са се срещали лично, а са говорили само по телефона. В тази част показанията на свидетеля Б. освен, че противоречат на тези дадени в хода на ДП, но са лишени и от всякаква логика касаещо твърдяното объркване на свидетеля с един ден относно датата, на която е следвало да отиде на работа.

Съдът кредитира напълно втората група свидетелски показания, дадени от свидетелките Б.И. и А.А. отчитайки, че същите са дадени от лица, които са изпълнявали служ. си задължения по отношение на които няма данни да са заинтересовани от изхода на делото. От техните показания се установи, че на 17.02.2022 г. около 10.30 часа извършили проверка по раб. места на склад за хранителни стоки, в г.Р. и стопанисван от „Т.“ООД. В хода на проверката раздали декларации на лицата извършващи трудова дейност в обекта. Такава декларация била предоставена и на Б.Б., който се намирал в обекта и зареждал хладилна витрина. В декларацията лицето собственоръчно отразило раб. време, раб. място, трудово възнаграждение и заемана длъжност. Установили, че лицето е непълнолетно като след направена справка в ИС на ИА ГИД било видно, че дружеството „Т.“ООД, в качеството си 3 на работодател, не е подавал искане за разрешение на работа на непълнолетното лице.