Определение № 2346 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2346 гр. София, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Зорница Гладилова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500967 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 11281/25.04.2025г от М. К. Ц., чрез адв.Г.К. от САК, по чл.248 ГПК, с искане за изменение на решение № 293/17.03.2025г, постановено по делото, в частта за разноските. Претендира да се намали определеното адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1/9.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от 4.11.2022г, както и съобразно Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022г от 25.01.2024г. Сочи, че с определянето на допълнително адвокатско възнаграждение върху пълния размер на отхвърления частичен иск, общият размер на възнаграждението за процесуално представителство пред първата инстанция възлиза на 3 179.63лв. с ДДС, което е над минимума по Наредба №1 към момента на подаване на исковата молба по актуалната редакция от 31.07.2020г, ДВ бр.68. Излага доводи, че делото не е с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание и не са събирани доказателства.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение 293/17.03.2025г, постановено по в.гр.д.№ 967/2024г по описа на САС, е осъдена М. К. Ц., с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 32.16лв. за разноски за държавна такса, и сумата от 3189.60лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1738.63лв. за допълнително адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

С определение № 50015/16.02.2024 година, постановено по т.д.№ 1908 по описа за 2022 на ВКС, се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и 1 количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При определяне на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил изхода на спора пред въззивната инстанция, уважил е направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, и е присъдил адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция при съобразяване на извършените процесуални действия и допълнително за пред първата инстанция. При отчитане на цитираната съдебна практика на ВКС и ЕС не са налице основания за изменение на присъдените разноски.

По изложените съображения съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11281/25.04.2025г от М. К. Ц., чрез адв.Г.К. от САК, по чл.248 ГПК, с искане за изменение на решение № 293/17.03.2025г, по в.гр.д.№ 967/2024г. в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2