Решение № 9 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. П., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330204831 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

778821F752792/15.07.2024г., издадено от **** на ТД на НАП гр. П., в частта, с което на „К П“ ЕООД, на основание чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева по т.1 от НП за нарушение на чл. 182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Дружеството - жалбоподател „К П“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез **** – адв. Й., моли съда да отмени обжалваното НП в т.1 от него, като незаконосъобразно, излагайки доводи за маловажност на случая и прекомерност на наложената санкция. Претендира разноски.

В останалата част от НП, по отношение на нарушенията по чл. 182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС, визирани в т.2 и т.3 от НП, наказващият орган е приложил чл.28 от ЗАНН и е освободил жалбоподателя от административнонаказателна отговорност, не се оспорват от последния, поради което процесното НП в тази част се счита за влязло в сила.

Въззиваемата страна, **** на ТД на НАП гр. П., действаща чрез **** **** М. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Претендира разноски. При условията на евентуалност желае редуцирането на претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

П.ският районен съд, след което се запозна с доказателства по делото и се взе предвид доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е 1 подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и в НП са били приети за извършени от „К П“ ЕООД три отделни административни нарушенията при тези фактически параметри:

„К П“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактури за доставка на оборотни опаковки - контейнери от „Е К ЕООД, ЕИК 130287500, по които е ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72 ал. 2 от ЗДДС, „К П“ ЕООД не е отразило в дневника си за покупките, издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в законоустановения срок - от 01.03.2023г. до 14.03.2023г. включително за данъчен период м. 02.2023г., през който са издадени кредитните известия, което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат - „ДДС за внасяне“ за м. 02.2023г. в по-малък размер, а именно: деклариран е резултат „ДДС за внасяне" в размер на 0.41лв., вместо следващия се резултат „ДДС за внасяне в размер на 480.41лв. при своевременно отразяване на кредитните известия.

Според писмени обяснения, предоставени от „К П“ ЕООД, кредитните известия от „Е К" ЕООД са издадени във връзка с получени контейнери, в които се доставя суровина за производството.

Съгласно представени писмени обяснения от „Е К ЕООД, последното изпраща стоката, закупена от негови клиенти в контейнери, които представляват оборотни опаковки. Всеки контейнер се фактурира отделно от стоката, закупена от клиента, като след изпращането на стоката и след изразходването на материала, клиентите връщат празните контейнери, за което се издават кредитни известия към издадените по-рано фактури за опаковки.

Фактурите за контейнери се заплащат от клиентите, само ако те пожелаят да закупят контейнерите. „К П“ ЕООД не е пожелала да закупи контейнерите и затова са издадени кредитните известия.

Въз основа на горното актосъставителят и административнонаказващият орган приели за установено, че „К П“ ЕООД“ ООД е извършило следното нарушение, а именно: не е отразило в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16005379244/10.03.2023г. за данъчен период м. 02.2023г., кредитно известие № 3000000982/10.02.2023г., издадено от „Е К ЕООД и изпратено по електронен път на 10.02.2023г„ с предмет: „контейнери 3 броя“, с данъчна основа в размер на „минус“ 1200.00лв. и ДДС - „минус“ 240.00лв. към фактура № 3000000847/09.05.2022г. с данъчна основа – 1200.00лв. и ДДС – 240.00лв., по която получателят е ползвал право на данъчен кредит през м. 05.2022г.

Кредитното известие е отразено от „К П“ ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - П. с вх. № 16005736527/14.01.2024г. за данъчен период м. 12.2023г.

Несвоевременното включване на издаденото от „Е К ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до определяне на 2 резултат в подадената от „К П“ ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 02.2023г. - „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 240.00лв.

Прието е за извършено нарушение по чл. 182 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 5 от ЗДДС на 15.03.2023г. в гр. П.;

Констатираното нарушение е открито на 03.11.2023г. с представяне на документи от „К П“ ЕООД с вх. № 70-00-10646/03.11.2023г., във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството.

Наказващият орган е установил нарушението въз основа на приложените по административно-наказателната преписка доказателства: СД с вх. № 16005379244/10.03.2023г., дневник за покупките за период м.02.2023г.; кредитно известие

№

3000000982/10.02.2023г.,

№

3000000970/01.02.2023г.,

№ 0000058713/01.02.202Зг.; фактура №

3000000847/09.05.2022г., фактура №3000000906/13.09.2022г„ фактура №0000054288/16.06.2021г., СД с вх. № 16005736527/14.01.2024г. за данъчен период м. 12.2023г. и дневник за покупките.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя - свидетелят Г. И. П., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

По отношение на показанията на свидетеля П., съдът не намира основания да не кредитира същите в цялост, доколкото същата добросъвестно потвърди изложените от него в процесния АУАН констатации. Показанията й са логични, последователни и съответни на приложените по делото писмени доказателства. Относно кредитните известия от февруари 2023г., свидетелят единствено сочи, че е изпратен имейл адрес на дружеството - жалбоподател /посочен за кореспонденция от него/ за да може да ги отрази в дневника за покупки. Не се заявяват обстоятелства, дали конкретните кредитни известия са получени от жалбоподателя и дали са изследвани тези обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по административната преписка оправомощителна заповед № ЗЦУ-384/ 27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка, Съдът намира, че процесното наказателно постановление, в частта по т.1, следва да бъде отменено, поради недоказване на всички съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в себе си не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от адресата и данъчнозадълженото лице. Този извод следва от изричния текст на горецитираната разпоредба според който „регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени“. При тълкуване на разпоредбата, с оглед цялостното й съдържание, се формира извод, че това изискване се отнася единствено до кредитните известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на издаването им, като в противен случай би се стигнало до обективно невъзможно за изпълнение задължение.

3

Безспорно установено положение е, че отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна и за нейното ангажиране не е необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на служител на ЮЛ. Посоченото, обаче не отменя базисното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване на административния състав. Отразяването на кредитните известия в месеца на издаването им е общото правило и желаното развитие на данъчните отношения. Поради изложеното в случай, че кредитното известие е получено в месеца на издаването му, данъчнозадълженото лице следва безусловно да го отрази в дневника за покупки за същия месец, като всякакви причини от вътрешно организационно естество за забавата са ирелевантни и не могат да възпрепятстват ангажирането на обективната и безвиновна отговорност на юридическото лице. В случай, че кредитното известие е получено, обаче в месец последващ неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ документ в справката декларация и дневника за покупки, която грешка се поправя по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС чрез включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за месеца, в който грешката е установена, което означава, че в случай на кредитни известия получени по-късно от месеца на издаването им, корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му, доколкото именно тогава се явява открита „грешката“. От гореизложеното следва, че момента на реалното получаване на кредитното известие е от значение не само като елемент от фактическия състав за съставомерност на деянието като нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС, но и за определяне по кой ред следва да бъде отразено кредитното известиепо реда на чл. 124, ал. 5 ЗДДС или по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС. В смисъла, че реалното получаване на кредитното известие е елемент от фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е и трайно установената практика на Върховен административен съд, обективирана в редица актове включително Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. дело № 8391/2020 г., Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 1952/2015 г., Решение № 13290 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 15523/2014 г.,Решение № 2512 от 08.03.2016 г. по адм. дело № 15565/2014 г., Решение № 16902 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 4780/2013 г., Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. дело № 4412/2014 г. В тази посока са и постановените решения на най-актуалната практика административните съдилища на различни съдебни райони: Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. а. н. д. № 128/2021 г. на Административен съд - Кърджали; Решение от 21.06.2021 г. по к. а. н. д. № 10139/2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по к. а. н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд Варна, Решение № 351 от 24.06.2020 г. по к. а. н. д. № 198/2020 г. на Административен съд - Пазарджик.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че за да бъде съставомерно деянието, посочено в т.1 от НП, следва да е несъмнено установено по делото, че процесното кредитно известие е получено в същия месец, за който е издадено.

В конкретния случай от страна на наказващия орган, но и не се описва 4 или твърди за конкретния момент нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обжалваното НП никакви факти, относно това кога е получено конкретното кредитното известие. Единствено се сочи в акта и постановлението, а и от актосъставителя П. в съдебно заседание, че кредитните известия /визирайки трите описани нарушения/ били изпратени по имейл адрес, посочен от жалбоподателя за кореспонденция. Последното определено не е достатъчно за реализиране съставът на вмененото нарушение.