Определение № 272 от 12.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Кюстендил, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева

Членове:

Николай Ал. Николов

Надя Сп. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261500600506 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341 – 345, във вр. с чл.250, ал.5, вр. с ал.1, т.2 НПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана Б. Н. С. от гр. Перник, в качеството й на частен тъжител срещу определение рег.№203 от 23.04.2026г., постановено по НЧХД№247/2026г. по описа на Районен съд-Дупница, с което е прекратено наказателното производството по делото.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на определението, като се акцентира върху развитието на производството с оценка за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Отправя се искане обжалваното определение да бъде отменено и имплицитно делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд-Кюстендил, след като обсъди доводите в частната жалба, и след като провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Жалбата е подадена извън предвидения в чл.250, ал.5, изр. последно 1

НПК седемдневен срок, но в посочения в атакувания съдебен акт 15-дневен срок, от процесуално легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава 22 НПК.

Предвид това въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като аргументите в тази насока са следните:

Производството по НЧХД №247/2026 г. по описа на Районен съдДупница е образувано по повод депозирана на 07.01.2026г. пред Районен съдПерник частна тъжба от Б. Н. С. от гр. Перник срещу С. Б. – ЧСИ с рег.№753 с район на действие Окръжен съд-Перник.

С определение №157 от 20.03.2026г., постановено по ЧНД№244/2026г. по описа на ВКС на РБ, на основание чл.43, т.3 НПК, образуваното пред Районен съд-Перник дело е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд-Дупница.

С определение от 25.03.2026г. по НЧХД№247/2026г. на тъжителя е указано в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовности на тъжбата, като подробно опише какви точно действия са извършени, респ. да опише обстоятелствата на твърдяното престъпление.

Съобщението за това е връчено на частния тъжител лично на 14.04.2026г.

В изпълнение е депозирано допълнение към тъжбата с пощенско клеймо от 21.04.2026г., т.е. в срок, но постъпило в съда на 24.04.2026г.

Едновременно с допълнението към тъжбата е депозирана молба за допускане на правна помощ по отношение на частния тъжител.

Тази молба неправилно е администрирана от първоинстанционния съд, като вместо да бъде разгледана, върху нея е поставена резолюция – к.д.

27.05.2026г.

Настоящият съд намира, че правна помощ не следва да бъде предоставяна, тъй като е налице хипотезата на чл.24, т.1 ЗПП, доколкото предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Това е така, защото правната помощ е поискана на етап от производството, при който същото е прекратено; молителят е депозирала частна жалба срещу този съдебен акт;

2 частната жалба е допусната за разглеждане в настоящото производство, като въззивният съд е длъжен да извърши цялостна проверка за правилността на процесното определение.

Междувременно, на 23.04.2026г. е постановено атакуваното определение, с което е прекратено наказателното производството по делото.

С тъжбата и допълнението към нея са инкриминирани следните обстоятелства:

- От частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Стилян Б. било образувано изп.д.

№20247530400741 срещу тъжителя по неактуален изпълнителен лист от 2016г., като по този начин срещу тъжителката и имота й били отправени закани.

- определени действия, извършени на 05.02.2026г. по време на проведен опис по изпълнителното дело.

С обжалваното определение е прието, че въпреки дадените указания нередовностите на тъжбата не са отстранени. Тъжбата не отговаряла на законовите изисквания относно наличието на реквизитите, съгласно чл.81, ал.1 НПК. При тези констатации на основание чл.24, ал.5, т.2 НПК е постановен посочения правен резултат.

Съдът неправилно е именувал съдебния си акт определение. В хипотезите по чл.250, ал.1 НПК, когато производството е образувано по тъжба на пострадалия, се постановява разпореждане, с което се прекратява наказателното производство. Това обаче не опорочава постановения акт.

Компетентността на Районен съд-Дупница да разгледа процесната тъжба произтича от определението на ВКС на РБ, постановено в изпълнение на правомощията му по закон – чл.43, т.3 НПК. В този смисъл оплакването за липса на компетентност е несъстоятелно.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал.1, т.2 НПК производството по дела от частен характер се образува по тъжба на пострадалия до съда, т. е. депозираната тъжба е онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване в производството. Предвид на тази й процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.81 НПК. В разпоредбата на чл.81, ал.1, изр.1 НПК е 3 предвидено, че тъжбата следва да съдържа и описание на обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи – дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство, ако съставлява престъпление от общ характер.

В разглеждания случай тъжбата, след нейното уточнение, покрива частично въведения стандарт, доколкото не съдържа всички необходими обстоятелства на твърдяното престъпление, за да може валидно да се извърши преценка за неговото естество.

По отношение на първоначално въведеното с тъжбата обстоятелство, а именно – образуването на конкретно изпълнително дело от посочения ЧСИ, въпреки липсата на пълната изискуема конкретика по осъществяването му (най-малкото кога е сторено), следва да се по отбележи, че само по себе си не разкрива признаци на осъществен престъпен състав, в частност този по чл.144, ал.1 НК. Образуването на дело е правно регламентирана дейност, която се осъществява от овластени лица при наличието на определени предпоставки, съответно то изначално не е и не може да съставлява „закана с престъпление“, в каквото се изразява изпълнителното деяние на посочения престъпен състав.

Обстоятелствата, свързани с това, дали действието е извършено правилно или неправилно, респ. дали служителят е бил овластен да го стори, са ирелевантни за посочената преценка. Съответно, установяването на тези обстоятелства би било от значение за реализирането на друг вид отговорност.

По отношение на останалите обстоятелства, въведени с уточнението на тъжбата, следва да се посочи, че същите представляват нови такива (извършени/осъществени след подаване на тъжбата), поради което е недопустимо да бъдат предмет на разглеждане. Няма пречка обаче същите да бъдат предмет на нова тъжба.

Поради всичко изложено, атакуваното определение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№203 от 23.04.2026г., постановено по НЧХД№247/2026г. по описа на Районен съд-Дупница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5