Определение № 503 от 20.05.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. ХАСКОВО, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500038 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от „А.“ ЕООД чрез пълномощника му адв. Д. П., против определение № 1875/17.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1079/2024 г., по описа на Районен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на „А.“ ЕООД против Г. Д. Г., И. Г. А. и А.А. И., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, че имотите, към които ЧСИ е насочило принудително изпълнение по изп. д. № 1478/2013 г. на ЧСИ Захари Запрянов:

УПИ **-*** в кв.*** по плана на с. ***, община ***, с площ от 1 365 кв. м, ведно с построената в него жилищна сграда на 2 етажа, застроена на 167.7 кв. м. и УПИ *** в кв. *** по плана на с. ***, община ***, с площ от 1 055 кв. м. не принадлежат на длъжника по изпълнително дело № 1478/2013 г. на ЧСИ Захари Запрянов, а именно - А.А. И..

Жалбоподателят изразява становище, че обжалваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен по изложените в частната жалба съображения. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на Районен съд – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия, като се укаже на съда да се произнесе по направеното искане за обезпечение на иска, както и да му се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски.

Окръжен съд Хасково, след преценка на данните по делото и доводите изложени в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по 1 същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.

По делото е установено, че е налице висящо изпълнително производство по изп. д. № 1478 на ЧСИ Захари Запрянов, с взискател Г. Д. Г., присъединен взискател на основание чл. 456 ГПК – И. Г. А., присъединен кредитор на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – Община *** и длъжник А.А. И..

Установено е също и съдържащото се в исковата молба твърдение, че по изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия – публична продан на процесните имоти, която все още не е приключила по твърдение на ищеца. С постановление на ЧСИ Запрянов, от 17.01.2024 г. по изп. д. № 1478/2013 г., е извършил разпределение на предложената от взискателя И. Г.

А. цена за обявените за публична продан и описани по-горе два имота.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Районен съд – Хасково е приел, че тъй като правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, то при вече воден процес при който е установено, че вещта не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, воденето на друго дело със същия предмет, макар и от друго трето лице е лишено от правен интерес. РС Хасково е посочил в мотивите си, че му било служебно известно, че с решение по гр. д. № 337/2023 г., по описа на РС Хасково било прието за установено по отношение на А. А.

И., че имотите, към които е насочено принудителното изпълнение по изп. Д.

№ 1478/2013 г. на ЧСИ Захари Запрянов – УПИ *** в квартал *** по плана на с. ***,, община ***, област Хасково, одобрен със Заповед № 3-284/19.08.2022 г. на кмета на общината, целият с пространство от 1 365 кв. м., ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на 2 етажа, застроена на 167,7 кв. м., при съседи на УПИ: от две страни улици, от изток – път и УПИ IX -***, от север – УПИ VII-***, от запад – УПИ VII-*** и от юг – УПИ XIX-***; както и УПИ XIX-*** в квартал *** по плана на с.***, община ***, област Хасково, одобрен със Заповед № 3-284/19.08.2022 г. на кмета на общината, целият с пространство от 1 055 кв. м., при съседи: от изток – УПИ XV-общински, от север – УПИ XVIII-***, от запад – УПИ VII-*** и от юг *** улица, не принадлежат на длъжника по изпълнително дело 1478/2013 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. Поради това съдът приел, че доколкото вече е установено, че имуществото не е на длъжника по принудителното изпълнение, то не било необходимо същото да се установява по отношение на всеки един от взискателите или други длъжници, тъй като правата на третото лице били защитени вече в този изпълнителен процес. В допълнение РС Хасково е приел, че тъй като с решение от 13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 3512/2013 г., по описа на РС Хасково, по отношение на Г. Д. Г. бил обявен за недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.10.2012 г. между А. А. И. и „А.“ ЕООД, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус Владилена Сиртова, № 079, с който А.

А. И. дарява на А.“ ЕООД своите 597/724 ид. Ч. от УПИ ***, целият с площ от 3 620 кв. м., находящ се в квартал *** по плана на с.***, общ. ***, одобрен със заповед № 84/1990 г. и заповед № 9/2002 г., било безпредметно воденето на отрицателен установителен иск, с който да се установи по отношение на същите страни, че имотът не принадлежал на А. И.. С тези мотиви съдът е 2 приел, че подадената искова молба е недопустима поради липса на правени интерес на ищеца от предявяването на иска по чл. 440 ГПК. В тази връзка и поради функционалната зависимост на особеното искане за налагане на обезпечителна мярка, направено в исковата молба също било недопустимо.

Така постановеното определение като краен резултата е правилно, по следните съображения:

Съобразно възприетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., постановено по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Прието е също, че този иск е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, като с оглед уреждането му с изрична законова разпоредба, са очертават както случаите, в които този иск може да бъде предявен, съответно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска - чл. 440, ал.1 и ал.2 ГПК.

Интерес за третото лица от предявяване на иска по чл. 440 ГПК е засягането на твърдяно от него право – на собственост, ограничено вещно право върху същата вещ, или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й, чрез предприетите изпълнителни действия. Следователно, наличието на правен интерес от предявяването на иска като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, се обуславя от вече започнало принудително изпълнение за парично вземане, по което са предприети изпълнителните действия върху определена вещ, които засягат права на третото лице, което отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. В мотивите на посоченото ТР, е прието, че поначало правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.

Крайната цел на иска по чл. 440 ГПК следователно е, при уважаването му да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността за насочване на принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.

Страни в производството по иска по чл. 440 ГПК са третото лице като ищец и страните в изпълнителното производство – взискател и длъжник, като 3 ответници.

В конкретния случай, с оглед съдържащите се в исковата молба твърдение и приложените към нея писмени доказателства, може да се изведе, че описаните по-горе предпоставки за предявяване на иска са налице.

Представителят на ищцовото дружество твърди, че по изпълнително дело са предприети изпълнителни действия - публична продан върху процесните два имота, които, преди междувременно извършени промени в регулацията, са били част от един общ имот – УПИ ***, целия с площ от 3620 кв.м, в кв.*** по плана на с.***. Твърди се, че ищецът е придобил правото на собственост върху 597/724 ид. ч. от този имот чрез извършено с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. д. № ***, дарение от длъжника. В исковата молба се излагат твърдения за извършени последващи сделки и делба, завършила със съдебна спогодба, на същия и/или на идентични след последващи урегулирания имоти, като се навеждат доводи за недействителност на така извършените разпоредителни действия и сделки. С оглед на така твърдените обстоятелства, ищецът заявявайки качеството си на собственик на идеални части от процесните имоти съответно – оспорвайки правото на собственост на длъжника И. върху тях, обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл. 440 ГПК с цел да предотврати принудителното изпълнение – публична продан върху тези имоти.

В същото време обаче в исковата молба и последващите й допълнения се съдържат и други твърдения, подкрепени с приложени писмени доказателства – копие от съдебно решение, не просто разколебават, а направо отричат наличието на правен интерес от воденето на този иск.

В тази връзка е установено, че относно процесните имоти взискателят Г. Д. Г. е провел успешно производство по чл. 135 ЗЗД против длъжника А.А.

И. и приобретателя на имота „А.“ ЕООД – ищец по настоящото дело.

Производството е приключило с влязло в сила решение № 83 от 13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 3512/2013 г., по описа на Районен съд Хасково.

Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГТК, разпоредбата на чл.

135, ал. 1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени, като в този смисъл уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД дава на кредитора възможност да се 4 удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката.

Пряка последица от уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е, че п ри провеждане на изпълнение върху имоти, предмет на същия иск, приобретателят по сделката е длъжен да търпи изпълнение върху придобития имот. Доколкото в конкретния случай третото лице – ищец „А.“ ЕООД е и приобретател по обявената за относително недействителна по отношение на кредитора/взискателя Г. сделка с процесните недвижими имоти, извършена с нотариален акт № ***, том ***, рег. № *** нот. дело № ***, той също е длъжен да търпи насоченото от взискателя – ищец по иска по чл. 135 ЗЗД принудително изпълнение върху тези имоти. В такъв случай, за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като дори да бъде установено, че длъжникът не е собственик или титуляр на друго вещно право върху процесните имоти, пак не бе била постигната крайната цел на този иск – предотвратяване на принудителното изпълнение – публична продан върху тези имоти. В случая принудителното изпълнение макар и насочено върху имоти, които не са собственост на длъжника, а на трето лице е възможно и допустимо, заради действието на постановеното в полза на кредитора решение по предявения срещу длъжника и третото лице – приобретател на имотите Павлов иск.

Твърдяната от ищеца извършена промяна в регулационния статут на имота, предмет на обявената за относително недействителна спрямо взискателя сделка, чрез последващи изменения на плана за регулация и разделянето на УПИ *** в кв. *** по плана на с. ***, община *** първоначално на два /УПИ ***, с площ 242 кв. м. и УПИ *** с площ 1200 кв. м./, а след това на три самостоятелни УПИ /УПИ * * * е разделен на процесните УПИ *** и УПИ ***/, не променя извода за липсата на правен интерес и съответно за недопустимост на предявения иск. След като самият ищец не оспорва идентичността на процесните имоти с част от първоначалния УПИ *** по предходния регулационен план на селото, както и не твърди промяна в собствеността върху този и новообразуваните УПИ *** и УПИ *** по силата на изменението на този план, заявявайки, че е собственик на двата новообразувани имота – т. 4 от исковата молба /л.6/, то тези обстоятелства, както и твърдяното обстоятелство, че ЧСИ е обявил и провел публична продан на новообразуваните УПИ индивидуализирани с актуалните им номера, по никакъв начин не водят до промяна на предмета на правния спор, както и до предпоставките, обуславящи правния интерес от иска по чл. 440 ГПК.