Решение № 49 от 29.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Ловеч, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Д.А КИРОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600129 по описа за 2026 година

С присъда № 16/ 15.12.2025 г. по НЧХД № 283 по описа на РС-Троян за 2024 г. съдът е признал подсъдимия Д. П. Л., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 04.07.2024 г. за времето от 15. 30 часа до 16. 00 часа в гр. ***, ул.

***, обидил Х. М. Й., като в негово присъствие го нарекъл „палячо“, „дрипльо“, „боклук“ и „смешко“, с което унизил честта и достойнството му, като обидата е нанесена публично - на паркинг на „***“ ООД гр. Троян, пред множество хора, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян.

Съдът е осъдил подсъдимия Д. П. Л. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на Х. М. Й. от гр. ***, ***, ЕГН **********, сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща претендирано обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът до предявения размер 4 000.00 /четири хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан отхвърлил.

Съдът е осъдил подсъдимия Д. П. Л. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на Х. М. Й. от гр. ***, ***, ЕГН **********, сумата от 1 500.00 1

/хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Съдът е осъдил подсъдимия Д. П. Л. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС - Троян сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща минимална държавна такса, върху размера на уважения граждански иск.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. С., защитник на Д. П. Л., с която моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, а като алтернативно искане-моли да се отмени присъдата и да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което е предаден на съд, както е да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск и да му се заплатят направените по делото разноски.

Излага, че първоинстанционният съд е допуснал съществени отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Сочи, че съдът е сезиран с тъжба от Х. М. Й., затова, че на 04.07.2024 г.около 15.30 ч. в собственото му предприятие „***“ ООД е бил обиден от подсъдимия, който го нарекъл „палячо“, „дрипльо“, „боклук“ и „смешко“.

Излага, че съдът е постановил осъдителна присъда, като е приел, че деянието е извършено от 15.30 до 16.00 ч.

Посочва, че съдът е приел за безспорно доказано описаната в тъжбата фактическа обстановка, като излага мотивите си „че подсъдимият Л. е автор на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и това се установява не само от твърденията на пострадалия Й., но и от показанията на свидетелите П.Л.П., П.Г.К. и Ц. П. Д., които са непоследствени очевидци на инцидента, и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към прокурорската преписка. Съдът счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели са логични, правдоподобни и непротиворечиви, взаимно се допълват и описват по един и същ начин фактическата обстановка, поради което следва да ги кредитира като достоверни, тъй като те кореспондират с всички доказателства по делото“.

Адв. С. не приема извода на съда, че приетата за доказана фактическата обстановка е на база „твърденията на пострадалия Й.“, тъй като тъжителят не е разпитан в хода на съдебното следствие.

На следващо място, съдът е приел за безспорно доказано описаната в тъжбата фактическа обстановка и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към прокурорската преписка“, но според защитата не е ясно кои писмени доказателства и доказателствени средства в прокурорската преписка съдът приема, с какви процесуални способи съдът ги е проверил и приобщил по депото, спазвайки принципите на непосредственост, състезателност и равенство на страните.

2

Защитата посочва, че съдът е приел и кредитирал показанията на свидетелите - работници и подчинени на тъжителя, без да изложи в мотивите как безкритично приема обстоятелството, че тези свидетели са в зависимост от тъжителя, как безкритично приема противоречията в показанията на тези трима свидетели. Сочи, че св. П. Л. П. е заявил, че подсъдимия е нарекъл тъжителя-дрипльо, смешко и смешник. П. Св. К. е посочил, че тъжителят е наречен мърльо и боклук и обидата е изречена 16. 15-16. 20 ч. Св. Ц. Д. твърди, че подсъдимия е нарекъл тъжитепя дрипльо, палячо и боклук. Св.К. е заявил, че „палячо“ и „дрипльо“ не е чул. Защитата сочи, че са налице противоречия в изречените от подсъдимия обидни думи спрямо тъжителя, в показанията на свидетелите П. П., П. К. и Ц. Д., както и противоречията във времето на извършване на деянието и място на извършване на деянието, които не са обсъдени от съдът в мотиви.

Защитата посочва, че съдът не е изложил в мотивите си от къде приема, че подсъдимия е бил ядосан-само от заблуждаващата обява или и от арогантното поведение на тъжителя, който е заявил на подсъдимия и сина му, че миришат и че подсъдимият е „миризливец“.

Защитата посочва, че от показанията на тримата свидетели се установява, че подсъдимият на два пъти е обиждал тъжителя. Първия път, когато тъжителят е слязъл на паркинга преди 16.00 ч. и втори път, според св.П. К., между 16. 15-16. 20 ч. на главната улица пред фирмата „***“.

Защитата налага довод, че съдът въобще не е обсъдил тези противоречия.

Адв. С. приема за безспорно доказано наличието на реторсия по отношение извършените деяния - такова извършено от подсъдимия на база показанията на свидетелите, подчинени на тъжителя, и същото деяние, извършено от тъжителя спрямо подсъдимия, като го обижда, че мирише и го нарекъл миризливец и следва да се къпе като ходи на оглед по автомобили.

Счита, че мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл.

305, ал. 3 НПК, тъй като следва да съдържат установена фактическа обстановка, а от съдържанието на мотивите се установява, че вместо установена фактическа обстановка е налице преразказ на гласни доказателствени средства - свидетелски показания и позоваване на доказателства и доказателствени средства от прокурорска преписка, които не са проверени и не са приобщени по съответния процесуален ред. Съгласно чл.

305, ал. 3 НПК, в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Сочи, че посочената разпоредба е очертала съдържанието на мотивите и в каква последователност следва да се изложат от съда, а именно: установена фактическа обстановка, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Излага, че съгласно изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК, при противоречие на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Твърди, че съдът се е опитал да анализира събрания 3 доказателствен материал, но го е направил преди приетата от него фактическа обстановка и не е извършил задълбочен анализ на гласните и писмените доказателствени средства. Налага довод, че липсата на мотиви или част от тях е предвидено като абсолютно основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Сочи, че това задължение не е изпълнено от съда и по този начин е нарушено правото на защита на страните. Позовава се на Решение № 92/16.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 982/2018 г, II н. о „Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда“. В тази връзка е и Решение № 305/17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1675/2011 г., Ill н. о.

По делото е постъпило възражение от Х. М. Й., чрез адв. С. В., като моли да се потвърди присъдата и да му се заплатят направените по делото разноски за тази инстанция.

Сочи, че съдът е извършил подробен анализ на показанията на св. Д., св.

П. и св. К.. Приема, че обстоятелството, че същите се намират в трудови правоотношения с него, не ги прави „недостоверни“ по смисъла на закона.

Излага, че според съдебната практика, показанията на свидетели, намиращи се в служебна зависимост, се преценяват внимателно, но се кредитират, ако са логични и кореспондират с останалия материал. Твърди, че случая тримата свидетели описват инцидента по идентичен начин в неговата същност: агресивно поведение на Л., висок тон, ръкомахане и конкретни обидни епитети.

Приема, че твърдените противоречия и разминаването в това кои точно думи е запомнил всеки свидетел („палячо“ срещу „дрипльо“ или „боклук“) не е порок на доказателствата, тъй като в динамична ситуация на скандал, продължил близо 30 минути, е психологически невъзможно свидетелите да възпроизведат „под индиго“ всяка дума. Счита, че ако показанията са абсолютно идентични, това е индиция за тяхното предварително нагласяване.

Адв. В. посочва, че относно „мистериозния“ свидетел Ю.Е., който е присъствал на мястото на инцидента няма нито едно друго доказателство, тъй като нито служителите на COT, нито портиерът, нито очевидците са видели трето лице с подсъдимия и сина му. Защитата приема, че правилно съдът е приел тези показания за изолирани и целящи единствено услужливо потвърждаване на защитната версия.

Адв. В. застъпва тезата, че е налице публичен характер на деянието, тъй като доказателствата по делото са категорични, че инцидентът се е развил на паркинг пред административна сграда в момент, в който работната смяна приключва (около 16.00 ч.). Излага, че публичността по смисъла на чл. 148, ал.

4

1, т. 1 от НК изисква обидата да е станала доС.ие на повече от две лица или да е извършена на място, където могат да я възприемат неограничен брой лица.

Сочи, че свидетелските показания потвърждават, че работниците, напускащи фирмата, са спирали и са наблюдавали смутени агресията на подсъдимия.

Налага довод, че това накърнява авторитета ми не просто като личност, но и като работодател пред целия колектив, който е най-тежката форма на унижение на честта в професионален аспект.

Не приема тезата на защитата, че е провокирал конфликта с обиди за хигиената на подсъдимия, като го е нарекъл „миризливец“, тъй като е защитна стратегия, подкрепена единствено от показанията на сина на подсъдимия - П.

Л.. Излага, че съгласно чл. 146, ал. 2, за да има реторсия, обиденият трябва да е отвърнал веднага с обида. Сочи, че по делото е доказано точно обратното, че се е държал спокойно, опитал се е да прекрати спора и накрая се е прибрал в сградата, търсейки помощ от COT и полицията.

Относно прокурорската преписка защитата посочва, че в мотивите си съдът не е преписал преписката, а е посочил, че показанията в съдебна зала съвпадат с дадените в хода на проверката сведения и това е форма на проверка на достоверността, а не е процесуално нарушение.

Въззивникът в съдебно заседание се явява лично и с адв. С., като поддържат жалбата по изложените в нея аргументи.

Посочва по отношение на приетото от РС-Троян, „Съдът е приел за безспорно доказано описаната в тъжбата фактическа обстановка, като излага мотивите си, че подсъдимият Л. е автор на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК и това се установява не само от твърденията на пострадалия Й.“, че не е ясно кои твърдения на Й. съдът приема, тъй като той не е свидетел. Сочи, че кое приема за достоверно от твърденията на Й. и от къде ги приема - от тъжбата или от други способи за събиране на доказателства, тъй като твърденията на Й. не са обективирани по никакъв процесуален ред и приобщени към делото, освен изложеното в тъжбата.