Решение № 3812 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3812 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100510193 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20104264/24.04.2021 г. по гр.д. № 62523/2018 г. по описа на СРС, 113 състав са отхвърлени предявените от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за установяване на нищожност на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116001885208, сключена на 19.07.2016 г. поради липса на съгласие; срещу Гаранционен фонд осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2630,59 лева, представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по полица № BG/30/116001885208, сключена на 19.07.2016 г., както и за сумата от 347,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законоустановената лихва върху главницата за периода от 05.06.2017 г. до 26.09.2018 г., както и срещу „У.К.“ ЕООД евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2630,59 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата професионална грижа и допускане сключването на 1 нищожни застрахователни договори и за сумата от 347,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.06.2017 г. до 26.09.2018 г., като ищецът е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25084216/17.05.2021 г. (пощенско клеймо от 12.05.2021 г.), подадена от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че съдът е отказал да изследва по същество въпроса дали за конкретния застрахователен договор е налице валидно волеизявление, обективиращо съгласие за сключването му. Смесил липсата на съгласие като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗС с липсата на представителна власт – порок на който застрахователят не се бил позовавал.

Неправилно съдът се бил позовал на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, който не намирал приложение в конкретния случай, тъй като не се касаело до твърдения за нищожност поради липса на форма. Неправилно било прието, че договорът е валиден, тъй като при липсата на подпис липсвало обективирано съгласие на застрахования, което следва да е писмено изразено чрез подписването на полицата. Неприложима била разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като липсата на подпис не била равнозначна на действие без представителна власт. Неправилно било прието, че разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ давала възможност договорът да бъде сключен от всяко лице, различно от собственика на застрахования автомобил, но в конкретния случай това лице не било индивидуализирано. Формално първоинстанционният съд бил обсъдил, че процесния договор бил сключен чрез застрахователен посредник, а не лично от застрахователя, поради което преценката на наличието на застрахователен интерес следвало да се обвърже от обективирани данни за връзка между застраховащия и МПС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените разноски в първоинстанционното и въззивното производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25115475/08.07.2021 г. (пощенско клеймо от 06.07.2021 г.) от 2 въззиваемия Гаранционен фонд, с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Въззиваемите „С.“ ЕООД и „У.К.“ ЕООД не са подали отговор на въззивната жалба и не са заявили становището си по нея.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 62523/2019 г. по описа на СРС, 113 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с която са предявени искове: срещу „С.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите; срещу Гаранционен фонд с правно основание чл. 499, ал. 5 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и при условията на евентуалност (ако не бъде уважен искът срещу Гаранционен фонд) срещу „У.К.“ ЕООД с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е застраховател, лицензиран от КФН да продава задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Твърди, че чрез застрахователен посредник е отчетена застрахователна полица № BG/30/116001885208, издадена на 09.07.2016 г. и сертификат Зелена карта BG/30/116001885208/01, сериен номер АС497494 за автомобилна застраховка към застрахователната полица за лек автомобил Крайслер модел 300С с рег. № ****. Във връзка с тази застрахователна полица получили уведомление реф. № 16/73077 по описа на Dekra Italia за настъпило ПТП на 15.07.2016 г. на територията на Република Италия с участието на застрахования лек автомобил по повод на което при ищеца била образувана преписка по щета с реф. № ЗКЗ3100002163. Получено било писмо от Декра Италия за възстановяване на сумата от общо 1345 евро, която била преведена с платежно нареждане на 05.06.2017 г., към която датата левовата равностойност на платеното обезщетение била 2630,59 лева. Поддържа, че застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № BG/30/116001885208, издадена на 09.07.2016 г. бил неистински документ, тъй 3 като не бил подписан от законния представител или надлежно упълномощен представител на лицето, посочено като застраховател и от лицето, посочено като обичаен водач. Поддържа, че тъй като не били подписани от представител на дружеството, липсвало съгласие за сключване на застрахователния договор. Твърди, че към датата на подписване на договора законният представител на „С.“ ЕООД – В.В.С. била починала, поради което нямало как това лице да е упълномощило или да е приело от трето уговарящо лице уговорката за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че независимо, че чл. 438, ал.1, т. 1 от КЗ дава възможност всяко трето лице да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, независимо дали е собственик или ползвател на автомобила, но това не можело да се извърши от анонимно лице, чиято самоличност е неизвестна на застрахователя. Твърди, освен това, че обичайният водач, посочен в полиците, също не ги е подписал. Поддържа, че липсата на съгласие в този случай води до недействителност на застрахователната полица и сертификата Зелена карата по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

Посочва, че когато застрахователната полица е сключена не лично от застрахователното дружество, а от застрахователен брокер, той носи отговорност за създаването на неистински документ, поради което и ответникът „У.К.“ ЕООД носи отговорност за действията на служителите му по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Моли да бъде установено по отношение на „С.“ ЕООД, че договорът за застраховка, сключен със застрахователна полица № BG/30/116001885208 е нищожен поради липса на съгласие, ответникът Гаранционен фонд да бъде осъден да заплати сумата от 2630,59 лева – изплатено обезщетение по полица BG/30/116001885208 и щета № ЗКЗ3100002163 и сумата от 347,05 лева – законна лихва от датата на изплащане на обезщетението – 05.06.2017 г. – до датата на подаване на исковата молба, а при условията на евентуалност ответникът „У.К.“ ЕООД да заплати същите суми като обезщетение за вреди причинени от служителите му при сключване на застрахователна полица BG/30/116001885208, както и лихва за забава. Претендира законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Гаранционен фонд, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло.

4

Изложени са съображения по съществото на спора. Моли предявеният иск против този ответник да бъде отхвърлен.

Ответниците „С.“ ЕООД и „У.К.“ ЕООД не са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза.

На 09.07.2016 г. с посредничеството на „У.К.“ ЕООД е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/30/116001885208 относно лек автомобил Крайслер С300 с рег. № ****, собственост на „С.“ ЕООД. Като обичаен водач в полицата е вписан К.П.. Към полицата е издаден сертификат Зелена карта със срок до м. 01.2017 г. Видно от сметка № 338287 от 09.07.2016 г. е, че е платена първата вноска по застрахователната полица в размер на 361,65 лева. Видно от Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, въз основа на подадена информация от ищеца е вписан договор за застраховка гражданска отговорност, сключен със застрахователна полица

BG/30/116001885208.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписите в графи Застрахован на застрахователна полица BG/30/116001885208, издадена от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД от 09.07.2016 г. не са положени от В. Вельова Станчева Установява се от справка в Търговския регистър, представена към исковата молба е, че управител на „С.“ ЕООД, с адрес на управление с. **** е В.В.С., за която няма данни да е починала към 09.07.2016 г. (Писмо изх. П001-10-1860/1/28.09.2020 г. и справка в НБД Население).

Не е спорно между страните, а и се установява, че на 15.07.2016 г. в 17.30 часа в гр. Дзола Предоза е настъпило ПТП, при което процесния автомобил е причинил вреди на друго превозно средство. Не е спорно, че ищецът е платил по искане на Декра Италия ООД сумата от 1345 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

5

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че сключеният договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е нищожен поради липса на съгласие, тъй като не бил подписан от представляващата дружеството „С.“ ЕООД – В. Вельова Станчева, т.е. тя не била дала съгласието си да сключи договора.

Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд не е изследвал липсата на валидно волеизявление, обективиращо съгласие за сключването му. При постановяване на обжалваното решение съдът се е съобразил с дадените задължителни указания относно тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС и е приел, че независимо, че застрахователната полица не е подписана от представител на ответното дружество „С.“ ЕООД, то са налице насрещни волеизявления, които имат за предмет сключване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно процесния автомобил. Липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение 2 от Закона за задълженията и договорите е налице, когато няма две насрещни изявления или те не се отнасят до един и същ предмет, каквато не е настоящата хипотеза. Следва да се посочи, че подпис, който не е оспорен от ищеца е положен в представената сметка за платена първа вноска по полицата, както и че неоснователно се явява твърдението, че представляващата дружеството В. Станчева е починала към датата на сключване на полицата. Следователно и доколкото е изпълнено задължение 6 по сключения договор, то настоящият съдебен състав намира, че договорът за застраховка е действителен и е породил действие, а писмената форма е спазена, тъй като има предложение за сключване на договор и то е прието писмено с подписване на сметката за платена сума.