Решение № 7 от 17.02.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Благоевград , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир А. Пензов при участието на секретаря Лозена С. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир А. Пензов Административно наказателно дело № 20201210201356 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул.“М“ № вх. ет. ап. срещу Наказателно постановление № 6829/08.07.2020 година на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура – гр. София, бул.“Македония“ № 3, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.53 ал.1 т.2 във връзка с чл.26 ал.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила. Сочи се, че жалбоподателя е санкциониран при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Развиват се съображения за липса на извършено нарушение и липса на пълно фактическо и правно единство, довело и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.М, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, ангажира доказателства в подкрепа на защитната теза и излага становище по същество на делото, като моли съдът да отмени 1 обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител ангажира доказателства в подкрепа на наказателното постановление и изразява становище по същество, като моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Б, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество на делото.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 09.06.2020 година в 14.10 часа актосъставителят Б. К. П. – инспектор в Дирекция АРОК при АПИ гр. София, в присъствието на свидетеля К. Г. К. от ОПУ – Благоевград извършили проверка на жалбоподателя К. К. Д., при която установили, че на път I-1, км. 377 дясно в посока на движение Благоевград - Кулата, жалбоподателят К. К. Д. управлява състав на ППC с четири оси - МПС с две оси (1-ва, 2-ра), марка „С“ модел П340 с рег. № и ремарке с две оси (3-та, 4-та) с рег. № , като превозва автомобили. Прието било от проверяващите, че водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от АДМ, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ПП според пар.1 т.1 от ДР на Наредба № 11 от 0307.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – извънгабаритно ППС по чл.2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение била доказана от направеното измерване , при което се констатирало надвишаване на нормите на Наредбата, като измерената дължина е 20,10 метра при максимално допустима дължина от 18,75 метра съгласно чл.5 ал.1 т.3 от Наредбата, като измерването е извършено с техническо средство ролетка № 1240/18 (50 метра). Тъй като, съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 0307.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ) проверяващите приели, че е налице нарушение на посочената разпоредба и на място на проверката съставили на жалбоподателя К. К. Д. АУАН № 0007503 от 09.06.2020 г. Акта се връчил на жалбоподателя Д лично, като възражения по същият не били направени. Писмени възражения по акта не постъпили в законовия тридневен срок от съставяне на акта. Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 08.07.2020 г. Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, надлежно упълномощен представител на административно-наказващият орган със заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, е издал атакуваното Наказателно постановление № 6829/08.07.2020 г., с което за административно нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53 ал.1 във връзка с чл.26 ал.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя К. К. Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Наказателното 2 постановление е връчено на жалбоподателя на 27.08.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне (лист 7), като в законоустановения срок, на 02.09.2020 г. е постъпила по пощата (лист 8) и разглежданата в настоящото производство жалба.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели Б. К. П. и К. Г. К., които установяват, че при извършване на контрол съгласно Наредба № 11 на МРРБ спрели за проверка автомобил с водач К. К. Д., при която установили, че същият управлявал и осъществил движение на ППC с четири оси МПС с две оси с марка „С“ и ремарке – автовоз с две оси. Проверяващите извършили замерване с ролетка на дължината на ППС, като установили, че дължината е 20.10 м. при допустима максимална дължина на ППС от 18.75 м., съгласно чл.5 ал.1 т.3 буква „д“ от Наредбата. С оглед извършените измервания проверяващите приели, че става въпрос за извънгабаритно ППС. Съгласно Наредба № 11 на МРРБ проверяващите изискали от жалбоподателя разрешение за движение на извънгабаритно ППС или квитанция за платени пътни такси в Република България, които същият не е представил. За констатираното нарушение на място съставили акт за установяване на административно нарушение, който връчили надлежно и лично на жалбоподателя, без по него да са постъпили възражения.

Свидетелят П е категоричен, че в случая проверяваното ППС , предвид установената му дължина е следвало да има квитанция за платена пътна такса, която фактически е разрешението да се движи по пътя, но ако ППС е с дължина повече от 23 метра, в тези случай е необходимо изрично разрешение за движение по пътя и квитанция за платена пътна такса към него.

От представените копия на свидетелства за регистрация част ІІ на влекач „С“ модел П340 с рег. № и ремарке Р Б 1 СААС с рег. № са регистрирани на „С“ (лист11).

В съдебно заседание са представени и приети като доказателства заповед № А333/29.05.2014 г., заповед № А-616/11.09.2018 г., ЕС декларация за съответствие, сертификат за съответствие за ролетка 1240/18/50 м., удостоверяващи периодичността на проверките на средството за измерване на дължина.

Видно от представените Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на АПИ се установява (лист 13), че актосъставителя Б. К. П. е оправомощено лице, което да извършва контролни проверки на ППС и съставя актове за установяване на административни нарушение на пътя.

Материалната компетентност на издателя на наказателното постановление се удостоверява с представената Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е 3 основателна по следните съображения:

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по смисъла на чл.56 ал.3 т.1, предл.1-во във връзка с ал.1 от Закона за пътищата, за което по делото се представи нарочна Заповед за надлежно упълномощаване на процесният издател. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. Съдът обаче намира, че и двата документа са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като фактическото описание на начина на извършване на твърдяното административно нарушение, не кореспондира с изпълнителното деяние и съдържанието на посочената правна квалификация за него. Отделно от това, съдът констатира, че с НП на практика е допълнено с фактически твърдения съдържанието на АУАН, като в НП вече е прието, че жалбоподателят е управлявал процесното извънгабаритно ППС по републикански път в условията на така нар. „специално ползване на пътищата“ по пар.1, т.8 от ДР на Закона за пътищата, каквото фактическо твърдение въобще липсва наведено от издателя на АУАН. Това противоречие между съдържанието на АУАН и това на НП, както и констатираното противоречие между фактически твърдения за вменяваното нарушение и направената за него правна квалификация в двата документа, обуславят практически пълната липса на основни техни реквизити по чл.42 и респ. по чл.57 ал.1 от ЗАНН, с което съществено се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Последното е и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП заради тази негова процесуална незаконосъобразност.

Отделно от горното съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства в процеса, не се установи и извършването на твърдяното нарушение с правна квалификация по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, от страна на жалбоподателя. С нормата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП, законодателят е въвел допълнителното изискване към движението на ППС и ползвателите на републиканските пътища, когато това ППС или състав от него са с размери над максимално допустимите такива, когато за тях следва да се издаде разрешително от съответната държава, за да се извършват транспортни операции, с които не се засяга значително международната конкуренция в областта на транспорта в страна-членка на ЕС. Страните в казуса не спорят, че управляваното от жалбоподателя ППС е било именно извънгабаритно такова, доколкото е имало дължина е 20.10 м. при допустима максимална дължина на ППС от 18.75 м., съгласно чл.5 ал.1 т.3 буква „д“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В такава хипотеза и при управление по републикански път на извънгабаритно ППС, с нормата на чл.14, ал.3 от посочената Наредбата, нормотворецът е регламентирал и издаването на изискуемото разрешение за такова ППС. Съгласно този нормативен текст, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м., височина - до 4,30 м., и дължина - до 22 м. Процесното ППС, предвид на констатираната за 4 него извънгабаритна дължина от 20.10 метра, очевидно попада именно в тази хипотеза и за него не се е изисквало специалното разрешение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” на Закона за пътищата, а само заплащане предварително на такса за такова ползване по републиканската пътна мрежа и придвижване в рамките на извършваният международен автомобилен превоз на товари. Последното обаче е извън фактическият състав на вмененото и разглеждано административно нарушение и то не кореспондира с въведената в атакуваното НП правна квалификация.